Преди 60 г. достолепната дама „акушерства“ на раждането на великото лакомство

Крем, който трябва да е нещо като заместител на обичания от децата шоколад, но с доста по-ниска цена

Защото след войната джобовете на италианците са отънели, а никой не иска да лиши децата си от сладко

Вдовицата на създателя Микеле Фереро е милиардерка и майка на най-богатия италианец

Сега 85-годишната дама живее в просторен апартамент в Монте Карло

Точно преди 60 г. и една седмица, на 20 април 1964 г., се ражда може би най-вкусното, най-приятното за небцето, най-желаното италианско лакомство на всички времена – шоколадово-лешниковият крем „Нутела“. И негова „акушерка“ е едва навършилата по онова време 25 години Мария Франка Фисоло – младата съпруга на основателя на завладялата света „сладка“ империя „Фереро“ – Микеле Фереро.

Сега достолепната госпожа, която за много италианци е просто „Синьора Нутела“, заема с нейните 2 млрд. евро чиста пара 11-то място в класацията на деветнайсетте милиардерки на Италия. И е майка на най-имотния мъж сред жителите на Апенините с 43,8 млрд. евро, XXVI-ят планетарен богаташ Джовани Фереро, който управлява „империята“ след кончината на баща си. 85-годишната дама живее в просторен апартамент в Монте Карло, където прекарва последните си дни починалият през 2015-та на 89 години след продължително заболяване неин съпруг. Но когато времето е хубаво „Синьора Нутела“ се завръща в просторната къща, която бъдещият жених ѝ купува през 1962 г. преди да минат под венчило на хълма над родния му град Алба в Северозападна Италия. И от която се вижда в нейното цяло примитивно величие първата фабрика за забъркване на обожаваното от стотици милиони земни жители вълшебно кремче.

В интерес на истината „Нутела“ е родена 13 години по-рано, когато бащата на Микеле забърква в бащината си сладкарница в родния град Алба от смлени на фин прах евтини местни лешници, сухо мляко и какаов крем, който трябва да е нещо като заместител на обичания от децата шоколад, но с доста по-ниска цена. Защото след войната джобовете на италианците са отънели, а никой не иска да лиши децата си от сладко, та предприемчивият по онова време 26-годишен мъж успява в начинанието си. И то се прочува не само в Италия, но също така отвъд нейните граници и особено в Германия, като в края на петдесетте години Микеле отваря там цех за производството на лакомството.

Но кремчето се продава с невзрачното и трудно за произнасяне от германците италианско име „Пастет за мазане Джандуйот”, което име за разлика от същността, не вдъхновява никого. Ситуацията е същата във Великобритания и Франция, където сладкарският продукт от Алба започва бързо да става популярен, интересен е за Америка, Азия и т.н. Та точно „интернационализацията“ на лакомството създава необходимостта да му се намери ново наименование, което да е поне на равнището на неговото качество, за да бъде продавано добре навсякъде по света в синхрон с всички маркетингови закони.

И през 1964 г. в търсенето на име се намесва младата съпруга на Микеле – Мария Франка, която е филоложка по образование и говори перфектно немски, френски и английски. На мъжа ѝ вече му е присветнало, че за да бъде продаван навсякъде по света, неговият крем, който той междувременно е направил по-гъст и с още по-сполучливи органолептични качества, би трябвало да съдържа в името си думата „nut” – лешник на английски и близка до немското название на сухия плод „haselnuss”. Ама трябва и да звучи съвсем по италиански, значи не с оригиналното произношение „нът“, а „нут“, както се чете на езика на Данте. В същото време името трябва да навява мисълта за Юг, за комфорт, за безгрижие и дори за сладострастна женственост. Тогава според легендата Мария Франка предлага на мъжа си към „nut” да бъде прибавена наставката „ella” – „ела“ или личното местоимение на италиански в трето лице единствено число женски род. Тоест „Тя“. Двамата са в Германия на панаир на стоки на италианската хрнително-вкусова промишленост и се налага бързо да регистрират със запомнящо се лесно име подобрения качествено лешнико-шоколадов крем, чиято нова рецепта вече е пазена под ключ. Но Микеле първоначално не може да възприеме комбинацията от „Nut“ и „ella”, дните минават, изнервя се и един късен следобед излиза да се разходи в някакъв парк срещу хотела. Завръща се след няма час в прекрасно настроение и изригва тържествуващ пред жена си: „Нека бъде „Нутела“!“. Денят е 20 април 1964 г., после всичко е история на най-обичаната сладкарска глезотийка за малки и големи, ако не на всички времена, то поне на ХХ-ти век.

Мария Франка Фисоло, по мъж Фереро, е родена на 21 януари 1939 г. в градчето Савиляно, намиращото се на трийсетина километра западно от Алба и на петдесет южно от Торино. Завършва местната класическа гимназия, а след това се дипломира по специалността западни филологии в старинния университет на град Урбино. Първенец е на випуска и академичното ръководство я изпраща на специализация в Германия, след което Мария Франка се завръща в Италия и постъпва на работа като преводачка в набиращата скорост фабрика за сладкарски изделия „Фереро” в Алба.

Красива, стройна и изискана, 22 годишната жена веднага попада в полезрението на собственика Микеле, който е с 14 години по-голям и все още е ерген. Започва се история, която по собствените ѝ думи пред в. „Кориере дела сера“ е родена от поредица от „не“-та. Ами още в един от първите ѝ работни дни викат Мария Франка на „горния етаж“ в административната сграда и ѝ казват, че предстоят сериозни бизнес преговори с чужденци, но официалната преводачка от Милано е болна и тя трябва да я смени. Решава се покупката на голямо количество какао, гостите са от Кот д'Ивоар и Лондон, пазарлъкът е напрегнат, но е приключен със стискане на ръцете. Като накрая върховният шеф Микеле Фереро се обръща към преводачката и ѝ казва: „Всичко мина добре, поздравления!“

С покойния си съпруг Микеле

На другия ден се засичат пред асансьора, „босът“ я кани да се качи с него, но Мария Франка остава вцепенена и само казва: „Не, благодаря, друг път!“ Така стартира серията от „не“-та, като следващото е по време на организирана от Микеле тест-дегустация на нов продукт сред служителите. Искал да разбере дали една кутия с поредния вид шоколадови бонбони може да има успех на пазара и всички чиновници се изреждали да му кажат мнението си. Когато дошъл редът на Мария Франка, началникът я попитал: „Харесват ли ви тези бонбони?“, а после чул: „Не мога нищо да ви отговоря, тъй като, честно казано, не обичам шоколад!“ Началникът обаче продължил с въпросите: „Добре де, изглеждаш човек с вкус и стил, би ли подарила тази кутия с шоколадови бонбони на гаджето си?“ Отговорът бил кратък, но изглежда най-очакваният от Микеле: „Не, защото нямам гадже!“ От следващия ден собственикът започнал да минава почти всеки ден пред нейния офис, отварял вратата, но само поглеждал към бюрата, сякаш за да контролира дали чиновниците са на местата си и колега-шегобиец веднъж подметнал през смях: „Ех, Мария, голям проблем вкара в тази канцелария!“ Но красавицата продължила с „не“-тата, отказала дори покана да придружи началника като преводач по време на важна негова командировка в Гана. „Нещата трябваше да са спонтанни и ясни, без двусмислие и игра на ухажване – той беше с 14 години по-голям от мен!“ – обяснява на „Кориере дела сера“ великолепно изглеждащата за годините си дама.

И някъде в края на 1961 г. тя приема да остане насаме с мъжа на живота си, чак когато той я кани на официална вечеря в новоткрит в Алба първокласен ресторант. Там за пръв път си говорят на ти, а не на вие, от големия прозорец на заведението Микеле ѝ показва разкошна къща на хълма отсреща и я пита дали би живяла там, като отговорът вече е „Да!“. След месец собственикът на „Фереро“ купува прекрасния дом, след още шест месеца вдигат сватба в родното градче Савиляно на булката, а после в къщата на хълма се раждат синовете Пиетро – през 1963-та и Джовани на следващата година.

Животът на семейството е приказен, но така е до средата на седемдесетте години, когато в Италия се развихрят терористите от лявата екстремистка организация „Червени бригади“, които започват да отвличат и убиват видни предприемачи и политици най-вече от десницата. И един ден в дома на Микеле и Мария Франка Фереро пристига лично шефът на отдела за борба тероризма в Торино - убитият по-късно от сицилианската мафия генерал от корпуса на карабинерите Карло Алберто дела Киеза. Той казва в прав текст на домакините, че хора на „Червените бригади“ отдавна ги следят, проучват маршрутите, по които синовете стигат до училище и планират в най-близко бъдеще зрелищно похищение. „До 19 часа в тази къща не трябва да остане никой!“ – заповядва генералът, Микеле се изнася при приятели в близкия лозарски район Ланге, а Мария Франка и децата отиват в охраняван от карабинерите колеж с пансион. Но още на другата сутрин таткото ги качва на летището в Торино на частен самолет и те отлитат за Брюксел, където следват „дълги години на дъжд“, както обяснява по-късно госпожа Фереро.

Отначало тя не може да понася бетона на Брюксел, където живеят в хотел, свикнала е да бъде сред природата и се успокоява, едва когато намират отдалечена от столичната шумотевица къща до гора. Животът далеч от Италия не е лек, но всяко зло за добро, както се казва – първо защото Пиетро и Джовани са записани в престижни местни лицеи, които завършват с висок успех и второ – Белгия носи късмет на семения бизнес. Ами, там Микеле и Мария Франка измислят шоколадовото яйце с изненада „Киндер“, вдигат голяма фабрика за неговото производство и за децата по света всеки ден става Великден! Последното го казва веднъж Микеле Фереро и е абсолютно прав, тъй като не след дълго шоколадовото лакомството с малка интригуваща играчка в него става един от най-желаните от децата подаръци, който е в състояние да превърне и най-обикновения ден в празник!

Семейна снимка

Завръщането в Алба е в началото на деветдесетте години, като вече „старото“ семейство Фереро живее между родния град и закупеното в махалата Монте Карло на Монако разкошен апартамент. Пиетро, който през 1997 г. поема кормилото на семейния холдинг от Микеле, живее недалеч от Алба и има три деца - две момчета и момиче, като на първородния си син дава името на баща си, ама в англосансонски вариант – Майкъл. Виж, Джовани, който също се установява с жена си в Алба и помага по-малко на брат си в бизнеса, тъй като предпочита да се занимава с литература и да пише романи, има само един син и той се казва Микеле. Всичко върви по мед и масло в прочутата фамилия, „Фереро“ вече е гигант и империя, успява да предвиди вкусовете на бъдещето и да им отговори овреме, а собствениците прекарват всички празници заедно в най-реномираните летни, зимни и балнеоложки курорти.

Но изглежда и за богатите много хубаво – не е на хубаво, тъй като през 2011 г. в семейството се случва жестока  трагедия, която покосява бързо вече болния Микеле и хвърля във вечен траур Мария Франка. При преход между скали в Южна Африка с велосипеди за планинско каране пада управителят на холдинга „Фереро“ Пиетро и загива на място. Той няма още 50 години, на погребението му в Алба се стичат всички нейни жители, стотици са и дошлите да му отдадат последна почит приятели и колеги от цяла Италия. Драмата е голяма, защото в управлението на „империята“ настъпва вакуум – таткото Микеле, както стана дума вече, е много болен, временно я оглавява Мария Франка, но чувствайки, че голямата отговорност не е по силите ѝ, тя моли Джовани да се откаже от литературата и да поведе изключително успешното предприятие. Още повече, че бързо зъби за него започват да точат всевъзможни мощни фондове, повечето от които са американски и дават луди пари за царството на хубавия шоколад и детската радост. По-малкият син на „създателя“ приема, оставя писането на втори план и учудващо за мнозина ръководи толкова успешно „Фереро“, че в рамките на десетина години компанията почти удвоява активите и печалбите си.

Със своя син Джовани

Болката в живота на Мария Франка обаче остава, още повече че две години след като казва последно сбогом на Пиетро, тя се прощава завинаги със съпруга си и брат си. Сега ръководи семейната благотворителна фондация на нейно и на съпруга ѝ име, която е дарила петте милиона евро за строителството на новата модерна болница в Алба. Но, както „Синьора Фереро“ обича да казва – животът ѝ вече е в „черно и бяло“. Като единствената ѝ разтуха са  внуците, които често са с нея. А Майкъл Фереро не само приличал страхотно на дядо си, ами бил същият непоправим джентълмен като него! 

Любопитки за най-сладката империя

- 400 000 тона „Нутела“ произвеждат всяка година пръснатите по света 11 фабрики на концерна „Фереро“;

- Ако бъдат подредени един след друг произвежданите за една година буркани с „Нутела“, те ще обиколят земята 1,7 пъти;

- Кремът се продава в 160 страни, като на първо място по консумация е Германия, на второ – Франция, а трети са САЩ;

- В производствените предприятия, плантациите и магазините на „Фереро“ се трудят 37 000 души;

- В Италия и въобще в Западна Европа децата обичат да хапват „Нутела“, намазана върху филийка хляб, като неотдавна в град Комо „Гинес“ регистрира истински рекорд – сандвич, дълъг 132,66 метра;

- „Нутела“ често се изявява във филми, като може би най-известна е италианската лента, в която главният герой съблазнява гаджето си с огромен буркан, пълен догоре с шоколадово-лешниковия крем;

- Преди трийсетина години „Нутела“ бе определена като „ляво лакомство“ в прочут хит на италианския бард Джорджо Грабер;

- Колекционер номер едно на свързани с „Нутела“ предмети е италианецът Симоне Паганони от град Бергамо, който пази в дома си над 6000 различни бурканчета, чаши, капачки, исторически „реликви“ и съвсем модерни джаджи;

- През 2014 г. в Италия е издадена специална марка за първите 50 години на „Нутела“, а през 2021 г. за 75-та годишнина на „Фереро“ е изсечена специална сребърна монета от 5 евро, на чиито „гръб“ е щампован пълен с „Нутела“ буркан.