Чудесната дъщеря на великия Фил Колинс вече е звезда със собствена светлина - Лили Колинс се намира на върха на кариерата си на актриса и тази година публиката очаква нейното завръщане с нов сезон на сериала „Емили в Париж“. Преди дни тя публично отпразнува и 73-ия рожден ден на своя прочут татко Фил Колинс в социалните мрежи като пусна тяхна снимка от ски ваканция преди години.

В последно време Лили Колинс записа участия в солидни продукции, сред които биографичната драма на Уорън Бийти за живота Хауърд Хюз, озаглавен „Rules Don't Apply“, „Okja“, „Огледалце, огледалце“, и „Манк“. Дъщерята на музикалната легенда Фил Колинс направи чудесна роля и в независимата драма „До кокал“, посветена на историята на момиче, което се бори с анорексията. Преди време на пазара излезе и нейната дебютна книга Unfiltered: No Shame, No Regrets, Just Me и получи положителни рецензии от критиката.

- Лили, вие говорите открито за проблемите си с анорексията, които вече са зад гърба ви. Дори направихте впечатляваща роля във филма „До кокал“, посветен на това страшно заболяване. Веднага ли се съгласихте, когато ви предложиха участие в такъв проект или трябваше да помислите дали искате да се потопите отново в тази болка и да я изкарате на големия екран?
- Сценарият на филма ми бе изпратен от моя екип, а хората в него изобщо не знаеха за моите преживявания с анорексията – просто са сметнали, че такава роля предлага фантастична възможност на всеки актьор. Това се случи точно когато бях завършила една глава от моята книга, посветена на хранителните разстройства и бях в режим на повторно преживяване на онези трудни моменти от живота ми. Така, че в известен смисъл се почувствах сякаш светът ми казва, че трябва да развия темата и ако мога да я представя на повече хора и да помогна за започването на по-голям разговор. Преди да прочета сценария на „До кокал“ се колебаех относно завръщането си на тази територия, толкова време след като се избавих от анорексията, но в крайна сметка осъзнах, че е важно да бъде разказана голямата и важна история. Сценарият провокира страшно силно чувство в мен, удари ме в дълбочина – толкова добре написана история. Текстът веднага ми припомни собствените ми преживявания. В същото време съдържаше остроумни моменти, много черен хумор и като цяло беше страхотен. Помислих си, че само човек, който е преминал през ада на анорексията може да напише такъв сценарий. Оказа се, че историята е вдъхновена от личните патила на авторката Марти Ноксън. Веднага след като прочетох сценария се обадих на Марти и изявих желание да се срещна с нея. Тя не знаеше за моята собствена връзка с анорексията и проведохме страхотен разговор. Паснахме си веднага и решихме, че трябва да се пробваме с проекта, и да работим заедно.

- Темата на филма е мрачна и тревожна, но за баланс има хумор. Колко важни са тези контрасти в подобна история?
- Смятам, че са от ключово значение. Темата за анорексията е достатъчно мрачна и трагична затова е важно да се пренесен на екран с достатъчно количество качествен хумор и лекота. Черният хумор е много важен инструмент за справяне с тежките и тревожни моменти от човешкия живот. Моята героиня във филма е умна, саркастична и забавна, но таи в себе си страшно много тъмнина, която трябва да излезе навън.

- Условие на създателите е било да отслабнете значително. Беше ли странно да се опитате да се завърнете към проблемите, от които сте се отървали и притеснявахте ли се за хранителния си режим?
- Да, но в този случай други хора ми казваха какво трябва и не трябва да ям. За снимките на филма се оставих в ръцете на професионални диетолози. В моментите, в които ми се приискваше да хапна нещо забранено се сещах, че сега си налагам това ограничение с определена цел. Докато преди просто не желаех да ям, нямах никакъв интерес към хубавата и питателна храна. Също така трябва да отбележа, че се справих с това предизвикателство по време на снимките на филма и благодарение на фантастичните хора от екипа, които ме подкрепяха през цялото време. Страхотни са. Освен това няма как да пропусна да споделя, че се гордея с това, че успявах да си запомня репликите въпреки строгия и изтощителен режим. Никога не закъснявах за снимки. Страстта да разкажа тази история ме водеше напред в трудните моменти. Накрая ми остана чувството за творческо удовлетворение и усещането за гордост. Голямата цел на историята надхвърля временните ми лични емоции и капризи.

Наистина смятам, че е време да започнем голям разговор за хранителните разстройства и техните импликации върху обществото. Имаше напрежение, но то ми се отрази добре.

- Кои са здравословните начини за отслабване за роля?
- Не бих казала, че има някакви ясно установени методики, които да са универсално използвани. Някои актьори ядат по един плод, пушат много, пият много кафе, но за мен подобен режим е абсурден. Аз дори не пуша. А за по-скоро редуцирах порциите, селектирах хранителните групи и пиех много вода.

- Актьорската игра ли беше първото ви професионално призвание?
- Всъщност като студентка завърших телевизионна журналистика и масови комуникации, и винаги съм имала интерес към тази професия. Но също така винаги съм знаела, че искам да бъда актриса. Журналистиката е свързана с желанието ми да опозная човешката природа и да задавам въпроси, а съм сигурна, че ако съм информирана ще бъде и по-добър изпълнител в киното и телевизията. Включвам своя опит от студентските си години в подготовката си за ролите, разглеждам персонажа от различни ъгли, концентрирам се върху процеса на редактиране на самата роля, на поемане на различни посоки в изграждането на образ. Развлекателната индустрия е твърде богата и всеобхватна – винаги можеш да включиш опита си от други области и да придадеш плътност на артистичния продукт, в който участваш. За мен е важно, че учих журналистика и успях да абсорбирам важни знания и умения – това ми дава широка и пластична перспектива.

- Вие сте много активна в „Инстаграм“. Какво мислите за влиянието на социалните мрежи.
- В известен смисъл тези платформи наистина са много повърхностни и са като фасада за личностите, които ги ползват. В „Туитър“ например се получава концентрация на мнения и може да стане много брутално с тези виртуални линчове, затова аз предпочитам да се изразявам чрез снимки в „Инстаграм“. Те сякаш говорят повече за мен. Това, което искам да кажа го правя в творчеството си, а преди години имах възможност да изложа много свои идеи в дебютната си книга. Писането ме възбужда и стимулира.