Корупцията като развален механизъм за консолидацията на елита

След разпада на СССР Борис Елцин пусна американските НПО-та, които навлязоха с голяма мощ и в постсъветските страни в Европа и Азия.

Парите, властта и идеите - това е арсеналът на влияние за една империя

Слабите президенти на постсъветските страни постигнаха консолидация само чрез корупция

Сега сме изненадани, че в привидно доста лоялните към Русия републики от ОНД се появи такава армия от американски НПО-та и разузнавачи под прикритието на дипломати. Как биха могли президентите на приятелски настроените към Русия страни, да разгърнат целия този подривен рой? Какво си мислеха и къде бяха техните мозъци, без да осъзнават, че си приготвят бомба със закъснител?

Как се случи така, че всички президенти на Украйна, Грузия, Азербайджан, Киргизстан, Армения, Казахстан, Беларус, да не говорим за Централна Азия, се оказаха в този капан? Как отвориха портите на собствените си градове за троянските коне, които дори не криеха своите намерения? Защо никога не сме поставяли условията пред ресурсната дипломация в зависимост от свободата на американските НПО в тези страни?

Да, след разпадането на СССР, Русия не само изцяло загуби контрола над републиките, който веднага беше завзет от САЩ, но и самата тя попадна под американския контрол. Никога не сме оспорвали правото на местните елити на прозападен вектор, защото до 2007 г. ние самите следвахме този път.

Във всички постсъветски страни настъпи хаос след падането на съветската власт. Слабите президенти (а те не биха могли да бъдат силни) постигнаха консолидация само чрез корупция, като самите те участваха в нея повече от всеки друг. Малко е писано за ролята на корупцията за консолидацията на постсъветските елити; тази история все още чака своите изследователи, но нейният фактор е най-важен.

Ние всички виждаме по семействата на всички постсъветски президенти, че те са се борили най-вече за запазване на личните си активи на Запад, тъй като не са могли да осигурят това съхранение у дома. Тяхната власт винаги беше разклатена, разчитайки на подкрепата на Запада, а елитните им съучастници искаха същото за себе си, и това беше условието за тяхната лоялност. На Запад се оказаха активите не само на всички постсъветски елити, но и на всички президенти на постсъветските републики.

С изключение на Путин, чиито пари все още се търсят, но не могат да бъдат намерени, приписвайки ги на олигарсите от държавни корпорации и създавайки огромно поле за техните фантазии.

Но Путин е офицер от КГБ, той разбира по-добре от другите опасността от такива източници на власт и ефимерността на западните гаранции. Сега е трудно да се прецени до каква степен Путин е бил искрен западняк през първите си два мандата и до каква степен се е преструвал, че е в съответствие с „оперативната среда“, в която е работил. Факт е това, че от всички постсъветски държавни глави само Русия има президент, способен да ограничи работата на западните НПО, въпреки че дори и той все още не е успял да ги изгони напълно.

Защо Назарбаев и Кочарян пуснаха американски НПО в своите страни? Защо Кравчук, Кучма, Алиев, Акаев, Каримов, Шеварднадзе, Лукашенко направиха това? Виждаме, че всички те са бивши съветски партийни функционери. Тоест те са израснали в разбирането на истината за хищническата природа на Запада и неговите навици. Защо пуснаха козата в градината?

Защото самите те до ушите си са затънали в корупция. А позицията на Лондон и Вашингтон да им пазят парите за тях е по-важна от съдбата на своята страна, независимо какво говорят публично. Всичките им деца и внуци възкръсват след тяхното пенсиониране на Запад, наслаждавайки се на лукса и изненадвайки всички със своите перверзни навици.

В постсъветските елити е постигнат консенсус, като в банда, която се разбягва след разделянето на плячката. Всички те си признават правото да се разпореждат със своя дял, както им се харесва. На този инерционен консенсус по подразбиране се изграждат всички по-нататъшни отношения по ресурсната дипломация и разполагането на руските военни бази. Те ни дават място за нашите бази, а ние им даваме ненамеса в техния уклон към Запада.

Русия е единствената държава в бившата OВД (Организация на Варшавския договор, ако все някой си спомня за този социалистически военен блок), където се води напрегната прикрита война на компрадорските и държавническите елити. И никъде другаде в бившите републики и съюзници няма суверенни елити. Има националистически, но национализмът съвсем не е синоним на суверенитет. Оказва се, че национализмът на малките и слаби нации е само егоистичен и компрадорски.

Подкупът е оръжието на слабите. А слабостта говори за наличието на разцепление в елитите. Той се преодолява само чрез силово потискане. Необходимо е да се изгради система от проверки и баланси, но тя трябва да бъде изградена в рамките на победилата група. Търсенето на консенсус между непримиримите идеологически врагове, това води до двувластие, което става контрапродуктивно при криза.

Отказът от консенсус с компрадорите ще позволи да се откажат много методи за получаване на лоялност, използвайки корупцията. Корупцията е, когато материалните стимули нарастват до неоптимални размери и заглушават моралните стимули. Моралните стимули са идеология, която е забранена в руската конституция. По този начин силата (отклонението от разделянето по идеологически въпроси в името на консенсуса) се превръща в слабост (невъзможност за консолидация без подкупи на елитите).

Сега в Русия протича спонтанен процес на създаването на идеология, основана на синтеза на държавния капитализъм и социалната справедливост. Пресичането на Кейнс с Бърнстейн и Каутски. Не трябва да се страхувате от това, тъй като всички велики идеи възникват в резултат на опити да се кръстоса онова, което изглеждаше несъвместимо. Ако се намери идея, ще се появи проект, който не изисква корупция от гледна точка на външната политика (под формата на евфемизъм на „ресурсната дипломация“) за прогрес.

Подкупът и изнудването са често срещани оперативни инструменти. Полицията и разузнавателните служби ги използват, за да подчиняват своите агенти и да контролират техното поведение. Но има и идеологически агенти и сега те работят с ценности. Да се лишиш от ценностен механизъм означава да се лишиш от арсенал от оръжия. Апелирайки само за личния интерес, няма да стигнете далеч. Винаги ще се намери някой, който плаща повече и цялата стратегия ще рухне.

Парите, властта и идеите са арсеналът на влияние на една империя. В Русия има малко пари, малко власт и практически няма идеи. При това, че всички първоначални данни за тяхната поява ги има в изобилие. Нуждаем се от политическа воля, за да ги използваме. Ако се забавим с това, ще продължим да се чудим на всичко, което се случва в някога приятелските на нас републики, и ще наблюдаваме стесняването на обсадния пръстен по нашите граници и да мислим къде, какво и кога сме пропуснали.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения