Успял да стане привилегирована част от Запада, Израел все повече се превръща в част от Изтока

Никой сериозен наблюдател не повярва на уверенията на израелските власти, че различните техни тайни служби тежко са се изложили. Не били открили и предупредили, че терористичната организация Хамас от месеци е готвила свирепа операция в страната. Скоро управниците признаха все пак, че им е било казано, но не било много настоятелно.

Нагласена излиза терористичната операция на 7 октомври, извършена преднамерено садистично, за да предизвика огромен гняв и желание за мъст сред евреите. За да бъде внушено на света, че Израел може да бъде разбран и оправдан за последвалите унищожителни бомбардировки в Газа. Пропагандно мероприятието сработи, но за кратко.

Грамотните в областта на конспирациите бързо схванаха, че не само израелските служби са били наясно, но и американските не са били глухи и слепи. После и не само те, и не само това. Хамас от години действа със знанието и съгласието на израелските власти. Катар не само финансира с тяхно съгласие Хамас, ами и ръководството на тази организация е разположено там.

Пак там в Ел-Удейд се намира и най-голямата американска военна база в Близкия Изток.

Като доста изгодна и за трите страни се е мислела една кратка война в региона. За подклаждане на ново огнище на хаос, който е сред главните стратегии на Вашингтон. За Хамас изгодно би било  привличането в конфликта на други ислямски страни от региона, особено шиитски Иран. Със силно желателен сблъсък между тях. 

Заинтересувани са и трите страни.

За днешното ръководство на Израел такава война води до укрепване на иначе изплъзващата се поради вътрешни разпри власт. Едноседмичното примирие с връщане на заложници срещу освобождаване на палестински затворници само забавя процеса на отхвърляне на военните действия от страна на израелското население. Но все още 85% ги подкрепят.

По различни информации Израел е похарчил досега между $45-55 милиарда, приблизително средно на ден между $220-260 милиона. Значителна част идва от САЩ. В държавата от една страна расте неприязън към премиера Бенямин Нетаняху, рейтингът му вече е под 30%. От друга читавите хора вече се дърпат от военна служба, има и протести срещу военната операция.

Бърза война не се получи. Както стана и в Украйна. Има еврейски вариант на известна наша поговорка: „Хората си правят планове, а Господ отгоре им се присмива“.

В много голяма степен този резултат се дължи на ясно изразяваното в цял свят неодобрение за масираните удари на войските на Израел по цивилното население в Газа. Дори в САЩ, които по традиция всестранно покровителстват тази страна, пропалестинските нагласи са добре видими и Вашингтон не може да ги пренебрегва.

В New York Times на силна критика е подложена „произраелската партия на Байдън“, която е нанесла огромни и непоправими щети на американските позиции в Близкия Изток. Вместо като посредник да коригира действията на Израел, „Белият дом му даде картбланш за всякакви действия, включително престъпни“.

Байдън във Washington Post: „Ние сме до Израел днес, утре и винаги“. Бил „съкрушен от кадрите от Газа и смъртта на много хиляди цивилни“. Подчертал пред израелските лидери, че „екстремисткото насилие срещу палестинците на Западния бряг трябва да спре.

"Безразборното убийство на невинни цивилни, включително на хиляди момчета и момичета, е напълно неприемливо", заявява испанският премиер Педро Санчес, цитиран от Ройтерс. И се съмнява, че Израел спазва международното хуманитарно право предвид броя на цивилните жертви в ивицата Газа.

И белгийският премиер Александер де Кро направи подобно изявление, с което предизвика гнева на израелския външен министър Ели Коен, каза след това, че с думите си Санчес и Де Кро са „поощрили тероризма“.

Много по-остър е президентът на натовска Турция. Ето Ердоган: „Разрушаваха и горяха Газа 50 дни пред очите на целия свят. Убити са над 16 хиляди наши братя и сестри, над 70% са жени и деца. Над 35 хиляди бяха ранени. 2/3 от сградите в Газа са разрушени. Нетаняху се записа в историята като „касапина на сектора Газа“.

Няма международно право, когато вместо него се вадят някакви правила, които при това не са обявени. Всъщност следва, че някой може да си прави каквото му е изгодно с обяснения като „висша мисия“, „принуждаване към мир“ чрез война, „божествено право“. Или просто с историческа целесъобразност с надменна наглост в подтекста  „А какво ще ми направите!“.

Хуманитарната катастрофа в Газа неизбежно ще става още по-ужасна и светът неминуемо ще я запише на сметката Израел. Старателно налаганият образ на народ-мъченик, единствена жертва на холокост, ускорено се изпарява. На Запад все повече не го одобряват. Дори в САЩ. Успял да стане привилегирована част от Запада, сега все повече се превръща в част от Изтока.

Израел затъва в Газа. Нужна му е победа, но се натрапва вариантът, че може да се окаже пирова. По света юдофобията продължава да нараства.

Властите вече подменят обявените в началото цели. Отпадна задължителното унищожаване на Хамас, неизпълнимо е. Най-голямата, затова и най-желателна  победа, е пълното зачистване на Газа от палестинци, но не се очертава. Хамас изчезва, ако се съгласи с това и спре да воюва. И ситуацията се нагорещява вместо да се охлади.

Идеята на Вашингтон четири арабски страни да ги приемат на части не успява. САЩ рефлекторно се ангажираха именно те да разрешат проблема, да се потвърдят като световен хегемон, но очевидно засега не успяват. Засега въобще не се очертава да успеят, а това и във вътрешен план носи значими минуси за Байдън и демократите.

Всички по света освен Израел настояват за създаване на палестинска държава, каквото е решението на ООН за създаването и на еврейската държава. Израел не може да приеме такова решение, има основания да го счита за смъртоносно за себе си.

Но не се вижда как ще го избегне. Дори Байдън официално заявява, че решението с две държави е единственият начин да се гарантира дългосрочната сигурност за двата народа. Това въпреки, че по традиция около 75% от американските евреи гласуват за демократите.

Жестоко е за Израел, той живее върху две главни опори – парите от САЩ и евреите-емигранти. Която и да намалее, срутването става възможно. Все по-необходимо става набутването на американски военни части в Газа.

Продължаването на примирието поставя премиера Нетаняху между два огъня. Външен, за да постигне трайно споразумение с палестинците без да са изпълнени обявените планове за унищожаване на Хамас. Вътрешен по-скоро да прекрати скъпоструващата операция, носеща различни загуби за израелците. Но той е принуден да продължава операцията.

Големият въпрос е „А после?“. Засега няма отговор, затова. И откъм Хамас не се чува нищо за край на войната, пак започна да изстрелва ракети към Израел. Неговата армия съобщи, че е подновила битката срещу Хамас в Газа. Войната се разгаря наново. Двете страни след седмица примирие се прегрупираха за нов етап на противопоставяне.