“Светско монументално изкуство” показва стенописи, паметници и картини

Откриването в утре в столичната галерия, носеща неговото име 

Изложба “Светско монументално изкуство” на Дечко Узунов по повод 125-годишнината от рождението на големия художник се открива утре от 18.00 ч. в галерията музей, носеща неговото име. Събитието е в рамките на програма “Наследство” на Софисйката градска художествена галерия и може да бъде посетено до юни на адреса на някогашния дом на твореца на бул. “Драган Цанков” 24.

Посетителите ще имат възможност да видят архивни снимки, проекти и творби, чрез които е направен опит да се създаде визуален разказ за това как протича развитието на Дечко Узунов в областта на светското монументално изкуство.

Дечко Узунов пред стенописа “Възхвала на българската култура”, НДК, 1981 г.

Дечко Узунов е сред най-значимите художници живописци на България. В родния си град Казанлък най-напред е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище, днес Национална художествена академия, в класа на проф. Петко Клисуров. През 1922 г. заминава за Мюнхен, където специализира при проф. Карл фон Маар. Докато е там се запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук.

Завършва образованието си в Българската художествена академия през 1924 г. в класа на проф. Стефан Иванов. От 1932 г. преподава живопис в Академията, където по-късно е и професор. Негови ученици са Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков и др.

Стенопис “Правораздаването в Средновековна България”, 1942 г. заседателна зала на Съдебната палата в София.

От края на 20-те до началото на 80-те години на ХХ век Дечко Узунов създава, макар и не често, редица значими монументални произведения. До нас са достигнали над десет паметника, свидетелстващи за големия му художествен потенциал. В периода от второто до четвъртото десетилетие на миналия век той работи и в частни домове, в които създава предимно стенописи. През 30-те години художникът е поканен да оформи българския павилион на Международното изложение в Париж (1937) и прави стъклопис за заседателната зала на Българската народна банка (1939). В началото на следващото десетилетие той се занимава с фасадата на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1941), като изработва и стенопис за Съдебната палата в София (1942).

През 50-те е в колектива, който оформя облика на Софийската опера и балет (1954/55). През 70-те и 80-те години на ХХ век негови обекти са Операта в Стара Загора (1971), Мавзолеят на Георги Димитров (1974/75), Народният театър “Иван Вазов” (1976), резиденция “Бояна” (1979), хотел “Казанлък” (1980), Националният дворец на културата (1981) и др.