Си Цзинпин показа на Антъни Блинкен моркова, външният му министър Ван И - тоягата

Блинкен заплаши домакините със санкции, те набедиха страната му за лицемер

Завчера външно политическите наблюдатели в Западна Европа отбелязаха като  единствен положителен момент от приключилото в Китай посещение на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен този, че Вашингтон и Пекин били подчертали необходимостта да продължат да си говорят. А очакванията в предварителните коментари за резултатите от срещите на дипломат №1 на свръх-силата на Западното полукълбо с президента и външния министър на тази на Източното, не бяха никак малки. За съжаление в събота нямаше дори един оптимист сред пишещото братство покрай Рейн, Сена или Тибър, който да прецени, че чашата на водения диалог е полупълна. Нещо повече - с изключение донякъде на Германия, анализаторите в останалите страни май до един не я видяха даже полупразна, а напълно празна. Като може би изходът от тридневната визита най-точно обобщи Патрик Зол в авторитетния швейцарски всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Ами той написа, че в Пекин Китай и САЩ си били говорили, ама не се били разбирали кой какво казва, тоест диалогът не бил между глухи, а казано по южнобалкански - между напушени за тупаник бабаити.

Същите, които според Джанлука Меркури от италианския в. „Кориере дела сера“ са в гигантски сблъсък с цел да си премерят вирилността чрез жестоката, ама „прокси-война“ в Украйна, значи водена от тях посредством посредници.  „Ако твърдението изглежда преувеличено - посочва вещият анализатор по адрес на Китай и Съединените щати - просто се съсредоточете върху един очевиден факт - Вашингтон предоставя официално оръжия на Киев, Пекин пък дава тайно оръжия на Москва.“

Освен това според Меркури азиатският гигант гледа на конфликта в Европа като на „фундаментален тест“ за възможната западна реакция на неговото нахлуване в Тайван, което вече било въпрос на „кога да се случи“, а не на „дали да се случи“. Следователно Китай пробва Америка и всички западноевропейци от всяка една гледна точка - измеренията на тяхната политическа и морална  подкрепа за нападнатата Украйна, потокът от оръжия от Запада към Киев, тяхната функционалност, ефикасността, която бойната техника би могла да има с оглед на това да не вдигне много високо цената на евентуалната атака на авторитарния колос срещу малкия демократичен остров. От друга страна в Украйна Западът хвърля огромен ресурс, но също така изпитва всичко, което има значение - оръжейни системи, изкуствен интелект и политически баланси - в очакване на възможното планетарно земетресение, ако Пекин тръгне на бой срещу Тайпе. Просто защото стигне ли се до сблъсък на „бабаитите“, той ще бъде там, в Тихоокеанско - азиатския регион, а сегашните конфликти край Днепър и донякъде в  Ивицата Газа са само негова прелюдия.

Внимателният анализ на депешите на китйската информационна агенция „Синхуа“ за хода на посещението на Антъни Блинкен навяват мисълта, че сладкодумният Си Цзинпин е оставил на обкръжението си да отговаря от агресивно, по-агресивно на американските искания и заплахи. Защото на очакваната с напрежение от Блинкен и до последния момент непотвърдена среща в петък, първият партиен и държавен ръководител бил използвал типичната за китайските лидери от Мао Дзедун насам приказно-доброжелателна риторика, изпълнена с поговорки и метафори. „През десетилетията отношенията ни преминаха през големи дъждове и ветрове“ - казал Си на госта си, - но е нужно да търсим „вдъхновение, за да си помагаме, вместо да се нараняваме“. И най-могъщият автократ в света подсказал на държавния секретар това, което Америка трябвало да направи - да се убеди в една положителна визия за Китай като фактор на световното развитие и благоденствие. Защото за Си „това е първото копче, което трябва да се закопчае добре, за да го последват и другите“, а после ще се отприщи направо идилия, тъй като двамата гиганти „ще бъдат партньори, а не съперници“.

Но тази покана за прегръдка на лидера се оказва на практика морковът, а тоягата я размаха неговият външен министър Ван И, който разговаря с държавния секретар цели пет часа. И му набива чивията с фразата, че „ако от една страна е налице известно стабилизиране на дипломатическите отношения, от друга негативните фактори продължават да растат, да се натрупват, заформяйки рискована и за двете страни спирала“. Малко преди това Блинкен е заплашил колегата, при това на негов терен, че Америка била готова да санкционира на часа куп китйски банки и компании. Онези, които били позволили на руснаците да заобикалят наложените срещу тях санкции с доставки за двойна употреба - гражданска и военна, поддържащи военната машина на Путин на високи обороти. Ами  американското разузнаване смятало, че 90% от полупроводниците, внесени от Русия през 2023 г. и използвани за задвижване на ракети, самолети и танкове, са произведени в Китай, а 70% от машините, впрегнати от руснаците, за да ускорят възстановяването на техния военен арсенал, били пак китайски.  

И тогава Ван И само дето не показал вратата на Блинкен, ама в замяна съвсем недипломатично обвинил в прав текст Съединените щати в „лицемерие“, гарнирайки го с тежкото прилагателно „безотговорно“. „Ама как така? - бил попитал дипломат №1 на Китай дипломат №1 на Америка. - Вие можете открито да въоръжавате украинците, а ние, които поне покриваме всичко с някакъв воал на скромност, не можем да въоръжаваме руснаците?!“ После тоягата била размахана и срещу заплахите на Блинкен за мощни търговски санкции от администрацията на Джо Байдън, ако китайската компания-майка „ByteDance“ не продаде на американци своя дял в САЩ на световния тийнейджърски социален хит „TikTok“.  Американски му лицемери с лицемери - възнегодувал официален Пекин и срещу мерките на САЩ да задушат китайската икономика и да спрат научно-техническия прогрес на страната. - Ще се заканват, вместо да бъдат благодарни на Китай,  който помогна на глобализираната икономика да намали инфлацията със своите електрически автомобили, литиеви батерии, фотоволтаично оборудване и безброй евтини стоки за народно потребление!

Ето защо сега злободневният въпрос е какво следва след визитата на Антъни Блинкен в Китай - разлъка или помирение? Според френския всекидневник „Либерасион“ отговорът се е спрял на ръба на нежелана от никого пропаст - иначе казано, трябва да се балансира. Ами в момента помирението е невъзможно, а пропадането в бездната би било пагубно и за двете страни. По простата причина, че китайската икономика вече не блести както през предишните пет години, а САЩ имат твърде много отворени фронтове. Но дори ако Вашингтон и Пекин признават, че диалогът трябва да бъде защитен, стратегическите конфликти между тях остават и за съжаление изглеждат още по-непримирими.