От института за културно наследство наредили да се сипе пясък между керамичните блокчета

От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към министерството на културата са виновни за компрометирания ремонт на жълтите павета в София. Това установи проверка на “Труд News” след като стана ясно, че столичният кмет Йорданка Фандъкова е сезирала прокуратурата за изпочупени блокчета, а Общината ще санкционира фирмата изпълнител за некачествената подредба на настилката в центъра на София.

“Трейс Груп Холд” очевидно са строшили доста от ценните павета.

“Трейс Груп Холд” АД подписва на 13 юли тази година договор за възстановяване и обновяване на публични пространства в Централна градска част на София, който е на стойност 16 572 892,06 лева без ДДС. Цяло лято служебният министър на културата Велислав Минеков и неговите подопечни обаче не са обърнали внимание на този знаков ремонт за София. Нещо повече - чиновниците от ведомството са раздали съвети и нареждания на строителите как трябва да се прави пренареждането на паветата.

Така изглежда стандартното жълто паве с дължина около 22 сантиметра и ширина 11 сантиметра с фуга 1 сантиметър. Това нареждане е запазено около Народния театър “Иван Вазов”.

А това са пренаредените от “Трейс Груп Холд” павета пред парламента, които са с различни размери от оригиналните. Строителите трябва да отговорят каква все пак е истината.

Оказва се, че от НИНКН са дали указания ремонтът да се извърши по автентична технология само с пясък. Така паветата станали буквално подвижни заради огромния трафик на превозни средства, обясниха от строителната компания.

По проект е било предвидено между паветата да се излива битум, който да играе ролята на укрепване на настилката и и не би позволил разместване на керамичните блокчета. Подобна технология е била използвана при предишни ремонти, но от НИНКН този път били категорични, че не бива да се поставя нищо друго, освен пясък.

Резултатът обаче се оказа изкривени редици от жълти павета, огромни фуги на места и стотици гневни коментари в социалните мрежи.

Инж. Красимир Цоклинов от “Трейс Груп Холд” пред “Труд News”: От 1955 г. използват битум за свързващо вещество

- Г-н Цоклинов, защо на места фугите между жълтите павета в София са толкова големи, достигат до един сантиметър?
- Защото са се изместили паветата, в началото фугите не бяха големи. Има снимки за това. Кръстовището не е ремонтирано, там е с големи фуги, също се е отворило, придърпва, нищо не го спира и се отварят.

- Според някои, ако паветата бяха наредени по-добре, нямаше да има накъде да мръднат.
- Ако те са толкова големи специалисти, да дойдат и да ги наредят. Едно е да кажеш, друго е на практика. В крайна сметка технологията е с пясък и е автентична, както поискаха от НИНКН (бел. ред. Национален институт за недвижимо културно наследство). В пясъка няма свързващо вещество.

- В оригиналния, първоначален вид, паветата със смоли ли са били слепвани?
- В оригиналния вид, когато са правени, е било пешеходно движението и с каляски и файтони. Ако ги върнем каляските и файтоните или направим движението пешеходно, с пясъка ще стане.

- Сега, като пренареждате паветата пак пясък ли ще се използва?
- Не знам.

- Не сте ли уточнили как ще бъдат пренареждани?
- Говори се с най-различни експерти, дават различни становища. Със сигурност, най-вероятно няма да е с пясък. Но това нещо трябва да го приеме и Националният институт за недвижимо културно наследство.

- Дали паветата са обработвани по някакъв начин, за да не се пързалят? След пренареждането сякаш са загубили блясъка си, не са толкова лъскави.
- Не. На места просто са обръщани самите павета. В началото, когато са произведени тези павета, са имали някакво сцепление. Където е било възможно, сме ги обръщали наобратно, защото отдолу не са износени, не са били използвани. Идеята е да има някакво сцепление, защото е хлъзгава настилка, знаем го всички. Не навсякъде са обърнати, където сме успели, са обръщани.

- Кога очаквате да започне пренареждането?
- Не мога да ви каже все още. Има една статия от 1960 година в списание “София”. Там инженер Симеонов препоръчва фугите да бъдат заливани с битум. Започнали са от 1955 г. да ги заливат с битум. Явно и те са имали своите проблеми след нарастването на движението. И затова са използвали свързващо вещество, за да нямат тези проблеми.

Кметът на София Йорданка Фандъкова: Разрушаването на културна ценност е престъпление

В договора, който имаме с изпълнителя, са заложени санкции в размер на 830 000 лева за некачествено изпълнение. Разбира се, там има и сериозни санкции за забавяне. Те могат да бъдат наложени тогава, когато приключи изпълнението. Твърдението, че санкциите могат да бъдат наложени сега, означава да се спаси фирмата, защото няма да издържи в съда. Както и до сега не съм правила компромис с изпълнители.

Само за информация - има списък със санкции, налагани по различни договори само с “Трейс” - те са в размер над 2 млн. лева за последната година. В последното решение, което е потвърдено от съда, е за наложена санкция по договор за текущи ремонти в размер на 738 000 лева. Това е почти милион лева и не е само за фирма “Трейс”. Такива санкции налагаме ежедневно на всички фирми, които не си вършат работата и моля да не се правят внушения, че някой ще бъде пощаден. Какво предвиждам, за да се гарантира, че при повторното нареждане ще бъде качествено изпълнението? Първо, поискала съм да се вземат повторни проби от разместените участъци. Второ - да бъде сформиран експертен съвет, в който каним най-добрите специалисти от София, които да дадат своето становище за начина на нареждане, но и експерти от чужбина, от градове, с които работим в добро партньорство.

Очаквам експертния съвет да препоръча решение, което, разбира се, да бъде след това съгласувано с Националния институт за паметниците на културата. Припомням само, че през 2016 г. жълтите павета бяха обявени за културна ценност. Нарушаването и разрушаването на културна ценност е не просто недопустимо, това е престъпление по Наказателния кодекс и съм дала случая в прокуратурата.

Този участък за пренареждане на жълтите павета е 5 процента от общия договор, който от своя страна е за около 17 млн. лева. Общият договор засяга цялата Зона 4. Това е най-знаковият обект, който изпълняваме, и няма да допусна символът на нашия град да изглежда по този начин.

Вежди Рашидов, бивш министър на културата: Онези, които трошаха културни ценности, днес се обявяват за техни пазители

Жълтите павета са поръчани от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров и са поставени през 1907 г. Те са керамични, изключително здрави са и са символ на центъра на столицата.

Докато бях министър на културата, със заповед от декември 2016 г. паважната настилка в София, положена преди 1944 г. е декларирана недвижима културна ценност с определен временен режим на опазване. След това паветата по “Дондуков” бяха заменени с асфалтова настилка. Докато ние махаме паветата от нашите улици, австрийците ги изкупуват и си павират техните улици.

България притежава на склад определено количество жълти павета. Това количество е било допълнително поръчано в Унгария, за да могат да се правят ремонти. Когато се извършва ремонт, най-трудната част са ъглите до бордюрите, които трябва да се режат, за да се завърши настилката.

Ако ремонтите не са добри, редно е нещата да се оправят. Има институции, които ще кажат как.

Колкото до говоренето ангро, пресилено е да се твърди, че имало оскверняване. Оскверняване имаше тогава, когато протестиращи вадеха павета, трошаха ги и ги хвърляха. Трябва да се търси отговорност от хората, които тогава трошаха културни ценности, а днес се обявяват за техни пазители.

Красимир Ангелов, скулптор: Жълтите павета са лицето на нашия град

Жълтите павета са лицето на нашия град. Те са едно решение, което прави София по-различна от другите градове.

Всеки път в света има ремонти, каквито ремонти имат и пътищата в нашата столица. Правенето на ремонти е задължително и няма как по време на ремонта част от камъните да не бъдат рязани, за да може да се завърши ремонта по професионален начин.

Колкото до оскверняването на културни ценности, това е престъпление, на което сме били свидетели през годините.

От фейсбук профила на Вили Лилков, бивш общински съветник

Как са ги редили трънските майстори преди 115 години

Абе хора, в началото на 20-ти век жълтите павета са ги редили “трънските майстори”. Па вземете и прочетете, как са го правили, какви материали са ползвали, а ако и по техните рецепти не го докарате - за нищо не ставате! Затова ще ви помогна - архивите за жълтите павета са на “Московска” - на 300 м. от Общината. Прочетете ги: 

“За нареждането на 12 600 кв. м. жълти павета са използвани 400 тона циментъ, 45 тона катранъ, 24 тона смола, 600 кубика чакълъ и 1400 кубика песък”. Описано е и как се полагат те на бетонова, на калдаръмена или на пясъчна подложка; с какви чукове и лопатки се работи; какви пясъци се ползват; какъв да е чакълът; как се прави сместа за фугите; за какво им са циментът, катранът и смолата; на какви етапи се залива; че и картинки “на ръка” са нарисувани за “неуките” майстори. Да припомня, че жълтите павета “работят “ вече повече от 115 години, а по първоначална оценка годността им е 60 - 70 години и всяка година по 0,3% от тях трябва да се подменят, а нито едно нова паве няма.

И още нещо, през 1909 г. шест месеца кметът на София не изплаща работата на Българско индустриално керамчино дружество “Изида”, което перфектно си е свършило работата по полагането на жълти павета и знаете ли защо - защото не са си платили Държавните и Общинските данъците и на 15 декември с. г. им дава петдневен срок да го сторят и тогава да си чакат парите!