Какви бяха решенията на международната конференция в подкрепа на Украйна в Париж и какъв е международният отзвук от изявлението на френския президент Еманюел Макрон на нея, че в бъдеще не бива да се изключва изпращането на западни сухопътни сили в Украйна? А възможно ли е да се купува оръжие за Украйна със замразените руски активи, както предложи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен? Отговори на тези и други въпроси търсим с дипломата и международен анализатор Димитър Гърдев.

- Истинска буря предизвика изявлението на френския президент Еманюел Макрон на международна конференция в подкрепа на Украйна в Париж, че изпращането на западни сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще, но че на този етап „няма консенсус“ за подобно решение. Как го разчитате това изявление, господин Гърдев?
- С това предложение на президента Макрон може да се спекулира, но може да се гледа и като на евентуален сондаж на мнение за такова евентуално участие. Той на практика засенчи резултата от срещата, на която бе домакин - а именно изграждане на коалиция за снабдяване на Украйна с оръжейни системи, снаряди и боеприпаси, за които дотогава Франция налагаше вето върху Европейския фонд за закупуване на такива системи и боеприпаси за тях за държави, които не са членки на ЕС. А на тази конференция се взе решение да бъдат закупувани такива системи и боеприпаси от държави извън ЕС. Което означава, че всъщност пазарът се отваря много широко за доставка на такива системи на първо място от най-големия производител САЩ, Великобритания и много важно - от Южна Корея.

- Какво предлага Южна Корея?
- Тя разработва много сериозни артилерийски системи с много добри параметри, боен танк, какъвто Полша вече закупува, и боен изтребител от почти пето поколение, с възможностите донякъде на F 35. Второто, което направи Макрон на тази конференция, е да предложи създаването на ракетна коалиция, както той заяви, за предоставяне на ракети с малък обсег, които са с боен радиус от малко повече от 300 километра, с което се опита да преодолее една негласна договорка - САЩ бяха заявили, че няма да предоставят такива далекобойни системи. Франция участва заедно с Великобритания в разработката на една крилата ракета - Storm Shadow, които са изключително успешни във водените бойни действия. Тази ракета бе предоставена до момента умишлено в ограничен боен радиус, но вече ще бъде в пълен такъв. Но с изявлението си Макрон просто засенчи постиженията, ако може така да се каже, на тази конференция.

- Стана ли ясно защо го е направил? 
- Едното ми предположение е сондиране на мнението и получихме изключително острата реакция на лидери на страни от ЕС и САЩ, които се разграничиха от изявлението на френския президент. Държа да подчертая, че водеща страна в НАТО е САЩ, а не Франция. Тя дълги години не участваше във военната структура - Де Гол я извади и чак Саркози я върна там. Видяхме реакцията на американския президент Байдън, който преповтори ясната граница, поставена от САЩ за войната в Украйна - че НАТО няма да се намесва с въоръжени сили, защото по този начин ще се стигне до глобален конфликт. Мога да се върна малко назад, когато една отклонила се ракета порази едно полско селце и загинаха двама фермери и тогава и украинският президент Зеленски, и полският Анджей Дуда заявиха, че това е едва ли не e повод за задействане на член 5, но директно бяха апострофирани от Байдън, който още тогава постави тази абсолютно ясна граница, защото конфликтът може да прерасне в глобална термоядрена война. И оттук вече всички, които мислят, че по някакъв начин могат да участват в някаква самостоятелна своеволна коалиция трябва да са абсолютно наясно, че няма да получат подкрепата на НАТО. За това бяха категорични и генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, и германският министър на отбраната Борис Писториус.

- Тази позиция трябва да следва и България? 
- Гаранцията за националната ни сигурност са НАТО и ЕС. И всяко излизане със самоволни инициативи, група на желаещи или някакви други самостоятелни изяви извън решенията на тези два съюза подлага на опасност България да не може да се ползва от пълния спектър на защита от двата съюза политическа, военна и като бойни възможности. Едно участие в такава коалиция на желаещи с някакви самоинициативни военни авантюри ни поставя в пряка опасност да загубим пълния обем на защита от двата съюза. Искам да напомня, че в тези два съюза България участва равноправно, нейният глас е със същата тежест като този на големите държави и вземането на решение и в двата съюза за сигурността и отбраната става с абсолютно единодушие, което дава възможност на българската страна първо да се информира за възможностите и заплахите, второ - да вземе самостоятелно решение и трето - да прави конкретни предложения. Излизането от тези формати ни поставя в уязвима позиция. Ако стане нещо не дай си Боже, те ще кажат - вие да сте ни питали?

- Какво накара Франция да стане толкова агресивна? 
- Тя има огромни противоречия и невероятни конфликти в две много сериозни точки с Руската федерация. Понятието „Френска Африка“ загуби значението си, защото там се настанява Русия. Оттам Франция изгуби огромна чадст от потенциала за получаване на уранова руда, а над 82 процента от енергетиката на Франция са ядрени централи. А „Френска Африка“ бе една от зоните, откъдето получаваше евтин уран. Опитите на Макрон да сключи двустранно споразумение с Казахстан да получава с отстъпка ядрено гориво оттам, не се увенчаха с успех, Казахстан държи на борсови цени. Третата точка, в която се пресичат интересите на Франция и Русия, е Армения и много силната политическа линия на Франция в момента да измести Русия. Настоящият арменски премиер Никол Пашинян иска да суспендира договора за колективна безопасност и по този начин фактически да изведе от страната т. нар. руски миротворчески сили. Франция е категоричен поддръжник и съюзник на Армения заради традиционните добри отношения и заради арменското лоби във Франция, което в края на краищата я конфронтира с политиката на Русия в Южен Кавказ.

- Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова със замразените руски активи да се купува оръжие за Украйна...
- Това е едно предложение, което се обсъжда и в САЩ, и във Великобритания, но среща и сериозно внимание от европейските партньори. Трябва да се има предвид, че оборотът САЩ-Русия е минимален, ако не се лъжа, от порядъка на 35 милиарда долара годишно. С Великобритания е малко повече, докато Русия правеше бизнес с ЕС за около 300 милиарда годишно, главно с газа. Опасенията на европейските държави са свързани с ответната мярка, която беше обявена от руското правителство за експроприиране на европейските активи на територията на Руската федерация, доколкото си спомням - около 160 милиарда. На първо място е Нидерландия, Франция също има доста, както и Германия. Но сега се опитват да намерят някакъв правен механизъм. Но това е изключително трудно, защото това са търговски договори, които впоследствие ще подлежат на съдебна атака. Не на последно място се счита, че може би не скоро, но ще се намери решение за войната. И тогава големите производители от европейските държави ще бъдат поставени в много неизгодно положение за връщане на своите позиции на руския пазар, който е и естествен източник на суровини. Поради това идеята за закупуване на оръжие със замразени руски активи внимателно се преценява.

- Налага се мнението, че забавянето на доставките за Украйна даде възможност за настъпление на Русия, като главен виновник за това забавяне са САЩ. Полският външен министър Сикорски призова председателя на Камарата на представителите на САЩ републиканеца Майк Джонсън да позволи гласуването за нова американска помощ за Украйна, и ако законопроектът се провали и Русия напредне на бойното поле, виновен ще бъде Джонсън. Да припомним, че този законопроект съдържа пакет от 95 милиарда долара, от които 60 милиарда са предвидени като помощ за сигурността на Украйна.
- Няма защо да не си даваме сметка, че въпросът за американската помощ е свързан не само с Украйна, но и с Израел, Тайван, също и с парите за охраната на границата с Мексико. Този въпрос преминава изцяло през призмата на вътрешнополитическата борба в САЩ, свързана с президентската кампания за изборите на 5 ноември. Естествено, че САЩ не са свалили подкрепата си за Украйна. Но ние говорим за огромен пакет от финансови средства, които да бъдат дадени след едно неуспешно контранастъпление на Украйна през лятото, което създаде едно усещане, че поставените задачи пред украинската страна не бяха изпълнени. След което имаше пробив в един огромен укрепен отбранителен район, който включваше няколко форта - Соледар, Бахмут и Авдеевка. Това постави в много сериозно положение централната групировка, защото евентуално, ако се осъществи пробив там, има възможност за т. нар. оперативен простор в две направления - едното е към Киев, а другото надолу към Николаев и Одеса.

- Какво могат да направят западните сили в тази ситуация?
- Възможностите на партньорите са няколко. Първо - да предоставят на украинските сили авиация - самолети F-16, което според мен е в завършващ етап с обучение на пилоти, за да имат те някакво присъствие в небето, защото контранастъплението беше спряно именно с отсъствието на украински въздушни сили. Второто - предоставяне на далекобойни ракети, за които стана дума в началото. Те имат възможност вече да поразяват в дълбочина летищата, от които руската авиация нанася ударите си. И третото е влизане с войски...

- Това е всъщност предложението на Макрон...
- То бе дообяснено от неговия външен министър Стефан Сежурне и това внесе още повече сериозно объркване. Сежурне заяви, че евентуално се разглежда изпращането на военнослужещи за три конкретни задачи. Едната е разминиране, другата е борба с кибератаки и третата - изграждане на заводи за боеприпаси и военна техника. Ако вникнем в това, което е дообяснил външният министър на Макрон, започват да изскачат много сериозни въпроси. Минните полета са основно на фронтовата линия, което означава, че тези военнослужещи ще бъдат ангажирани директно с военните действия. Второ - защо борбата с кибератаките трябва да се води от Украйна? Тя може да се води от Сингапур, от Аржентина и от самата Франция, без френски военнослужещи да ходят в Украйна. А за изграждането на заводи ще има нужда не от военнослужещи, а от строители и инженери. Боеприпаси и военна техника могат да бъдат произвеждани и във вече изградените заводи, които няма да бъдат под ударите на руските ракети и дронове. Така че това предложение на Макрон и дообяснението на Сежурне е било по-скоро спонтанно, отколкото добре обмислено, дори и в собствения кабинет на френския президент.

- Не се ли стреми Макрон да заеме водеща роля в ЕС? Великобритания вече е извън него, Германия е в рецесия?
- Така е, той се стреми по някакъв начин Франция да излезе като водеща държава в една сложна за Европа ситуация и това още веднъж доказва, че въпросът за сигурността и отбраната трябва да бъде общоевропейско решение. И нито една държава, дори и да е от големите, няма силите и възможностите дори да обедини мнението на европейските страни и затова е много важно да се върнем към един от основополагащите моменти в Лисабонския договор - за общата европейска отбрана.

Нашият гост

Димитър Гърдев е дипломат и политик. Народен представител от ИТН в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Председател на Комисията по външна политика в 46-ото НС. Има магистратури по Международни икономически отношения, Национална сигурност и Информационна сигурност. Международен анализатор с над 100 статии в “Труд”, “Стандарт”, “24 часа”. Владее английски, немски, руски и гръцки.