Ако през тези дни във Франция бъдат произведени президентски избори, то бъдещият президент на страната ще се казва Джордан Бардела. В това са сигурни мнозинството политически наблюдатели край Сена, които правят изводите си въз основа на социологическите проучвания за изхода от предстоящия през юни общоевропейски вот. Водачът на листата на френската десница и президент на Национален сбор вече „бие“ с 14 пункта основния си конкурент. Става дума за Валери Айе - водачката за евровота на листата на управляващата партия „Ренесанс“ на сегашния държавен глава Еманюел Макрон. 

В същото време благодарение най-вече на Бардела подкрепата за Национален сбор като партия сега е на прага на 35-те процента, докато тази за президентската формация е под 30 на сто, с цели 10 „точки“ по-назад. Позиция, която според анализаторите в момента със сигурност гарантира превземането на Елисейския дворец от Бардела и натирването от там на неолиберала Макрон, стига вотът да бъде тези дни, а не през 2027 г. Но 28 годишният политик като нищо може и тогава да спечели президентските избори за себе си или евентуално за своята „политическа кръстница“ Марин Льо Пен, тъй като изглежда направо осъден на непрестанен политически възход.

По простата причина, че въпреки демонстрираните от него до по-миналата есен изключителен политичеки хъс и  завидно ораторско майсторство, по онова време Бардела бе възприеман в политическите кръгове на Хексагона най-вече като „протеже“, като „шерпа“, като „момче за всичко“ на тогавашната формална лидерка на Националния сбор Марин Льо Пен. Тя издигна кандидатурата му за президент на партията на форума й в началото на ноември 2022 г. и не един и двама анализатори предрекоха на родения в семейство на италиански имигранти обаятелен млад мъж да расте на политическото поприще, но все в сянката на неговата „леля“. Да, може да се каже за Марин Льо Пен, че освен „политическа кръстница“, тя е и леля на Джордан, тъй като повече от три години той живее под един покрив с Нолуен Оливие - дъщерята на нейната по-голяма сестра Мари Каролин Льо Пен. Но бързо, бързо „племенникът“ излезе от сянката на „лелята“, блесна със собствен ореол на трибун и водач, като в интерес на истината Марин никога не му е пречила. Ама да стане Джордан Бардела за нула време един от най-обичаните политици на Франция и да бие по рейтинг с цели пет пункта действащия президент, никой, ама никой, не си го бе помислил в деня, когато той хвана юздите на Националния сбор.

Но на какво се дължи този главоломен възход? Най-често срещаният епитет пред името на Джордан Бардела в словесните журналистически портрети е харизматичен. Следват възхвали от сорта на възпитан, коректен, спокоен с медиите, истински професионалист в масовата комуникация, свръх активен в социалните медии, изключително остроумен политик с винаги готова реплика за елегантно опозоряване на опонент, направил сбъркан ход. Например на миналата Коледа Бардела хвана президента в крачка - Макрон пропусна да отправи традиционното празнично послание към сънародниците си. И президентът на Националния сбор припомни на държавния глава с видео в „Туитър“, че обикновено той не забравял да поздрави мюсюлмани, евреи, индуси и т.н. за техните религиозни празници, ама видиш ли ти, за християните, каквито са мнозинството французи, Макрон не бил намерил време. Представители на президентския лагер веднага го жигосаха като арогантен и самоуверен робот, но политическите наблюдатели отбелязаха, че само с тази видео-реплика Бардела бил вдигнал рейтинга на партията си с цял пункт. А на Хексагона се отприщи „Барделмания“ която продължава и днес, както сред младите, така и сред по-възрастните французи.

Колкото до Националния сбор, анализаторите в Париж са единодушни, че младият й президент е ключовата фигура за нейното нормализиране, обновяване и укрепване, за премахването на всичко онова, което французите са ненавиждали в десницата. Бардела успява да се освободи от вътрешната опозиция, да парира чистопробния кариеризъм в редовете й, да неутрализира обвиненията, че била „проруска партия“.

Като в същото време лидерът запазва нейната твърда консервативна линия - Национален сбор се утвърждава все повече като националистическа и държавническа партия, способна да привлече недоволните от умерената десница и алтернативната левица с твърда антиимигрантска политика, с борба  срещу глобализма и европейските елити в лицето на сегашното неолиберално ръководство на Европейския съюз. Що се отнася до външната политика и до най-парливия в момента неин проблем - украинския, то Джордан Бардела по принцип осъжда руското нахлуване в Украйна. Но в същото време не е съгласен със санкциите срещу Москва и настоява за траен мир, постигнат чрез оставането на Крим в границите на Русия и червен семафор пред Киев за НАТО и ЕС.

Перфектният французин... от Италия

Интересен е отговорът на Джордан Бардела на обвиненията, че не бил стопроцентов французин, а мигрантска „издънка“. „Да, така е, моето семейство е на имигранти, но то е перфектно интегрирано във Франция!“ А когато опоненти го нарочват с неприязън за „италианска къртица“ в политиката на Хексагона, той припомня името на кардинал Джулио Раймондо Мазарино. Да, става дума за министър председателя на краля-слънце Луи XIV кардинал Мазарини, който е дясната ръка на владетеля при извисяването на Франция като една от най-великите държави на света.