Много фирми купуват стоки от китайски сайтове и ги препродават на хора в страни от ЕС и извън общността. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС и отчитане на продажбите в тези случаи.

Предстои фирма да открие електронен магазин. Стоката ще бъде купувана от китайски сайтове и ще бъде продавана на граждани в ЕС и извън ЕС. Стоката няма да бъде внасяна в България, а директно ще бъде насочена към клиентите. Плащането ще става чрез сайт с дебитни и кредитни карти. Поставени са въпросите:

1. Трябва ли електронният магазин да бъде регистриран в НАП?

2. За какъв режим трябва да се регистрира сайтът - “IMPORT ONE-STOP SHOP” (IOSS) или “ONE-STOP-SHOP” (OSS)?

3. Плащанията трябва ли да се отчитат чрез електронен касов апарат?

4. Трябва ли да се изготвя одиторски доклад (стандартизиран одиторски файл)?

5. Трябва ли да се води регистър на продажбите?

6. При начисляване на ДДС включват ли се транспортните разходи към стойността на стоката?

7. Как се третира доставката на стока от Китай към граждани от страни извън ЕС?

По първи въпрос:

Съгласно чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г., лице което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност подава информация онлайн, с квалифициран електронен подпис, чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП. (Приложение №33)

По втори въпрос:

Регистрацията за специалните режими касае определени категории доставки и е различна от общата регистрация по ЗДДС. Съгласно чл.156, ал.1 от ЗДДС, право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза (OSS) има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. извършва доставки на:

б) вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица, и/или
в) вътрешни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. лицето е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната;

3. не е в сила ограничение за регистрация по ал.15;

Право да се регистрира за прилагането на режим за дистанционни продажби на стоки по реда на чл.157а, ал.1 от ЗДДС, внасяни от трети страни (IOSS), има регистрирано на основание чл.96 или чл.100, ал.1 данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато са налице едновременно следните условия:

1. внася стоки от трети страни под формата на пратки със собствена стойност до левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, за данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, включително в страната;

2. данъчно задълженото лице е установено по седалище и адрес на управление в страната;
3. не е в сила ограничение за регистрация по ал.18.

По трети въпрос:

Според чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод.

От 1 февруари 2020 г. има алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18 лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален бон, чрез документ за регистриране на продажбата, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че софтуерът за управление на продажбите отговаря на изискванията по чл.52с от наредбата.

В тези случаи документът за регистриране на продажбите трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити: наименование, номер и дата на документа; номерът на документа трябва да е 10-разряден, да нараства възходящо със стъпка 1 за всяка продажба и да съдържа само арабски цифри; уникален номер на клиентската поръчка; референтен номер на финансовата трансакция; име на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове купени стоки/услуги, единична цена, обща сума за плащане и начин/и на плащане; двумерен баркод (QR код) с информация за продажбата - уникален номер на електронния магазин, получен от НАП при подаване на информация по чл.52р, дата и час на продажбата; за юридическите лица и едноличните търговци - име, ЕИК, седалище и адрес на управление, електронен адрес или телефон; за физическите лица - имена, адрес, на който се упражнява дейността, електронен адрес или телефон.

Този ред се допуска, ако лицата приемат неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по платежни сметки в банки и/или други доставчици на платежни услуги с титуляр задълженото лице. Сметките могат да бъдат при доставчик на платежни услуги, установен в ЕС или държава, с която България има спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, включваща клауза за обмен на банкова информация. Сметките трябва да са свързани с виртуални ПОС, предоставени на лицето от доставчика на платежни услуги, при който е разкрита сметката.

По четвърти въпрос:

Съгласно чл.52т, ал.2 от Наредба №Н-18, лицето по чл.3, ал.17 е длъжно за всеки месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл по приложение №38 с данни за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Следва да се отбележи, че само в случай, че дружеството се възползва от реда по чл.3, ал.17 от наредбата, ще е приложима разпоредбата на чл.52т, ал.2 от наредбата.

По пети въпрос:

На основание чл.159 г., ал.1 от ЗДДС, регистрирано на основание чл. 154, 156 или 157а лице или данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл.156 или чл.157а, ал. 1 и 3 и не е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза, режим извън Съюза или режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни, и извършва доставки по чл.14 с място на изпълнение на територията на страната, е длъжно да води електронен регистър.

По шести въпрос:

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя, без ДДС. Ако транспортните разходи са дължими от получателя, следва да бъдат включени във фактурата за основната доставка.

По седми въпрос:

Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя.

В случая мястото на изпълнение на доставката на стоки от страна на българското дружество е на територията на страната, от която започва транспортът. Българското дружество купува стоки от дружество в Китай и това е местонахождението на стоката, откъдето се превозва до трета страна. Мястото на изпълнение е в Китай. Според чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.