Много фирми осъществяват продажби чрез платформи за онлайн търговия, а клиентите им са в чужбина. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане с ДДС в тези случаи.

Човек започва дейност по метода на дропшипинг (drop-shipping - сайт приема поръчки от клиенти и срещу комисионна ги предава за изпълнение и доставка на търговец на едро или производител) чрез създаване на фирмен профил в онлайн платформа (Shopify). Платформата е регистрирана в Северна Ирландия, тя ще издава фактури за домейн и комисионни за продажбите. Клиентите ще бъдат физически лица в САЩ (профилът позволява ограничаване на клиентите), а доставчиците ще са от Али Експрес, Китай и стоките ще пътуват САЩ-САЩ или Китай-САЩ. Отговорност за транспорта има китайският контрагент, като при поръчка ще се задава адрес на краен клиент в САЩ, който ще плаща към платформата, която след удържане на комисионна ще превежда сумата към paypal акаунт на българската фирма. При налична доброволна регистрация по ДДС са поставени следните въпроси:

1. Какво отражение в дневниците за покупки следва да намери издадената фактура за домейн и комисионни от онлайн платформата?

2. Какво отражение в дневниците за продажби ще намери отчетът за продажбите?

3. Трябва ли дружеството да се регистрира като онлайн магазин по Наредба Н-18?

4. Трябва ли дружеството да разполага с касов апарат за отчитане на доставките?

По първи въпрос

Данъчните документи по смисъла на ЗДДС са изброени в чл.112, ал.1: фактура, известие към фактура и протокол. Регистрираните лица нямат задължение да отразяват в дневниците за покупки документи, които не са данъчни по смисъла на чл.112, ал.1 от закона, тъй като са издадени съгласно чуждо законодателство.

В случая, за българското дружество като получател на услуга от чуждестранна платформа (която не е установена на територията на страната) с място на изпълнение, съгласно чл.21, ал.2 от закона, на територията на страната, ще възникне изискуемост на данъка на основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Фирмата следва да издаде протокол по чл.117, ал.2 от закона, с който да си самоначисли ДДС.

Според чл.124, ал.2 от ЗДДС, издаденият данъчен документ (протокол по чл.117, ал.2) следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период през който е издаден, респективно в дневника за покупки, в случай че имате право на данъчен кредит.

Издадената фактура от чуждестранния контрагент - за домейна и/или комисионните от продажбите, не следва да намери отражение в дневника за покупки.

По втори въпрос

Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДДС, за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по ДДС лице, съставя отчет за продажбите с обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

Доставчикът отразява отчета за продажбите по чл.119, ал.1 в дневника за продажбите, като попълни колони от 1 до 5 и от 9 до 25 на Приложение №10 от Правилника за прилагане на закона за ДДС, като съдържанието на отчета е определено в чл.112, ал.3 от ППЗДДС.

По трети въпрос

Съгласно §1, т.87 от ДР на ЗДДС “електронен магазин” е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18 задължава лице по чл.3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за продажби в интернет, преди започване на продажби чрез електронен магазин да подаде онлайн информация с електронен подпис чрез сайта на НАП съгласно Приложение №33.

Когато дружеството извършва продажби, за които има задължение за издаване на фискален бон, т. е. когато попада в обхвата на задължените по чл.3 лица, за него ще възникне задължение за подаване на информация по реда на чл.52м, ал.1 от Наредба №Н-18.

По четвърти въпрос

Според чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по ДДС) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). “Търговски обект” е всяко физическо място на територията на страната, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги.

При електронната търговия от значение за определяне на търговския обект не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта или мястото на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен на постоянност икономическата си дейност. И при електронната търговия има физическо място, от което задълженото лице управлява и извършва продажбите си. Това може да бъде магазин, офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управление и реализация на дейността от гледна точка на човешки и материални ресурси - например мястото, където се приемат заявки, организира се транспортът, обработват се рекламации.

В някои случаи определянето като търговски обект на дадено физическо място би могло да бъде изключително трудно. В такава хипотеза се приема, че търговският обект е мястото, от което търговецът управлява дейността си (адресът на управление).

При извършване на продажба, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, има задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискална касова бележка. Ако се плаща чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга или чрез пощенски паричен превод фискална касова бележка не се издава. Когато плащането е чрез пощенски паричен превод на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ най-малко с информацията по чл.26, ал.1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба №Н-18.

Определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента, а не начинът на получаване от търговеца на платените по продажбата пари.

Има и алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. Според чл.3, ал.17 от Наредба №Н-18 лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, може да ги регистрира и отчита вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
1. софтуерът за управление на продажбите отговаря на изискванията на чл.52с от наредбата; и
2. за продажбите лицето приема неприсъствени плащания с кредитна и дебитна карта.

Ако фирмата попада в обхвата на Наредба №Н-18 и приема плащания, за които се изисква издаването на фискален или системен бон, то следва да разполага с фискално устройство.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.