Много българи извършват онлайн маркетинг чрез интернет платформи, като част от клиентите им са в чужбина. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са правилата за плащане на ДДС в тези случаи.

Българин упражнява свободна професия. Осъществява дейност като самоосигуряващо се лице и предоставя маркетингови услуги на юридическо лице във Великобритания. На базата на договор между него и клиента издава фактура веднъж месечно, като осъществява дейността си чрез интернет платформи. Поставен е следният въпрос: Трябва ли да се тълкува, че доставките, които извършва, са с място на изпълнение извън територията на страната и поради това не попадат в кръга на облагаемите сделки по смисъла на чл.12, ал.1 от Закона за ДДС и, че съответно човекът не подлежи на задължителна регистрация по ДДС?

I Общи правила на облагане с ДДС

Съгласно чл.2, т.1 от Закона за ДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, като в чл.3 от същия закон са определени лицата, които се считат за данъчно задължени по този закон. Съгласно ал.1, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като независима икономическа дейност, съгласно ал.2 на същата разпоредба, е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно и по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

На задължителна регистрация по реда на чл.96, ал.1 от Закона за ДДС, изречение първо, подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС и

3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС.

Облагаема доставка, предвид разпоредбата на чл.12 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

II Място на изпълнение

За да се отговори на въпроса дали в конкретния случай гражданинът подлежи на задължителна регистрация на основание чл.96 от ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката на извършваните услуги.

В тази връзка, следва да се има предвид, че доставките с място на изпълнение извън територията на страната не участват във формирането на оборота за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС и се подчиняват на данъчното третиране на законодателството на държавата по мястото на изпълнението им.

Предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при  доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Съгласно специалната разпоредба на чл.21, ал.5, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия - получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз и доставяните услуги са сред изрично посочените в т.2 от цитираната разпоредба.

III При онлайн маркетинг

Гражданинът извършва доставки на услуги (маркетинг) на юридическо лице, установено извън Европейския съюз - във Великобритания, които е възможно да попадат в обхвата на чл.21, ал.5, т.2 от ЗДДС. В случая следва да се прецени дали получателят притежава качество на данъчно задължено лице. Тази преценка следва да се направи, като се вземе предвид и чл.18, параграф 3 от Регламент № 282/2011 г. на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Съгласно чл.18, параграф 3, б. „а“ и б. „б“ от Регламент № 282/2011 г. на Съвета, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:

а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;

б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица, или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Съобразявайки разпоредбата на чл.18, параграф 3 от Регламент № 282/2011 г. на Съвета, доставчикът е задължен да положи усилия за събиране на доказателства за удостоверяване на статута на получателя, а при предоставена такава информация от получателя, същата следва да бъде проверена в разумна степен с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност. И в двете хипотези на посочената разпоредба, мястото на изпълнение ще е извън територията на страната.

Доколкото фирмата получател на услугата е установена във Великобритания и мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната, доставката няма да има характер на облагаема по смисъла на чл.12 от ЗДДС.

Извършваните доставки с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл.96, ал.2 от ЗДДС, не формират облагаем оборот, необходим за целите на задължителната регистрация по чл.96, ал.1 от закона. Това означава, че данъчните основи на тези доставки не следва да се включват при определяне на облагаемия оборот за целите на чл.96, ал.1 от ЗДДС и при тези обстоятелства за гражданина не възниква задължение за регистрация по ДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.