Много хора продължават да работят или са собственици на фирма и след като излязат в пенсия. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това докога работещ пенсионер трябва да плаща осигуровки. Допълнително разглеждаме правилата за облагане на разходи за квартира на работници.

I Самоосигуряващ се излиза в пенсия

Самоосигуряващ се гражданин е собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност. Той е подал документи в НОИ за отпускане на пенсия поради навършване на изискваната възраст. Поставени са следните въпроси:

1. Необходимо ли е да продължава да внася осигуровки за пенсия, след като е подал документи за пенсия в НОИ?

2. Внесените осигуровки ще бъдат ли зачетени за осигурителен стаж или ще бъдат възстановени след подаване на коригираща декларация?

На основание чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) хората, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Осигуровките за лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тях се определя по реда на чл.6, ал.9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл.4, ал.6 от КСО, лицата по ал.3, т. 1, 2, 4-6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
За времето от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностно лице на НОИ, тече период от време, през който все още правото на лицето на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред. През това време то не би могло да се възползва от правото да не внася осигуровки, дадено му с разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО. Едва след признаване на това право то би могло да избере дали да се осигурява или не за ДОО. До този момент обаче, лицето дължи осигуровки за своя сметка, тъй като все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО.

От момента, от който има разпореждане, с което на лицето се отпуска пенсия, то може да се възползва от разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО.

Видно от горецитираното, от момента на пенсионното разпореждане обективиращо гражданинът като пенсионер, той може да не се осигурявате за ДОО.

В Закона за здравното осигуряване няма разпоредба, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително здравноосигурените лица. Затова самоосигуряващите се, когато упражняват трудова дейност в това си качество, независимо дали са пенсионери, дължат здравни вноски за периода, през който упражняват трудова дейност като самоосигуряващо се лице.

В конкретния случай внесените суми за задължителни осигуровки за периода от подаването на документи за отпускане на пенсия до момента на реалното отпускане на такава с разпореждане не се явяват недължимо внесени, а напротив те са внесени на законно основание и човекът не следва да подава коригираща декларация за същия този период.

Относно зачитането на осигурителния стаж следва да имате предвид разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от КСО, съгласно която, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО от самоосигуряващите се и дължимите осигуровки от лицата по чл.4а, ал.1.

II Фирма плаща за квартира на работници

Предметът на дейност на дружество е машиностроене. То се нуждае от шлосер-монтьори и заварчици. Поради затруднение в набирането на персонал търси работници от Турция. Те ще бъдат назначени на трудов договор. За да бъдат наети, е необходимо предприятието да им осигури квартира. Поставен е въпросът: Счита ли се наемът за квартира на наетите работници за присъщ разход за дейността на предприятието?

Признаването на счетоводни разходи е в зависимост от това дали те са необходими с оглед изпълнението на предмета на дейност на предприятието, доколко са документално обосновани, задължителни ли са по силата на законови разпоредби, дали са начислени с цел получаване на облага на едни лица за сметка на предприятието и други.

Поемането на разходи за квартира на работниците от Турция за сметка на дружеството следва да бъде разгледано в няколко аспекта.

Ако дружеството предоставя на всички свои работници и служители квартири и поема разходите за наем и това е част от социално-битовата и културна програма по смисъла на чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и отговаря на определението за социални разходи, дадено с §1, т.34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, следва да се приеме, че това са социални разходи, предоставени в натура. Съгласно определението в закона, едно от основните изисквания е социалните придобивки да са общодостъпни до всички наети лица, т. е. всички да имат право да ги ползват. Определените социални придобивки, предоставени в натура при спазване на чл.293 и чл.294 от КТ и изискванията на ЗКПО, са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл.204 от закона и са данъчно признат разход на основание чл.206 от ЗКПО.

Когато дружеството начислява счетоводни разходи за наем за квартири за работниците от Турция във връзка с полагания труд на територията на страната и ако има нормативен акт, който задължава дружеството да извършва тези разходи, то те са признати за данъчни цели по смисъла на чл.11 от ЗКПО. При липса на нормативен акт, следва да се разгледа хипотезата за получаване на доход в натура от тези лица, назначени на трудов договор в предприятието.

При условие, че горните две хипотези не са изпълнени и разходите представляват част от възнагражденията на наетите лица, се прилага Законът за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). На основание чл.24, ал.1 от този закон, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. Когато тези разходи не могат да бъдат определени като социални разходи, предоставени в натура, изключенията, посочени в чл.24, ал.2, са неприложими. Включени във възнагражденията на лицата, тези разходи са данъчно признати за целите на ЗКПО и облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ.

В случай че разходите не могат да бъдат определени като социални разходи или като разходи, които са задължителни по смисъла на нормативен акт или не са включени в дохода за облагане на наетите лица, ще се считат за разходи, несвързани с дейността на предприятието. Те не са признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, съгласно която разпоредба не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.