Много фирми продават произведения на изкуството на чужденци, като използват различни онлайн платформи. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са правилата за регистриране по ДДС и плащане на данъка в тези случаи.

Дружество е регистрирано по ДДС и  извършва покупко-продажба на произведения на изкуството без да прилага режима на маржа на цената. Чуждестранни данъчно незадължени лица се запознават с произведенията през сайта на фирмата, от инстаграм или от медиите. След като платят транспортът до техния град се организира по следните начини: 1) Дружеството организира транспорта от свое име и за своя сметка като ползва куриерска фирма. 2) Дружеството организира транспорта, който се плаща от клиента, като транспортната услуга му се префактурира от дружеството или транспортната фирма издава фактура директно на клиента. 3) Чуждестранният клиент посещава галерията и взима картината, а дружеството няма информация за организиран транспорт. Поставени са въпросите:

1. В кой от посочените варианти на продажба дружеството може да се регистрира по чл.156, ал.1 от Закона за ДДС?

2. В кои случаи следва да се третира сделката с място на изпълнение на територията на страната и да се начислява ДДС?

3. Предстои извършването на продажба на стойност 2000 евро. Дружеството има ли право да се регистрира по избор по реда на чл.156, ал.1 от ЗДДС?

4. Ако се извършват продажби на  данъчно задължени лица от Франция, където ДДС за картини е 5%, това достатъчно ли е да бъде приложена намалената ставка?

По първи въпрос:

На основание чл.156, ал.1 от ЗДДС, право да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

1. Извършва доставки на услуги с получатели данъчно незадължени лица и с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в която данъчно задълженото лице не е установено и/или вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на данъчно незадължени лица;

2. Лицето е установено по седалище и адрес на управление в страната.

3. Не е в сила ограничението за регистрация по чл.156, ал.15 от закона;

Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на ЕС, съгласно чл.14, ал.1 от закона, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

1. Стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. Получател по доставката е данъчно незадължено лице;

3. Стоките са произведени в ЕС или са допуснати за свободно обръщение с изключение на: нови превозни средства или стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, или стоки, облагани на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Едно от условията доставката на стоки да се третира като вътреобщностна дистанционна продажба е стоките да се изпращат или транспортират от доставчика, включително когато той се намесва непряко в изпращането или транспортирането им. В случая е приложим Регламентът за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки. Съгласно чл.5а от този регламент стоките се считат за изпратени или превозени от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или превоза на стоките, в следните случаи:

а) когато изпращането или превозът на стоките е възложен от доставчика за подизпълнение от трета страна, която доставя стоките до клиента;

б) когато изпращането или превозът на стоките се осигурява от трета страна, но доставчикът поема или пълна, или частична отговорност за доставянето на стоките до клиента;

в) когато доставчикът фактурира и събира таксата за превоз от клиента и след това я превежда на трета страна, която ще организира изпращането или превоза на стоките;

г) когато доставчикът популяризира услугите за доставка на трета страна пред клиента или свързва клиента и трета страна.

Регистрацията по чл.156, ал.1 от закона дава на дружеството право, а не задължение да се регистрира за прилагане на режим в съюза, но при кумулативно изпълнение на условията, регламентирани в същата законова разпоредба.

По втори въпрос:

Мястото на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл.14, ал.1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането ѝ до получателя (чл.20, ал.1 от ЗДДС). На основание чл.20б, ал.1 от ЗДДС, тази разпоредба не се прилага, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка; и

2. стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т.1 до друга държава членка; и

3. общата стойност без ДДС на доставките по т.2 не надвишава през текущата и през предходната календарна година 10 хил. евро.

В хипотезата на чл.20б, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при вътреобщностна доставка на стоки е в държавата членка, в която е установен доставчикът. В случая това е България и данъкът ще бъде изискуем от продавача.

По трети въпрос:

Доставчикът, за който са налице условията на чл.20б, ал.1 от ЗДДС, може да избере да определи мястото на изпълнение на доставката по чл.20, ал.1 от закона. В този случай изборът се прилага до изтичането на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

За да упражни правото си на избор по чл.20б, ал.4 от закона, следва в заявлението за регистрация за прилагане на режим в съюза по чл.156, ал.2 да бъде посочено, че дружеството желае мястото на изпълнение на доставките на вътреобщностни доставки на стоки да се определя по чл.20, ал.1 от закона.

По четвърти въпрос:

На основание чл.158, ал.1 от закона, мястото на изпълнение на доставки, за които се прилагат специалните режими (по чл.152, ал. 2, 3 и 5 от ЗДДС), в т.ч. режим в съюза, извършени от регистрирано по Глава 18 от закона лице, е в държавата членка по потребление. Данъчната ставка на доставките по същата глава е приложимата ставка в държавата членка по потребление.

В случая, ако дружеството избере да се регистрира за прилагане на режим в съюза, приложима ще бъде ставката на ДДС в държавата членка по потребление (Франция).

Ако клиент по доставката на произведенията на изкуството е данъчно задължено лице от друга държава членка (Франция) и стоките се транспортират от България до друга държава членка, независимо от кого е извършен или организиран транспортът, ще е налице вътреобщностна доставка. Мястото на изпълнение за тази доставка е територията на страната и, за да се приложи ставката от 0% на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС, доставчикът трябва да разполага с доказателствата, посочени в чл.45 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.