Много фирми превозват стоки до тяхна база или склад страна от ЕС и едва след това ги продават. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за издаване на фактура при цена, определена във валута.

I Продажби от склад в Италия

Фирмата е регистрирана по ДДС в България. Иска да наеме склад в Италия и да превозва хранителни стоки до склада, които след това ще продава на италиански фирми (магазинчета). Поставени са въпросите:

1. При изнасянето на стоката от България какви документи са необходими?

2. Трябва ли да се регистрира едноличният търговец по ДДС в Италия?

3. Възможно ли е да се подаде документ в НАП за регистрация по ДДС в Италия?

4. Необходимо ли е да има касов апарат в склада?

На фирма предстои да наеме склад в Италия, до който ще транспортира храни от България, и откъдето ще ги продава на италиански фирми. Предвид чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС за възмездна доставка на стока се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени в страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от страната до друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът є към получателя.

За транспортирането на храни от България до Италия, които ще са необходими за независимата икономическа дейност в Италия, до момента на регистрацията по ДДС в Италия, приложение ще намери разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, във връзка с чл.17, ал.2 от ЗДДС, която определя, че мястото на доставката ще е на територията на страната, там откъдето започва превоза. За трансфера, който е приравнен на доставка на стока, следва да се издаде протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС и да бъде начислен 20% ДДС.

Съгласно чл.7, ал.4 от ЗДДС възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по ДДС лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от страната до друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

За да е приложим режимът на облагане, установен за вътреобщностна доставка (ВОД) по чл.7, ал.4 от ЗДДС, следва кумулативно да са налице следните условия:

- доставчикът трябва да е регистрирано по ДДС лице на територията на страната, към датата на данъчното събитие;

- получателят по доставката е същото лице, регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която завършва транспорта, към датата на данъчното събитие;

- стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от лицето в рамките на икономическата му дейност;

- изпращането или транспортирането на стоки от страната до друга държава членка, в която лицето е регистрирано по ДДС, е за целите на икономическа му дейност.

Независимо, че получателят и доставчикът са едно и също лице, изпращането или транспортирането на стоката при условията на чл.7, ал.4 от ЗДДС е приравнено на ВОД на стока.

Съгласно чл.51, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие при ВОД по чл.7, ал.4 от ЗДДС възниква на датата, на която започва транспорта на стоките от територията на страната.

Документирането на ВОД по чл.7, ал.4 от ЗДДС, се извършва с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС, който се издава от регистрираното лице - доставчик, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Реквизитите, които следва да съдържа Протокола, са посочени в ал.2 на чл.117 от ЗДДС.

Предвид чл.117, ал.2 от ЗДДС в протокола следва да се посочи идентификационния номер по чл.94, ал.2 на лицето доставчик и италианския ДДС номер на същото лице като получател по доставката.

По отношение на данъчната ставка, според чл.53 от ЗДДС вътреобщностните доставки, каквито са и тези по чл.7, ал.4 от ЗДДС, са облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.

Документите за извършването на ВОД по чл.7, ал.4, са посочени в чл.45 от ППЗДДС:

1. Издаденият от лицето Протокол по чл.117, ал.2 от закона и

2. Документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от страната до другата държава от ЕС (транспортни документ, от които да е видно, че стоките са получени в друга държава членка).

Относно регистрацията по ДДС в Италия, трябва да се запознаете с италианското законодателство.

При продажби от едноличния търговец на стоки от склад в Италия, мястото на изпълнение на доставката ще се определи по аналогична разпоредба на чл.17, ал.1 от ЗДДС в италианското законодателство, т. е. ще е извън територията на страната. Доставките следва да се документират по правилата на италианското законодателство.

Фискални устройства, одобрени в България, не се използват за продажби, реализирани в търговски обект (склада в Италия) извън територията на страната, тъй като изискванията за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги чрез фискални устройства във българското законодателство имат териториален характер.

Отчитането на доставки/продажби, реализирани от склада в Италия, следва да бъдат извършвани и в съответствие със Закона за счетоводството (ЗСч) и ЗДДС. Съгласно чл.121, ал.2 от ЗДДС документация и отчетност се води и за доставките с място на изпълнение извън територията на страната. Доставките ще намерят отражение в колона 23 на дневника за продажби “ДО на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС” и в клетката 18 на СД “Данъчна основа по чл.69, ал.2 от ЗДДС”.

Чрез портала на НАП не е предвидена възможност за регистрация по ДДС по италианския закон.

II Плащане в левове при цена в долари

Фирма продава въглища в България и договаря цената във валута (USD). Във фактурата е посочена цената във валута, а данъчната основа, ДДС и фактурната стойност са посочени в левовата равностойност по курса в деня на фактуриране. При плащане, което е в левове, клиентът изчислява дължимата сума в деня на плащане. За разликата фирмата издава дебитно или кредитно известие (в зависимост от курса). Поставен е въпросът правилно ли работи.

Според чл.115, ал.1 от ЗДДС дебитно или кредитно известие към фактура се издава при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата.

Съгласно чл.26, ал.1 от закона данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. По силата на чл.26, ал.2, изречение първо от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо от доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.

В случая няма предпоставки за изменение на данъчната основа и разваляне на доставката, поради което не следва да се издава известие по реда на ЗДДС. Издаденото известие се явява издадено без основание.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-aта в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.