Много хора са самоосигуряващи се и сами избират за кои рискове да бъдат осигурени. Затова в рубриката на „Труд news" “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за избор на вида осигуряване, какви са сроковете за промяна и какви грешки може да бъдат допуснати.

При определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на самоосигуряващо се лице е установено че съгласно данните в регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се, г-жа Х в качеството й на собственик на „Y“ ЕООД е заявила дата на започване на дейност 01.10.2022 г. и от същата дата се осигурява и за риска „Общо заболяване и майчинство“, с декларация, подадена на 28.01.2023 г. Поставени са въпроси по приложението на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ):

1. Коя е календарната година, през която жената следва да се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт?

2. Какъв е видът на осигуряване, за който следва да се осигурява г-жа X през 2022 г., 2023 г. и 2024 г.?

I Правила за осигуряване

Упражняването на трудова дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Кръгът на самоосигуряващите се е регламентиран в чл.4, ал.3, точки 1, 2 и 4 от КСО. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от кодекса, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Разпоредбата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност на всички самоосигуряващи се по тяхно желание да се осигуряват и за фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Разпоредбите на кодекса по отношение на самоосигуряващите се са доразвити в НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно чл.1, ал. 1 и 2 от наредбата задължението за осигуряване на самоосигуряващите се възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКд-5 „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

С подаването на декларация образец ОКд-5 самоосигуряващите се определят и вида на осигуряването си по реда на чл.1, ал.3 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ.

В алинеи 3 и 4 на чл.1 от наредбата е посочено, че самоосигуряващите се определят вида на осигуряването си с декларация по образец. Декларацията се подава в НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал.3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на трудовата дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

II Конкретният случай

От цитираните разпоредби може да се заключи, че:

Самоосигуряващите се са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато упражняват трудова дейност на основание чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО. Това означава, че за периодите, през които извършват дейност, те са длъжни да внасят осигуровки за минималните осигурени рискове, дори когато не е подадена декларация за започване на трудовата дейност и осигуряване от съответното лице в НАП. За да упражнят правото си по чл.4, ал.4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, те следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно НООСЛБГРЧМЛ.

Самоосигуряващите се избират вида на осигуряването си по реда на чл.1, ал.3 и ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ. Двете разпоредби се отнасят до различни хипотези.

Разпоредбата на чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира правото на лицата да определят вида на осигуряването си със започването/възобновяването на дейността и определя 7-дневен преклузивен срок, през който могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. първо и второ). Неспазването на 7-дневния срок за подаване на декларация в НАП, считано от датата на започването/възобновяването на дейността, преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере по-високия осигурен риск, поради което в този случай то се счита за осигурено само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (изр. трето).

III Промяна на осигуряването

В ал.4 на същия член се съдържат условията, при които самоосигуряващите се могат да променят вида на осигуряването си за съответната календарна година. Това може да става от 1 до 31 януари на всяка календарна година, ако самоосигуряващото се лице подаде декларация в този срок. В разпоредбата не е въведено ограничение и изборът може да бъде реализиран повече от веднъж, но с последната подадена в този срок декларация се определя видът на осигуряването за цялата календарна година. Разпоредбата пояснява, че при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, не може да се променя видът на осигуряването.

Следователно, когато самоосигуряващото се лице подава декларация за започване на дейност след 7-дневен срок, макар и същата да е подадена в рамките на месец януари на следващата календарна година, разпоредбата на чл.1, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да се прилага, независимо че срокът за промяна на осигуряването (от 1 до 31 януари) може да не е изтекъл. Това е така, защото в този случай не е налице промяна във вида на осигуряването, а лицето декларира започване на осигуряване за пръв път. В случая намира приложение изр. три на ал.3 в чл.1 от наредбата, тъй като декларацията за първоначално започване на дейността е подадена извън 7-дневния срок от датата на започване на дейността, посочена в нея, поради което лицето следва да се счита осигурено за минималните задължителни социални рискове - инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

При проверка в НАП в „Справка за история на осигуряването на самоосигуряващото се лице“ за г-жа X не се установи да е подадена друга декларация, освен тази за начало на дейност, считано от 01.10.2022 г., с оглед изразено желание за промяна на вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице, поради което то подлежи на осигуряване само за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване за календарните 2022 г. и 2023 г. За 2024 г.  г-жа X има възможност да подаде до 31 януари декларация за промяна на вида на осигуряването.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.