Все повече фирми предоставят ваучери за храна на работниците и служителите си. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това може ли ваучери за храна да бъдат предоставяни според отработеното време, както и има ли право на ваучери управителят на дружество с ограничена отговорност.

I Ваучери за храна при непълен работен ден
Дружеството ще предоставя на работниците си социална придобивка в натура - ваучери за храна. Във фирмата има работници и служители на непълен работен ден. Поставен е въпросът: Ако фирмата предостави социалната придобивка на стойност, пропорционална на отработеното време на работниците и служителите, ще са спазени ли изискванията на чл.209 от ЗКПО?

Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.

Според чл.294, т.1 от Кодекса на труда (КТ) в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателя да предоставя ваучери за храна.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.

За целите на данъчното облагане в §1, т.34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО.

Според дефиницията “социални разходи, предоставени в натура” са отчетени като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т. е. да може да се ползват от всички тях.

При преценката дали даден разход попада в обхвата на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл.294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване.

В определението от закона са посочени две възможности за начина, по които се предоставят съответни придобивки:

1. по реда и начина, предвидени в чл.293 от КТ, или

2. по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.

При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т. е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването є е съобразено с отработените дни.

Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т. е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Работодателят взема решение ваучерите за храна да се предоставят като еднаква сума за отработен ден на еднаква база - реално отработени дни през месеца, и това е показател за общодостъпност на социалната придобивка.

В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т. е. разходите за ваучери за храна могат да се третират като социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.

II Ваучери за храна на шефа

Във връзка с предоставянето на ваучери за храна във фирма, е поставен следният въпрос: Има ли право собственик и управител, работещ в дружеството по договор за управление и контрол, да получава ваучери за храна в размер до законово необлагаемия минимум?

Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.

В §1, т.34 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура. Това са социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (ДУК).

Правата на работниците, назначени по трудови правоотношения, и задълженията на работодателите във връзка със социалната програма на предприятията, са уредени в Глава четиринадесета на КТ “Социално-битово и културно обслужване в предприятието”. Данъчното облагане на социалните придобивки, предоставяни по реда на КТ на работниците, е регламентирано в Глава четвърта на ЗКПО “Данък върху разходите на ЗКПО”.

При сравнение на нормите в КТ и ЗКПО е видно, че в определението за социални придобивки, предоставени в натура, дадено в данъчния закон, са персонализирани правоимащите лица и е разширен техният обхват. Освен посочените в КТ работници и служители, са посочени и лицата, наети по ДУК.

Съгласно чл.147, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма съгласно чл.147, ал.3 от посочения закон. При учредяване на ЕООД едноличният собственик взема решение за управлението и начина на представителство на дружеството. Решението се предоставя за вписване в търговския регистър съгласно изискванията на чл.119, ал.1, т.2 от ТЗ. Когато е взето решение собственикът сам да управлява дружеството, това означава, че той, в качеството си на едноличен собственик на капитала, възлага изпълнението на задължението да управлява и представлява дружеството в качеството си на физическо лице.

Едно от изискванията за предоставянето на социални придобивки в натура е те да се предоставят на всички правоимащи по ясни критерии, на една и съща база и в еднакъв размер, т. е. те да са общодостъпни за наетите лица.

От значение за освобождаване от данъчно облагане на разходите за ваучери за храна е изпълнението на условията в чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПО. Данъчният закон изисква лицето, което не е назначено по трудово правоотношение, да е наето по договор за управление и контрол. Законът не конкретизира дали това лице е необходимо да е собственикът или да е различно от собственика на ЕООД.

При спазване на изискванията на ТЗ за определяне на едно физическо лице - собственик на дружество, като наето по договор за управление и контрол, и при изпълнение на правилата в данъчния закон, собственикът и управител на ЕООД има право на ваучери за храна до законово установения размер, така както имат права наетите по трудови отношения работници и служители.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.