Националния парк Хайних е под защитата на ЮНЕСКО

Буковите гори са част от световното наследство 

Дива котка, елен и над 700 вида насекоми са сред обитателите

Буковите гори са били царете на средновековна Европа. Дърветата са пригодени да оцеляват във всякакви условия, да растат на бедна почва, а огромните им корони могат да извличат светлината в битка с останалите растения и дървета, до която живителните слънчеви очи просто не достига. Ако искате да се разходите в първична букова гора разбира се можете да направите това и в България, като буковите гори на „Централен Балкан“ дори са включени в списъка на ЮНЕСКО. Но ако искате да се разходите из короните на дърветата, а не под тях, то тогава ви препоръчваме да намерите начин и да стигнете до Националния парк Хайних в Германия, чиито букови гори също са защитени от ЮНЕСКО, но са и достъпни с пътеки на 20 метра над земята за малки деца, хора в неравностойно положение и любители на природата. 

Всъщност изненадващо за запазване на гората девствена и неповлияна от човешка намеса помага фактът, че десетилетия наред територията на настоящия национален парк Хайних е била военна зона с ограничен достъп. Което е позволило на гората да се развива без външно влияние. Всеки сезон е подходящ за посещение и има различно очарование. През пролетта можете да се насладите на килим от билки и зеленина под дърветата, тъй като короните на буковете все още пропускат светлина и позволяват на билките и цветята също да живея. Впечатляващи са огромните полета от див чесън, познат у нас като левурда, който германците също като нас много обичат и от който приготвят наистина вкусни пролетни ястия. През пролетта разходката из короните на буковете безспорно е най-впечатляваща заради зеления килим, който ви обгръща отвсякъде. Екстра са и цъфтящите в началото на юни различни видове орхидеи. От общо 26 вида в парка, 16 растат в близо до пътеките за разходка. Есента естествено възхищава с багрите на природата-художник, а зимата с белотата и чистотата. Когато и да посетите Хайних, няма да съжалявате. 

Да се разхождаш сред короните на дърветата на 20 метра над земята е удоволствие, независимо от сезона.

Освен доминиращите букови гори в парка можете да видите още ясен, норвежки клен, горун, различни иглолистни видове. 
Интересен е фактът, че гората като че ли ви следи с очи – прилични на човешки очи следи по кората указват къде вероятно е трябвало да има разклонения на дървото. Но усещането наистина е сюрреалистично – все едно не само вие наблюдавате природата, но и тя следи вашето поведение. 

Дори и да имате страх от височина, дървените пътеки сред короните на дърветата са толкова комфортни и удобни, че няма да се чувствате некомфортно, въпреки че сте на 20 метра над земята. За хората в неравностойно положение има асансьор, който ги качва до пътеките над земята. На различни страници можете да спрете не само да се насладите на гледката и да направите снимки, но и да научите повече за обитателите на парка. Сред най-интересните определено е дивата котка, която обаче е доста потаен бозайник и наистина няма огромен шанс да я видите. Всъщност никой не знае колко различни животински вида обитават парка. Експерти предполагат, че са около 10 000, но близо 80 на сто от тях са насекоми. Което обяснява и многообразието от прелитащи и чуруликащи около вас птици по време на разходката ви. 

През пролетта цветята и билките успяват да получат светлина, тъй като гъстите букови корони са без листа.

Всъщност всяка година се откриват нови видове, като само през 2010 г. например са забелязани над 70 вида нови бръмбари. 
За да се хранят, без да бъдат изядени, много животни живеят скрити в почвата, под кората или дори в дърветата. Други видове като прилепите са нощни. По-големите бозайници като дивите котки и елените обаче са доста срамежливи. 

За децата, а и за възрастните също има атракции – като разходка по висящ мрежови тунел на 20 метра над земята и преодоляването на различни препятствия в него. Малките определено се забавляват най-много. 

Дърветата са не по-малко впечатляващи от самата гора.

За тези, които искат да се изкачат дори по-високо и да се насладят на околната панорама, има и стълби към кула с височина 40 метра над земята. В нея има както закрита, така и открива панорамна площадка и усилието си заслужава. 

Насладете се на града на светлината отвисоко 

Йена – град на науката и запазената природа 

Карл Цайс и Ернст Абе поставят основите на модерната оптика в града 

Модерната кула е един от символите на Йена.

Йена е градът, който е сред най-добре запазените германски туристически тайни, шегуват се местните. И с право, тъй като съседен Ваймар привлича като магнит туристите със своята история и култура, с известните хора, предпочитали града – родно място на Баухаус. Йена обаче съвсем не е за подценяване, особено от онези, които обичат чистота, вкусната храна, спокойствието, запазената природа или пък са фенове на велосипедния или пешеходен туризъм. 

Всъщност първата асоциация за Йена вероятно са тенджерите от закалено стъкло, в които почти всяко ястие става вкусно или пък фабриката на Карл Цайс и неговият не по-малко даровит, но не толкова популярен съратник – Ернст Абе, които със сигурност поставят основите не само на модерната оптика, но и на град Йена, който днес е познат като града на светлината, науката и като един от университетските градове на регион Тюрингия.

Традициите и модерното съжителстват ръка за ръка в града на светлината.

Още преди Втората световна война градът е център на оптичната промишленост на Германия, а впоследствие заводът „Carl Zeiss“ със своите 60 000 работници е най-големият в ГДР. Сега част от кварталите на града, които са и сред престижните места за живеене, са именно панелни блокове, построени за работниците на завода. Сградите днес са санирани и реновирани, а близостта им до зелените зони и парковете на града, определено ги правят привлекателно и не съвсем евтино място за живот. 

Сред безспорните забележителности на града са кулата Йенатаур с височината си от 159 метра и панорамните си ресторант и веранда на върха, първият запазен модерен планетариум в света, построен през 1926 г. от Карл Цайс, ботаническата градина, която е втората най-стара в Германия и е основана през 1580 г., сградата на кметството от 13-ти век, готическата църква, в която е гробът на Мартин Лутер, Старият замък, домът на Фридрих Шилер, който често е приемал своя приятел и съперник Гьоте в него.

За любителите на природата безспорно обаче най-привлекателна е възможността да хванете някоя планинска пътека буквално от самия град. И само за 30-40 минути да се изкачите над града на светлината и да му се порадвате отвисоко. Сред местата, които със сигурност ви препоръчваме, е панорамният ресторант Panorama Gaststätte Schlegelsberg, от който, както говори и името му, се разкрива невероятна гледка към зелената долина, в която е сгушена Йена. 

Старинната част на града е любима на туристите.

Ако пък сте истински ентусиаст, можете да се предизвикате с пътеката Saale Horizontale, която е сред най-живописните за пешеходен туризъм в Германия и е номинирана за най-красивата в страната за 2023 г. Дължината на пътеката е 91 километра, а трасето й минава по тесни пътеки през стръмни черупчести варовикови склонове и предлага невероятна гледка към неповторимия пейзаж на Средната долина Заале. 

Ливади се редуват с тучни зелени букови гори. Светлите борови горички и множеството открити склонове на долината винаги осигуряват ясна гледка към малки села, замъци и дворци и разбира се към Йена. Можете да изберете и по-кратки маршрути, които пък ще ви открият исторически места и истории, свързани с Наполеон, Гьоте и Шилер. И ако имате късмет ще срещнете по пътя си многообразие от животни включително сърни и елени, птици и различни цветя и растения.

Колекциите на поета, живял 50 години в града, могат да бъдат разгледани и днес

Класическият Ваймар пази духа на Гьоте и Шилер

Богаташ подарил дома на твореца, в който първо бил наемател

Развитието на Ваймар е повлияно от работата на Гьоте и Шилер, а градът в Тюрингия вдъхновява творците да създадат в него най-дорите си творби.

Град, вдъхновил един от най-почитаните германския поети Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих фон Шилер, Йохан Себастиан Бах, Рихард Щраус, Ференц Лист, Фридрих Ницше и кого ли още не от златната класическа епоха на европейската култура. Именно тук Валтер Гропиус основава революционното за времето си движение в архитектурата „Баухаус“. Всичко това е Ваймар, чието наследство не случайно е признато и от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство, като 11 различни забележителности и места са част от един обект - „Класическият Ваймар“. Именно малкият град в Тюрингия в края на 18-ти и началото на 19-ти век успява да привлече мнозина учени и творци, които водят до небивал дотогава културен разцвет. Всъщност в този период Ваймар е буквално културното сърце на Европа и ако търсите знаменит поет или учен от Стария континент има голяма вероятност да го срещнете по улиците на германското градче, чието население днес е около 60-70 000 души. 

Сред забележителностите, които не бива да пропускате във Ваймар определено са домовете на Гьоте и на Шилер. Докато Гьоте живее близо 50 години в германския град, Шилер прекарва в него едва последните три от живота си, но е свързан за много по-дълъг период от живота си с Тюрингия и с близкия град Йена, в който също живее. 

Домът на Гьоте, в който поетът е прекарал близо 50 години от живота си, днес пази почти непокътнато обзавеждането и колекциите на поета. Намира се в централната част на града. В бароковата къща Гьоте живее от 1782 г. до 1789 г. като наемател, след което богатият собственик му подарява къщата и той остана в нея до 1832 г. като неин притежател. Непосредствено до къщата се намирала и градината, в която домакинството на Гьоте отглеждали продукти за трапезата като аспержи, артишок, кайсии и грозде. 

Шилер, чието творчество безспорно е вдъхновено и от Гьоте, през 1783 г. решава да се премести от Щутгарт и в крайна сметка стига до Ваймар. Две години по-късно написва „Ода на радостта“, която става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на ЕС. Гьоте, според който Ваймар е тесен за двама гении като него и Шилер, му помага да се премести в Йена през 1789 г., като му намира работа като извънреден професор по история и философия в местния университет. 

През през 1799 г. Шилер се преселва трайно във Ваймар и Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст през 1805 г. вследствие на белодробна туберкулоза. 

Последните три години от живота си прекарва в къщата, която днес е превърната в музей. Домът пази част от оригиналното обзавеждане. Именно тук Шилер написва последните си големи драми като "Невестата от Месина" и "Вилхелм Тел“.