Наглостта и откровеното малоумие по темата с въглищните централи прекрачва всякакви рационални граници.

1. Работещите в тях не губят работата си по силата на пазарната конкуренция. Те я губят вследствие на целенасочена политика на ниво ЕС, която чрез държавно-наложени ДАНЪЦИ оскъпява производството на електроенергия от въглища. Пазарът отдавна е напуснал, или по-скоро е бил изгонен от европейската енергетика.

2. Без значение от кога датира тази политика, без значение колко е силно зеленото лоби в ЕС и какъв е консенсуса, България е длъжна до последно да настоява за нейното ревизиране. Не само защото оскъпява енергията в Европа, но защото застрашава и енергийната сигурност, особено в контекста на конфликтните отношения с Русия.

3. Най-безпардонно малоумни са спекулациите, че протестиращите енергетици са едва ли не путинисти. Напротив, въглищната енергия може и да е „мръсна“, но със сигурност е евроатлантическа. Кои централи бяха запалени отново на бегом из цял ЕС миналата година, когато беше прекъснат достъпа до руски газ? Баш въглищните.

4. Именно този толкова скорошен опит е показателен – когато ножът опре до кокала палим въглищата отново. С оглед на това, да се работи към пълното им премахване като енергиен източник и то в краткосрочен план е чутовно безумие. България трябва да се бори срещу това на ниво ЕС дори да го нямаше казуса с протестиращите работници.

5. Европейският съюз е уникален в своето задълбочаващо се енергийно малоумие (друга дума за това няма, съжалявам). Сега иска да налага „зелени мита“ върху търговията със страни извън ЕС на база това колко „зелена“ е веригата на производство на съответния продукт. Защото не ни стига потребителската инфлация последните 2-3 години, чиновниците на ЕС неспирно работят за нейното увеличение.

6. Никъде другаде „зелената“ политика не е толкова агресивна. Чрез такива политики ЕС явно се опитва да се превърне в износител на регулация към останалия свят. Просто защото с този подход много скоро няма да може да изнася нищо друго. Само че регулацията, дори да може да е износ, се пише в центъра на съюза. В България сме периферия и регулация няма да можем да изнасяме. Но можем да изнасяме ток. Ние нещата, които можем да изнасяме с успех за момента не са много. Не е ли добра идея да се опитаме да ги запазим?

Георги Вулджев е член на управителния борд на БЛО и главен редактор на ЕКИП. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch и е седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.