Случващото се в Украйна ще има последици за България

Трябва да не допускаме вътрешнополитическите ни дрязги да ни направят невнимателни относно регионалните опасности, които има шанс да ни достигнат

Буквално до дни ще изпратим 2023 година. Ще я запомним с много неща, малко от тях хубави обаче. Оставям настрана вътрешнополитическата ситуация – тя е важна, но е обект на друг анализ. Струва ми се, че, ако ще правим обзор на изминалата година, сякаш най-добрия подход би бил да погледнем голямата картина. Да видим онези части от геополитическия пъзел, които имат отношение към родната ни действителност. Нека не се заблуждаваме – случващото се в геополитически план модулира и форматира българската обществено-политическа ситуация. Външните влияния са факт, те идват от мозайка от източници, всеки носещ своя си интерес най-близо до сърцето си. Но, за да разберем къде сме, нека опитаме да щриховаме най-важните геополитически събития около нас през изминаващата вече година.

Безспорно най-ключовото събитие, което има отношение към нас, е бушуващата война, която Русия води в суверенна Украйна. Ситуацията там затъна в буренището на човешките жертви, унищожените техники, сменящите се инициативи на един все така голям фронт. Русия жертва стотици хиляди от своите войници, следвайки традиционната за руската страна стратегия да изпращат на фронта „пушечно месо“. Наскоро, макар и косвено, дори Путин намекна, че реално жертвите са много. Според данни на различни западни служби и медии говорим за над триста хиляди руски жертви от началото на войната. Отделно Русия затъна и с техника, след като се наложи да изпраща на фронта архаичните танкове Т54 и Т55 – основно строени в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Дотам се докараха руснаците, че се наложи да просителстват боеприпаси и техника от складовете на Северна Корея.

Същевременно и от украинска страна нещата са неприятни. През изминаващата година Киев започна контраофанзива, която обаче затъна. Руснаците са се окопали и напредването е бавно, трудно и свързано с много жертви и от двете страни. Ситуацията е, че в момента в Украйна се води война на изтощение. Киев опитва всячески да гарантира продължаването на западната военна помощ, за да има как да продължи да се противопоставя на по-големия си противник. Заради вътрешнополитическите процеси в Щатите в момента продължаването на американската помощ в този й мащаб е под въпрос. За момента е добре, че поне Европа действа със захват и голяма част от европейските държави предоставят съществена военна и финансова помощ на Украйна. Въпросът е, че войната се е превърнала в позиционна и очевидно в такава ситуация тя може да продължи твърде дълго.

Ситуацията в Украйна влияе на българската действителност. От една страна Русия, която се провали в намерението си да завладее съседа си за няколко дни, става все по-истерична и активира цялата си мрежа от опорни хора, включително и у нас. Там битката е на живот и смърт, ако Русия окончателно се провали в Украйна, това ще е край на управлението на Путин, с което ще си иде цяла кохорта опорни хора. В България това ще резонира в спиране на кранчето на редица говорители и цели партии, които са се заели самоотвержено да бранят интересите на Кремъл. Обратно, ако Русия изтощи Украйна и свободния свят спре или намали ударно помощта си за Киев, това ще окрили руската мрежа и ще им позволи да търсят по-широко участие в управленските процеси. Случващото се в Украйна ще има последици за България – имаше ги тази година, ще ги има и догодина.

Другото геополитическо събитие от тази година, което не бива да се подценява от гледище на българската ситуация, е войната между Израел и Хамас. Конфликтът в Близкия изток никога не е спирал, но в последните години сякаш беше придобил по-скоро латентен характер. След вероломната атака на Хамас, в която хиляди загубиха живота си, а стотици бяха отвлечени от терористичната организация, Израел мина в офанзива. Войната в региона е опасна, защото са замесени множество фактори, всеки от които не е за подценяване. От една страна Иран активно финансира Хамас, което е проблем, защото джобовете на Техеран са доста дълбоки. От друга страна Израел разполага с най-добре въоръжената и оборудвана армия в тази част света.

Това е рецепта за дълга война, която по подобие на тази в Украйна има потенциал да се води до изтощение. И нека не забравяме, че това също се случва не далеч от нас. И нека не забравяме, че България е първата европейска страна по пътя на евентуалната миграция от региона. И най-вече нека не забравяме, че изострянето на напрежението има потенциал да доведе до прояви на антисемитизъм и тероризъм, а ние в контекста на атентата в Сарафово, има опасност да се озовем и в тази буря. България трябва интензиво да защити интересите си като през идната година проявим особена бдителност по отношение на националната си сигурност. Трябва да не допускаме вътрешнополитическите ни дрязги да ни направят невнимателни относно регионалните опасности, които има шанс да се проектират и върху нас.

От гледище на голямата геополитическа игра на България, безспорно най-важният въпрос през тази година беше членството ни в Шенген. Залисани в кавалкадата от избори през последните години, този въпрос беше поизостанал. Но сега в условията на едно трудно, но все пак функциониращо управление, темата отново дойде на дневен ред. Със заплахата за налагане на транзитна такса върху руския газ, България хитро (този път!) си изигра картите като се позиционира като играч, който има какво да сложи на масата за преговори. Приятна беше новината, че Амстердам ще се откаже от ветото си като предполагам тепърва ще разберем какво точно е изтъргувано, за да се случи тази позиция. Остава и Виена да изостави неразумната си позиция и може би съвсем скоро ще можем да се поздравим с членство в Шенген. Това би бил най-големият ни европейски успех от години насам и ще има благотворен ефект върху целия икономически организъм на страната.

Разбира се, това далеч не са единствените геополитически процеси, които ни касаят. Трябва да следим с повишено внимание и икономическата ситуация в Китай, и развитието на плавната криза в еврозоната, и вътрешнополитическата ситуация в Щатите, защото всичко това има потенциал да повлияе на българската действителност. Едно е сигурно – 2023-та година беше трудна и няма някакви преки изгледи 2024-та да донесе непременно успокояване на геополитическите бури. Но ние имаме един шанс да удържим руля в тези бурни води – необходимо е да търсим съгласие и да загърбим племенните си политически инстинкти. Не бива да оставяме България да се люлее на вълните на разединението, което около ни беснеят ветровете на криза, след криза, след криза. Нека проявим разум и далновидност, за да може да посрещнем предстоящите проблеми с високо вдигната глава.