Титулованите с различни купешки имена ястия, все повече изглеждат нелепи

С повече от 30 години опит в модата и живота на висшето общество, Евгени ще отразява за вас горещите моменти от живота на богатите и известните. Лорд Минчев ще се изказва по злободневни теми, ще посочва модните личности на деня, ще бъде в началото и края на червения килим...

Ей така си върви животът между пиле фрикасе и пиле ньоки, с малко горчичен сос. Така си върви животът, между пуйка със зеле и конкасе от абракадабра. Гурме индустрията се изпедерасти повече от шведски евродепутат и ако в цялата еволюция на кухнята има някакъв смисъл, той е най-вече в количеството на порциите.

Особено се кефя, когато шкембелии бизнесмени от близо и далеч се облизват на реконструиран фазан и филиз розмарин, а мозъкът им отчетливо скандира - искаме мусака, искаме свинско с ориз, искаме пача. Титулованите с различни купешки имена ястия, все повече изглеждат нелепи на фона на световните кризи, изопачават така или иначе компроментираната действителност, звучат подигравателно и парадно с високопарните си имена и цени.

Аз дори не вярвам в подобреното небце на обществото, което отегчено от тежестта на комата хляб и домат със сирене, изведнъж стигна висотите на висшата кухня, подозрителна по всички показатели. Подозрителна, защото не подхожда на еволюционната подготовка на света към храните, светът с една ръка милващ новата кухня, а с другата хрупаща отровните пакетирани храни или претоплените имитации от миналото си.

Снобизмът е проял костите на парвенютата и със сламка изпива костния им мозък, докато те бръщолевят хранителни названия с наивността и раболепие. Портфейлът им никак не харесва това своеволие, което винаги върви с бутилка префърцунено вино, не знам дали някой може да разпознае колко е по-различно от някое семпло и с не така тържествен етикет. Сещам се за едно видимо противоречие в хранително-снобистичен план на пъпа на Виена, точно до Операта.

Там, на малко асфалтено островче има малка будка за вурстчета, около която се събират след представление безупречно облечените почитатели на оперното изкуство. Предприемчивостта не е отворила там киоск за пелмени с червен хайвер, нито подава от стъкленото си прозорче шампанско от тъмни и далечни изби. Не. Там продават вурстчета и бира. Тази наивно-симпатична будка е там отколе, а аз имах честта преди десетина години да присъствам на подмяната є с нова.

И пак, наоколо хора в смокинги и дълги рокли, възхитително наблюдаваха случващото се. Да, Виена и Лондон, особено Лондон, станаха гурме столици в последните няколко години. Лакомата паст на изкушението погълна не милион и два паунда, а цели замъци и съкровища бяха погълнати за вкусване на хранителни миниатюри, с неясни имена.

Гурме действителността е още по-безумна, препоръчвана и пророкувана от българските готварски предавания, които са в пряк диалог с изнемогващите българи, повечето от които вероятно презират тази помпозност.

Думи като филетована и грилована са просто едни телевизионни фукни, които имат българския си еквивалент.
Поширано и фаршировано, дрън-дрън и прочие абракадабри ме вадят от равновесие. Мисля си за баба Сийка и бай Станой и свако Благой, седнали с ракийката и шопската си салатка. И им завиждам на честността в избора им и им завиждам за семплия живот и ми се иска да седна до тях и да запея Хей, поле широко, докато хвърлям развалени яйца по екрана.

Fashion idol

Джуди Денч

Със сигурност Джуди ще ми се нацупи, задето я поставям в модни класации. Тя е така скромна откъм естетически претенции, че много попфолк звезди трябва да се поучат от нея. Ако трябва да се изразя брутално, но искрено - през целия си живот актрисата е била облечена само в очи. Онези дълбоки, игриви, сини, ярки очи, в които е отразено цялото и отношение към живота. А именно - доброта, талант, британска класика. Този кадър разкрива, че зад уж дрипавата представа на Джуди за мода, в нея блести едно момиче, винаги в готовност да ни изненада и покори. Дрехата подхожда на дамите от нейното поколение и могат да бъдат пример за някои жени от по-следващите, за които леопардовите принтове и капси по обувките се възприемат за шик.

Концерт в ми бемол

Клавирно дуо Шаламови в София

Двама изключителни млади пианисти -Алина Шаламова и Николай Шаламов, избрали да се реализират като ансамбъл, ще гостуват на Софийската филхармония на 1 ноември. За своя концерт с националния оркестър клавирно дуо Шаламов избра да представи Концерта за две пиана в ми бемол мажор на Моцарт, с който впечатляват всички на Международния музикален конкурс в Мюнхен през 2015 г., където печелят голямата награда и наградата на публиката.

Създадено през 2009 г., клавирно дуо Шаламов съчетава възможностите на двама забележителни пианисти. Симбиозата между две ярки индивидуалности ражда необичайна за младостта им творческа зрялост и уникално сценично присъствие. Съвместната работа на изпълнителите е много успешна и води до чудесни постижения.

На сцената

Бачев пази Славчо Пеев с маска

Славчо Пеев, доайенът на Сатирата блесна пред публика в спектакъла “Да, господин премиер” от Сър Антъни Джей и Джонатан Лин, постановка на Борис Панкин. В спектакъла любимият на поколения българи Славчо играе директор на телевизия BBC, в компанията на Кръстьо Лафазанов, като премиера и Мариан Бачев, като неговия началник-кабинет. По време на самото представление актьорите спазваха и физическа дистанция, което спектакълът позволява, но верният колега и приятел на Славчо - Мариан сложи и маска на лицето си, за да предпази това “движимо културно наследство”, както се пошегува той в социалните мрежи. Когато Славчо напусна сцената под звучни аплодисменти, актьорите продължиха да играят без маски, но на дистанция. Този спектакъл е един от най-гледаните в Сатирата и последното представление се игра за 55 път.