Тематичният сборник излезе преди Великден

Тези разказвачи се надяват да възкресят интереса, любопитството и вълнението към добрия разказ

Среща с многото лица на модерната родна литература 

Съставител на антологията е Благой Д. Иванов

Новото издание с разкази „Възкресения“ е ярък и въздействащ калейдоскоп, чрез който публиката ще има възможност да съзре и опознае многото лица на съвременната българска жанрова проза. В антологията са включени нови и неиздавани досега разкази, дело на писатели, които със своите досегашни книги вече са натрупали солидна читателска аудитория, а именно: Мария Пеева („Инцидент в Мадрид“), Александър Ненов („Летящата планета“), Васил Попов („Мамник“), Елена Павлова („Светлият боец“), Емил Минчев („Светлосянка“), Цветина Цолова („Нулева година“), Милен Хальов („Кало Змея“), Андрей Велков („Ерата на паниката“), Марин Трошанов („Еми и Крадецът на сенки“), Богдан Русев („Вечен град“), Димитър Цолов („Мъртвешко парти“) и Благой Д. Иванов („Крехар“), който е и съставител. В социалните мрежи Иванов, който освен писател е и кинокритик, сподели: „Очаквайте неочакваното! Литературата ни има нужда от подобни начинания, защото успехът е колективен труд с благородна крайна цел – четенето.“

Дизайнер на корицата е Живко Петров.

Желанието за втори живот е не само опълчване срещу безпощадните закони на природата, но и стремеж към втори шанс – дали обаче този втори шанс ще доведе до по-добри дела... и до по-добър живот? Възкресението е символ на спасение. То олицетворява духовното пречистване и бленуваната нетленност. Ала някои възкресения ни запращат към непознати и мрачни места, тласкат ни към забранено познание и водят до ужасяващи и непоправими последици. Това е залегнало в идеята на проекта „Възкресения“ – една омагьосваща, мистериозна и провокативна книга, в която ще откриете историите на дванайсет талантливи родни автори, които споделят обичта си към фантазията, но предлагат съвсем различни интерпретации за една от най-големите загадки на живота... а и на смъртта. Между злободневното и фантастичното, красивото и гротескното, забавното, драматичното и страшното, между цялата палитра от емоции тези разказвачи се надяват да възкресят интереса, любопитството и вълнението на българския читател към добрия разказ.

„Възкресения“ излeзe от печат малко преди тазгодишния Великден.

Съставителят Благой Д. Иванов е роден е в София през 1980 г. В гимназиалните си години интензивно изучава биология, но в крайна сметка не се посвещава на науката, а на изкуството – следва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, където се дипломира като магистър по кинокритика. Работил е като сценарист, репортер и копирайтър, а също като пиар и редактор в различни издателства. Пише проза, ревюта и статии в периодика и антологии, участва редовно в онлайн платформи, сътрудник е на специализирания сайт Operation Kino, води рубриката „Киноафиш“ в предаването „Култура БГ“ по Българската национална телевизия, а също и публицистичното предаване „Сториборд“ по радио „Фокус“; журира филмови фестивали, сред които „Златен кукер“ и In the Palace. Първата му книга, „Добрите, лошите и грозните“, е с акцент върху жанровото кино. Автор е също на сборници с разкази и комиксови новели („Трансформации“ и „Седем градски гряха“), на остросюжетни романи („Мазето“ и „Крехар“) и на детски книги („Плюшеното приключение“ и „Тринайсет чудовища за Хелоуин“).

Ето какво пише той в предговора на изданието, озаглавен „Троянският кон на популярната култура“: „Имате ли предразсъдъци? Дори онези, които категорично биха отговорили отрицателно, навярно се залъгват – защото предубежденията са част от нас, пропити в средата и възпитанието, може би дори заложени в биологията ни като прастар и към днешна дата по-скоро рудиментарен рефлекс. Дали този рефлекс е все пак основателен и полезен? Може би, поне в отделни случаи. Ако го преборим обаче, бихме спечелили повече, отколкото бихме изгубили. Ще се обогатим и потенциално ще узнаем много един за друг, а и за себе си.

Темата е прекалено обхватна, най-вече що се отнася до социалната динамика, и не е тук нито времето, нито мястото да я разискваме в детайли. Само че именно тук е времето и мястото да обърнем внимание на предразсъдъците в изкуството – включително и в света на книгите. Знайно е, че публиката и критиката могат с лека ръка да подминат нещо по линия на географския му произход или на жанровата му принадлежност (понякога – с право; друг път – съвсем неоснователно и по инерция). Накратко, на заглавия като това, което държите в ръцете си, често се гледа със скептичен поглед, със снизхождение или с упорито равнодушие. Щастлив съм обаче веднага да отбележа, че напоследък в България ситуацията се променя и че родните автори все по-усърдно и заслужено си извоюват място сред етажерките – и в книжарниците, и в домовете. Писателите у нас – и най-вече тези, които си падат по остросюжетната проза – са част от благоприятна тенденция. Плахата ми надежда е, че тя няма да се окаже временно явление, а началото на някаква по-значима революция, при това не само на местна почва...“