Аманда Сейфрид се завръща в голямото кино с комедията „Сватбата на бившия ми приятел“, която скоро се очаква да тръгне и по българските кина. Тази палава принцеса от Пенсилвания редува семеен живот с ангажименти на високо ниво в шоубизнеса и успя да участва в пищната биографична драма „Манк“ на Дейвид Финчър малко след като роди второ дете, а ролята донесе на Аманда и първа номинация за „Оскар“.

Сейфрид се ражда преди 38 години в семейството на майка професионален терапевт и баща фармацевт. В нейното богато родословно дърво се преплитат германски, английски, шотландско-ирландски и уелски корени. Прави филмовия си дебют в култовата младежка комедия „Гадни момичета” от 2004 г. Доизгражда репутацията си с „Mamma Mia!”, „Клетниците”.

Демонстрира талант и тяло в „Страстите на Дженифър” (2009), „Клоуи” (2009), „С дъх на канела” (2010) ,Любовта на Жулиета” (2010), „Червената шапчица” (2011) и „Линда Лавлейс: Дълбокото гърло”. Аманда направи страхотна роля и в третия специален сезон на „Туин Пийкс”. Записа участие и в поредицата The Dropout.

- Аманда, след две деца и много роли на високо ниво, много ваши почитатели и последователи – най-вече дамите – искат да знаят как поддържате формата си?
- Не разполагам с някакви строго секретни тайни, но имам своя формула. Аз съм много бяла и гледам да не стоя твърде дълго на слънце, винаги взимам мерки, когато предстои да прекарам време на открита горещина. За мен е много важно да пазя кожата си. Тренирам всеки ден. Физическото натоварване и движението като цяло раздвижва ендорфина – хормона на щастието – и ме поддържа енергична и продуктивна. Психологическата ми хармония зависи от физическата ми форма, няма как да разделим двете неща. Оттам вече идва и емоционалния баланс.

Гледам да ям здравословно през повечето време и пия много вода. Да се грижиш за себе си не трябва да е някакво болезнено изпитание. Номерът е да откриеш баланса. Ям риба, избягвам месото от прасета, пилета и крави, ограничавам захарта. Но това е трудно. Много трудно. Като малка танцувах много и си изградих дисциплина.

- Аманда, направихте тежка роля в религиозната драма „First Reformed”. Как се работи с легенда като Пол Шрейдър?
- Много се гордея с този филм. „First Reformed” е смел, провокативен и художествено предизвикателен религиозен трилър подкрепен от компанията A24, която се специализира в разпространението на качествени независими филми.
Удоволствие е да се работи с режисьора Пол Шрейдър. Това е човекът, който стои зад сценария на „Шофьор на такси“. Човекът, който направи „Американско жиголо“ с Ричард Гиър. На моменти не можех да повярвам, че работя с него.

- Защо според Вас този филм имаше такъв силен отзвук?
- Много важна е историята. Сюжетът ни среща с отец Ърнст Толер, изигран от Итън Хоук, който е просто прекрасен. Толер самотен свещеник на средна възраст, чиято малка църква в щата Ню Йорк се готви да чества 250-годишнината си. Някога част от мрежата за спасяването на избягали чернокожи роби, сега църквата е туристическа атракция с намаляващо паство, засенчена от по-голяма, съвременна и добре посещавана църква. Аз влязох в образа на бременна жена, която моли отец Толер да помогне на нейния съпруг, който е радикален природозащитник. Свещеникът попада в капан между мъчителното си минало и не по-малко отчайващо бъдеще, докато не открива изкупление във впечатляващ акт на насилие. Това е много мрачен, но човечен филм.

- Имате ли си любима актриса?
- Много са, но помня как за мен съвършеното изпълнение беше на Клер Дейнс в „Ромео и Жулиета“ от 90-те. Истинска икона, толкова исках да приличам на нея.

- Очаквахте ли да получите номинация за „Оскар“ за играта си в „Манк“?
- Не, но се чувствах извънземно добре. Никога досега не бях се озовавала дори в подобна дискусия, на такова ниво. Никой не бе оценявал мое изпълнение толкова високо. Рецензиите са били благосклонни към мен през годините, не са ме съсипвали, не са казвали ужасяващи неща за мои изпълнения, но не съм била и в разговора за големи награди. С „Манк“ всичко е различно. Толкова възторжени отзиви не са нормални за мен. Страхотно е. Искам да продължа да работя и хората да ме уважават. 

- Разкажете малко повече за своята героиня от истинската история зад създаването на „Гражданинът Кейн“?
- Аз играя актрисата Марион, която в истинския живот е имала наистина специална връзка с медийния магнат Уилям Рандолф Хърст. Това се случва през 30-те и 40-те години – златната епоха на Холивуд. Тя наистина го е обичала. Била е много по-млада и се е водела негова любовница в продължение на дълги години. Но между тях е съществувала истинска, наситена със сладост, връзка, която никога не се е пречупила.

- Вие родихте по време на пандемията. Как беше преживяването?
- Всичко се усещаше толкова различно. Толкова странно. Навсякъде в болницата хората бяха с маски и във въздуха витаеше атмосферата на тази вирусна заплаха, но аз се опитах да се отделя от момента и новините, да се пренеса в друга реалност. Това дете не беше планирано, но толкова се радвам, че се случи. Най-трудното да родиш по време на пандемия е, че не можеш да дадеш на никой да ти подържи бебето и да те посети в болницата. Родителите на съпруга ми не успяха да видят своя внук в продължение на седмици. Невъзможността да сте заедно е най-трудна.

- Хора от цял свят още говорят за играта ви в „Mamma Mia! Отново заедно“. Обичате ли да пеете?
- Мюзикълът постигна солиден успех и това ни направи щастливи - всички в екипа. Артистите, които обичат музиката и естетиката на ABBA и се постараха да я пренесат на екрана в един развлекателен и вълнуващ мюзикъл. Много обичам да пея и тук също се раздавам като се надявам, че публиката ще се забавлява с моите вокални опити. Както и с всичко останало, разбира се. Локациите, цветовете, хореографията, песните...

- Как протича работата по един такъв мюзикъл?
- Беше страхотен купон. Сценарист и режисьор е Ол Паркър, който, според мен, свърши страхотна работа по „The Best Exotic Marigold Hotel”. Легендарните Бени Андершон и Бьорн Улвеус се завърнаха като автори на песните и текстовете. Да се работи с тях е привилегия удоволствие. Актьорският състав е потресаващ в добрия смисъл на думата.

Никога не съм играла с толкова много големи изпълнители - Мерил Стрийп, Джули Уолтърс, Кристин Барански, Доминик Купър, Пиърс Броснан, Стелан Скасгард, Колин Фърт, Лили Джеймс, Джесика Кинан Уин, Алекса Дейвис, Джереми Ървайн, Джош Дилън, Хю Скинър и неустоимата, несравнима Шер. Звездите са повече от първия филм, което се постига много трудно.