Магия! Някаква магия обладава всеки, който успее да стигне до един вълшебен град на българското Черноморие. Той не е като всички останали. Той е Созопол. Един град, в който има душа, има изкуство, има творчество. Един град, който остава вътре в теб, докато дишаш, дори и на десетки хиляди километри и преди стотици години. Или утре. Един град, който живее сега и ще живее и чрез нашите бъдни поколения. Това разбират няколко момичета - внучките и правнучката на легендарния гръцки художник Йоргос Гунаропулос. Най-малката от тях търси изгубения бащин дом на твореца, а всички са "главни герои" във филма на Елисавета Станчева и Ясен Харалампиев.  

Филмът, както снощи успяха да се убедят и почитателите му в София, не е просто биография. Той е увлекателната "приказка" за живота на един творец, който не забравя родния град, не забравя детството, не забравя времето, когато там, някъде, в България, е бил щастлив. И не забравя да напомни дори и на платното, че светлината ще победи тъмнината. Мото, което разплака от вълнение екип и публика. 

Гунаропулос е роден на 9 март 1889 г. в Созопол, където завършва основното си образование и втори клас на Гръцкото училище. През 1904 г. семейството се мести в Гърция. През 1912 г. Гунаропулос завършва Училището по изящни изкуства в Атина, а след края на Първата световна война се обучава в Париж. Във френската столица той отбелязва първите си успехи - освен със самостоятелни изложби, той е представен и в общи експозиции с художници като Жорж Брак, Раул Дюфи, Жорж Папазов,  Пабло Пикасо и Жан Суверби. 

През 1931 г. Гунаропулос се завръща в Гърция, където до края на живота му се състоят 11 негови самостоятелни изложби, както и голяма ретроспективна изложба, организирана през 1975 г. от Националната галерия в Атина. През 1937 г. му е възложено изрисуването на стенописната украса в заседателната зала на кметството в Атина, а през 1951 г. работи по стенописната украса на църквата „Св. Троица“ във Волос. Няма такава красота! Цветовете в образа на Христос! Цветовете не се описват. Човешкото око е достатъчно съвършено, за да ги проектира в съзнанието. 

Не е случайно, че от даровитите ръце на художника се раждат картини, представени на престижни международни форуми  като ХIX Биенале във Венеция през 1934 г. и на Световното изложение в Париж през 1937 г.  През 1948 г. в галерия “Хюго” в Ню Йорк е открита негова самостоятелна изложба, а през 1958 г. получава наградата на фондация „Соломон Р. Гугенхайм“ в националната секция на Гърция.

Гунаропулос умира на 18 август 1977 г. в Атина. Година след това гръцкият му дом се превръща в музей. 

„Моят град се нарича Созополис, ние го наричахме Зополи, и се намира на Черно море в България. Той е построен върху висок скалист бряг, който прилича на дълъг и тесен език.” разказва през 1972 г. в интервю по Атинското радио художникът Йоргос Гунаропулос и продължава: “Спомням си за Созопол, когато искам да разбера какво представлява изкуството и обсебилото ме желание да приложа в художествената си дейност това, което съществува и не се вижда.“

Гунаропулос никога повече не се завръща в бащиния си дом.

„Ще остана с детските си впечатления и спомени. Може би това ще бъде по-добре след толкова много години”, пише през 1973 г. Гунаропулос в писмо до созополския художник Яни Хрисопулос. „От картичките виждам, че градът е облечен в старите си дрехи, но не е възможно да не е променил пейзажа на околната среда. Ето защо по-добре е да остана с детските си спомени…“.

Общинската художествена галерия в Созопол се превръща в изгубения български дом на художника. В една от залите на галерията като дарение от внучките на художника - Мария и Деспина Гунаропулу, са изложени негови картини. Аз видях с очите и душата си тези творби! Внучките споделят във филма, че, идвайки в града на детството му, сякаш успяват да се слеят с корените на своя род.

Всеки трябва да види омайните образи на жените, вълните, морето, скалите, намерили място и в книгата на ИК „Знаци“ за съдбата и живота на Гунаропулос от Созопол. В книгата за първи път на български език, в превод на Христос Хартомацидис, е публикувано хвалебствие за Гунаропулос, написано от големия гръцки поет Андреас Ембирикос. Едно вечно послание, което зрителите могат да видят и във филма. 

В Стария град на Созопол бе открит и паметник на художника, дело на скулптура Митко Гълъбов. Не паметник, а споделеност, там, където всеки може да седне и да си побъбри с големия художник, пък кой знае, току - виж видял в картините му образите, за които са си говорили. 

Вчера премиерата на филма за Йоргос Гунаропулос бе уважена от посланика на Гърция у нас Алексиос Мариос Либеропулос, а на лентата й предстои премиера в Атина през май. Филмът вече има и няколко международни награди. 

Ако поне един от нас е успял или сега е в Созопол, или пък ще бъде там скоро и зърне за миг творенията на Гунаропулос, творецът винаги ще се връща...у дома.