На 13 март 2013 г. привечер над Сикстинската капела във Ватикана се издигна бял дим, с което бе провъзгласено, че на втория ден от заседанието си конклавът е определил нов папа, наследник на оттеглилия се Бенедикт XVI. Името на аржентинския кардинал Хорхе Марио Берголио, тогава на 76 г., учуди мнозина по света, но в средите на Ватикана изборът му изглеждаше логичен.

Берголио стана първият водач на римокатолическата църква от 1200 г., който не е роден в Европа, а в Новия свят, и първият от Ордена на йезуитите. Той имаше статут на “папабиле”. Терминът идва от италиански и показва, че някой има потенциал да стане папа. А Берголио бил на косъм това да му се случи още през 2005-а след смъртта на папа Йоан-Павел II. Тогава в четвъртия кръг на гласуване бе избран германецът Йозеф Ратцингер, станал папа Бенедикт XVI. Според дневник на един от участниците в конклава в третия кръг Берголио имал 40 гласа, но те били недостатъчни за избора му. Но преди 3 години убедително и бързо се наложи. И оттогава роденият в италианско семейство духовник доказва всеки ден, че дори и възкачен до позицията на духовен водач на над 1 млрд. души по света, остава скромен. Но кипи от енергия и дейност и е герой на новините. Прави го без суета, с думи и дела.
Едно от най-значимите постижения ще остане срещата му с руския патриарх Кирил в Куба на 12 февруари. Историческото събитие може би поставя началото на преодоляването на схизмата - разделението в християнския свят между католическата и православните църква, започнало през далечната 1054 г. “Повикай ме и аз ще дойда. Където кажеш!” - това казал Франциск на Кирил в разговор преди около две години. Така дал старт на тиха дипломация, довела до братската прегръдка между двамата на летището в Хавана и съвместната им декларация. Папата доказа, че не пести усилия, защото за разговора с Кирил не се поколеба да се отклони от пътя си на път за Мексико.
Моженето му е доказано още от първите дни във Ватикана. Три месеца след качването си на престола започна реформа в Института по религиозни дела, както е официалното име на банката на Ватикана, твърде компрометирана през годините, включително чрез скандали за корупция и странни смъртни случаи. Франциск бръкна и в една от най-болезнените и дълбоки рани - педофилските скандали, като хем поиска прошка, хем обеща да се бори срещу порока сред духовниците. Още преди да стане папа, Берголио водел в Аржентина изключително скромен живот, защото така бил възпитан. Мнозина обясняват с това и причината да приеме като папа името на свети Франциск от Асизи, който е смятан за покровител на бедните и смирените. На папския му герб пише “Помилван и затова избран”. Сигурно затова проповядва милосърдие към бедните, болните и бежанците и може да си позволи да целува краката на затворници, дори на мюсюлмани.
Има и такива обаче, които далеч не виждат папа Франциск в ореола на едноименния светец. Сред най-яростните му критици са тези, които припомнят, че до днес остава неясно колко голяма е била близостта му с хунтата в Аржентина през 70-те години на XX век. Твърди се, че Берголио предал двама йезуитски свещеници на хунтата, за което е заведено дело срещу него. Но 4 дни след избирането му за папа е прекратено поради липса на доказателства.
В юношеството си Хорхе Марио е работил като чистач и като “бутафуори” - човек, който изхвърля от заведенията пияни и невъзпитани клиенти. Твърди се още, че е имал приятелка, преди да се посвети на църквата на 21-годишна възраст.

Ритал топка с Алфредо ди Стефано

Папа Франциск и легендарният аржентински футболист Алфредо ди Стефано (1926-2014) са израснали в един квартал на Буенос Айрес, учили са в едно училище и са играли заедно футбол. Като млад семинарист пушел като комин, но спира, когато на 20-годишна възраст е опериран заради инфекция и остава с един бял дроб. Хорхе Марио е първото от 5 деца на италиански имигранти. По пътя си към Ватикана учи химия, философия и литература. Освен испански владее италиански и немски език.

За него

Морален лидер
Светият отец е морален лидер на света и на делата. Малко са лидерите, които ни карат да сме по-добри, а Франциск е един от тях. Той ни напомня, че сме обвързани с морални задължения един към друг. Общуването с човек като Светия отец те кара да искаш да си по-добър.
Барак Обама,
президент на САЩ

Надхвърля пределите на църквата
За това, че извади папството си извън двореца и го постави на улицата, за това, че накара най-голямата църква в света да се изправи пред най-належащите си нужди, и за това, че намери точния баланс между осъждането и състраданието, папа Франциск е човек на годината за 2013-а. Когато целува изцелен или измива краката на мюсюлманка, той създава образ, далеч надхвърлящ пределите на католическата църква.
Нанси Гибс, главен редактор на сп. „Тайм”

Точният човек
Когато го избраха за папа, бях загрижена за внезапната тежест, която пада върху раменете му. Но като видях спокойствието и щастието, с което той застана пред хората, за да отправи първия си поздрав като папа, безпокойството ми изчезна. Той е точният човек на точното място.
Франческа Амброджети, журналист, съавтор на книгата „Йезуитът” (2010 г.), считана за официална биография на Франциск

Прави се на политик
Уважавам папа Франциск, той е добро момче, но се прави на политик. А не разбира проблемите на нашата страна, особено опасността от начина, по който сега функционира границата ни с Мексико.
Доналд Тръмп, кандидат за президент на САЩ, за визитата на папата в Мексико и плановете си да вдигне стена по границата