Партийни форуми, ревизии на политически линии, протегнати ръце за местния и дори президентския вот и критики към кабинета изпълват лявото политическо пространство напоследък. Несъгласието с правителството обаче по никакъв начин не пречи на БСП да стои в опозиция, а на АБВ – в управлението. А по всичко личи, че това няма да се промени поне до местния вот.

Изобщо в последния месец се създава усещането, че вляво нещо клокочи. Дали пък няма бившите другари да заровят томахавката в името на едно по-добро представяне на местните избори?

След множеството предложения от страна на АБВ и най-вече на техния лидер за общо явяване на двете леви формации, БСП даде своя отговор на конгреса в началото на април - не спомена нито веднъж партията на Първанов. За първи път от създаването на АБВ, на червен партиен форум проблемът за разцеплението не беше засегнат. Какво се крие зад тази нова позиция на “Позитано” 20?
БСП изчаква. Ето защо.

На първо място, с посещението на Михаил Миков в Москва и подетата линия от последния конгрес на червените за по-сериозно сближаване с Русия, столетницата изземва “руската карта”, с която Първанов от години заиграва. Идеята на бившия президент за референдум относно санкциите срещу Русия имаше за цел да отговори именно на това предизвикателство. Битката за Русия между БСП и АБВ е и до голяма степен електорална борба за традиционно русофилския ляв електорат.

На второ място, столетницата видимо изчаква участието на партията на Първанов в управлението да отнеме част от обществената им подкрепа. Спорното гласуване на АБВ за ратификацията на дълга вероятно няма да е единствената непопулярна подкрепа на формацията за инициативи на управляващите.
Неглижирането на АБВ на последния конгрес на БСП ни дава отговор и на въпроса какво ще е взаимодействието между двете формации на самите избори. Общо явяване няма да има. В допълнение на това обаче конгресът на БСП не взе решение да забрани местните структури да се явяват с АБВ по места. Това, от една страна, не засилва конфронтацията между двете партии, а от друга, така Миков избягва конфликт с местни организации, които ще търсят по-широка подкрепа за свои кандидат-кметове.
АБВ остава в трудна ситуация за местния вот. Самостоятелното явяване крие рискове пред всяка по-млада формация. БСП можеше да бъде удобна ракета-носител за представители на АБВ в по-трудни за тях общини. Сега партията на Първанов ще трябва да разчита изцяло на своите структури по места. На втория тур на кметския вот пък младата лява партия няма да има много самостоятелни претенденти и ще бъде поставена пред сложния казус кого да подкрепи – идеологическия си по-голям брат или партньора си във властта.
БСП изчаква АБВ постепенно да загине. Тази тактика вече е давала своите резултати при справянето на червените с Евролевицата. Ситуацията за столетницата обаче днес не е такава, каквато беше преди 15 години. Евентуално утвърждаване на позициите на АБВ може да се окаже след време онзи спасителен пояс, от който БСП силно се нуждае.