Строенето на пътища не е алтернатива на железния път

Oбявеното съкращение на губещи и неефективни линии на БДЖ бе променено след двудневни протести. Намаленият бюджет на "Пътнически превози" не позволява поддържането на губещи линии, но железницата има и своите социални функции. При сегашното й техническо състояние тя не би могла да постигне добри икономически резултати, но съкращенията могат да засегнат съществено начина на живот на цели населени места и големи групи от хора. Отговорът на правителството изглежда непоследователен - обявено беше спирането на линии, след което министърът пое ангажимент част от тях отново да бъдат пуснати в движение.

Каква е цената на подобна позиция?

Железопътният транспорт остана един от най-нереформираните сектори. Авантюрата на правителството "Сакскобургготски" ни снабди с влакове, предназначени за къси разстояния, които повече от десет години БДЖ не успява да изплати. Амбициите на тогавашния транспортен министър Николай Василев се сведоха до това, по подобие на Франсоа Митеран в кабината на първия TGV, да повози Сакскобургготски на първата пристигнала от Германия влакова композиция. Нито преди, нито след това бяха предприети системни мерки за оздравяване на железницата. Изградените с европейски средства железопътни отсечки останаха единственият пример за управленско усилие, но на свой ред оставиха след себе си съмнения за злоупотреби. Съществувайки на ръба на фалита, железницата продължава да бъде неефективна и скъпа. В тази среда кражбите и злоупотребите продължават, независимо от журналистическите сигнали и полицейските разследвания.

Никой не се съмнява в необходимостта от оптимизиране на железопътния транспорт. Въпросът е в това как да бъде реформиран този сектор? Очевидно простата икономическа логика на съкращения, съразмерни на намалените бюджетни средства, не върши работа. Те предизвикаха протести и това ще се случва всеки път, когато някой се опита да се справи с натрупаните през десетилетията проблеми. В същото време железопътният транспорт е част от най-съществените европейски приоритети.

Строенето на пътища не е и не би могло да е алтернатива на железния път.

Правителството лансира съкращенията на влакови линии, след което отстъпи пред социалните протести. Това е предпочитаният разказ на синдикатите. Но те са част от проблема, а не от неговото решение. Те носят част от отговорността за сегашното състояние, най-малкото защото никога не са се опитвали да предложат решения, отразяващи необходимостта от реформи. Това е една от любимите роли на българските синдикати - противопоставянето срещу държавни компании и отправянето на всякакъв вид декларации по адрес на правителството. Те отново изпълниха добре заучения си репертоар, но този път подкрепени от БСП и "Атака". Така гражданският по своя характер протест на местни общности срещу закриването на железопътни линии плавно прерасна в сигнал за нова вълна от радикален политически популизъм.

Проблемът в решението на правителството и ръководството на БДЖ не е в самото съкращаване на губещи и неефективни линии. Това би трябвало да се случва непрекъснато, като част от цялостна програма за оптимизиране на железопътния транспорт. Грешката е в липсата на предварителна оценка на последствията и готовност за лансирането на алтернативни решения. Ако този анализ беше направен предварително, може би щяха да бъдат съкратени повече линии при по-ниска социална цена. В крайна сметка това ще бъде постигнато, но за сметка на представата за нерешителност и непоследователност в управленските действия.

Изглежда, че всички очакват управлението да се съобразява с гражданските очаквания. Когато в отговор на някакъв вид протест правителството промени решението си, неговите действия биват определяни като непоследователни. Изходът от този привидно омагьосан кръг преминава през промяна в начина на планиране на публичните политики. Дори и при съществуващите технически условия, рентабилността на железницата може да бъде повишена. Постигнат беше прозорец в изплащането на дълговете на БДЖ, който позволява изработването на цялостна стратегия за действие. Като част от нея един цялостен анализ на пътническите потоци може да очертае както необходимостта от съкращаване на линии, така и от откриването на нови. Но това изисква оценка и планиране в управлението на транспорта със стратегическа перспектива. Синдикатите, както и всички други заинтересувани групи, би трябвало да бъдат ангажирани активно в този процес. Необходим е реален публичен дебат, а не спорадични партийни и синдикални акции, които паразитират върху натрупаните проблеми.

Ако усилията на правителството са съсредоточени само към постигането на краткосрочна финансова стабилност, те ще продължават да се разминават както с критериите за ефективност, така и с гарантирането на социалния характер на железопътния транспорт.