Гледах предизборния дебат тази сутрин по БТВ с участието на Вили Лилков, Ваня Григорова, Деян Николов и Ивайло Вълчев.  
Моля, не ме съдете – всеки има своя момент на слабост, който после се заплаща с главоболие и угризения на съвестта. 
Едни пият домашна сливовица, други гледат предизборни дебати, трети пък гледат мачовете на българския национален отбор по футбол  – всеки със своите слабости.

И като писател и драматург ще си призная – за миг си пожелах да съм до колегата Ивайло Вълчев в края на редичката и да гледам този цирк на живо. 

Ваня Григорова несъмнено би спечелила този дебат, ако това беше боливудски кастинг за второстепенна роля във филма „Слонът – моят приятел“ или друга разтърсваща индийска продукция. 

Цънцарова – въпреки старанието й – няма никакъв шанс срещу чара на синдикалната фурия. 

Съжалявам, трудно ми беше да кажа това, може да звучи сексистки, но е истина! 

Ваня Григорова, кандидат на джендър-либералното задкулисие и Деян Николов от „Възраждане“ бяха като красивата робиня Изаура и гадния проклетник Леонсио. 

Нищо, че и двамата няма как да си спомнят как улиците опустяваха в часовете на този филм, хората наистина се вълнуваха от филма, за разлика от този предизборен дебат. 

И не ме питайте защо го гледах, вече се извиних, не ми задавайте пак този въпрос, както си задаваха въпроси героите в студиото.

На въпроса какво е мнението на Григорова за джендър-идеологията, тя вика – Кво е джендър-идеология? Опа. Като деца казвахме: „Ойларипи, кой ме щипи“. Престорената инфантилност като подсъзнателен искейпизъм. 

На въпроса ще спре ли гей-парада, тя отговаря – Ма той вече е корпоративно събитие, то даже не е за правата на човека, в него участват фирми... /Участвали били фирми, ах, мамайкоу!/.

След което се сеща за още един съкрушаващ аргумент, дето са й го казали да го каже и изтърсва: Освен това и ти не можеш да го спреш. 

Туш! Поздравления за Диана Дамянова, но трябва малко да разнообразява репликите.

„Великолепният век“ е положението, как да не завидя на колегата Ивайло Вълчев с широко отворените му във възхита очи, такива екзотични персонажи не се срещат всеки ден. 

Най-после да се види някакъв резултат от десетилетието на ромското включване – толкова пари вкара Сорос тогава, ето че все нещо излезе... А можеше да е съвсем нищо, макар че при тази огромна инвестиция – този скромен резултат.

Питат я Григорова за Истанбулската конвенция – мълчание. Тук вече са й казали  от щаба да я хване нямката и да не се обажда. И правилно, защото всяко движение е грешно: ако кажеш „лоша е“, ще спрат парите от Сорос. 

А жената прави голям палат в Равно поле, покрив слага. 

Ако каже „добра е“, ще стане ясно кой я финансира. И затова – нямката. Просто онемява. 

Голям цирк, високо самодейно ниво. Ето, признавам си, че не съжалявам, че гледах този дебат. Каквото искате ме правете! 

Само за Вили Лилков ми беше жал, той е с вид на трагичен Шекспиров герой – всички знаят, че в студиото той е най-подходящият за кмет на София, ама какво като е най-подходящият. 

Съдбата е решила друго. Ето това е изборът да си в политиката – професор да застане заедно с вечна студентка, която не ходи на лекции, а сега идва, застава до него и напористо ръси глупости. 

Но той няма право да я скъса, защото се е съгласил да застане на едно ниво с нея. 

Тъжна история. 40 минути унижение – после 4 години общински съветник. Добре поне, че Ивайло Вълчев се забавляваше, него да не го мислим.

Мислещият е Вили Лилков, наистина, чел е много, много знае – инвестиционната програма за София е изпълнена на 75%, казва, има много потенциал още да се развива...

Синдикалистката отсича – най-много 50-60% да е изпълнена, казва. Явно и тя се забавлява по своему, какво да гледа в сайта на общината, където ги има данните. 

Какво са там някакви си 10-20% разлика, голям праз – 50-100 милиона лева са тези 10-20%, ама какво пък, да не са нейни. 

Освен това може да си говори, каквото си поиска, свободата на словото е гарантирано от Конституцията. 

Какво ще се заяждат с нея за някакви си числа – просто й завиждат на чара. 

Всъщност, Ваня Григорова е Кирил Петков в пола, плюс още две супени лъжици допълнителен ориенталски чар. 

И този чаровен закачливо-празен поглед нагоре към тавана – сигурен знак, че човекът няма идея за какво става дума и само от добро сърце би искал да не му личи толкова, че изобщо не му пука от това. 

Царят гледаше по този начин нагоре към тавана в началото на своето управление. И изобщо – има си език на тялото, разкриващ поведенченски модели, които отдавна са разчетени от социалната психология. 

Ваня Григорова е лека и забавна интелектуална щета. Би била тежка и сериозна, ако имаше какво да й тежи. 

Отсега може да се каже, че нейната роля ще бъде улесняване на „сглобката“ в следващия общински съвет. 

Онзи театрално-политически етюд, при който някой възмутено излиза при внесено решение за гласуване, което именно той може да осуети именно с присъствие и гласуване – този лубрикантен номер не е измислен вчера. 

Групата на г-н Костадинов в настоящия парламент доста добре го използва, дано да не го пренесе и в софийския общински съвет. 

Макар че то едно нещо както тръгне, така си върви.

И с този дебат беше така – започна с майтапи и завърши със закачки.  

Мисля, че точно за финал на подобни фарсове е измислена култовата и непреходна българска утеха – най-важното е да сме живи и здрави. 

Два живота му трябват на Шекспир да израсне до тази безбрежна наша мъдрост. 

Това е общобългарският консенсус, той е валиден при всички избори в политиката и в живота. 

Затова си мисля, че тук вече всички сме съгласни.