Разликата между ГЕРБ и ППДБ се увеличава, като това е заслуга не толкова на ГЕРБ, а на намаляването на хората, които подкрепят „Продължаваме промяната“. Това е спад, който поставя един много сериозен въпрос – коя ще бъде втората политическа сила. Наблюдаваме един много сериозен регрес на ППДБ, а това поставя един много сериозен въпрос – кой ще е втора политическа сила? Очевидно българското общество е готово втора политическа сила да му е „Възраждане“ или Движението за права и свободи.
Освен своя собствен провал, хората от „Продължаваме промяната“ ще предизвикат съвсем нови обществени настроения и тепърва предстои да видим какви негативи ще донесе техният личен неуспех. А и впрочем техният неуспех не бих го броил за проблем – колкото по-бързо се махнат от политиката, толкова по-добре.
По принцип партиите се сриват първо от периферията, после от ядрото. При ПП има срив и в двете посоки. Твърдото ядро привърженици са разочаровани от погазването на всички предизборни обещания като „нито глас за Пеевски“, „никога с ГЕРБ“ и тям подобни щуротии.
Тази реторика е само предизборен трик, а не честно обещание и намерение. ГЕРБ и Пеевски станаха първи партньори с ППДБ, а Пеевски стана първи говорител на правителството на „Промяната“. Които се видя, че са само поредният предизборен трик и начин да се трупат гласове, а не реални намерения. Това е причината за намаляване на ядрото. Периферията, от друга страна, изчезна заради липса на резултати от управлението – те са наясно с дълговата криза, с 20-те милиарда нов дълг, със заигравките с Gemcorp, с всички схеми, с това, че никога няма да има завод за електромобили в Ловеч. Проблемът със срива е и на ядрото, и на периферията и поради това съм сигурен, че този проблем ще се задълбочи – едва ли ядрото ще забрави скоро предателството срещу всички обещания преди изборите, нито пък периферията ще прости слабите резултат във второто управление на „Промяната“.
Дали са демократични сили, дали са десни – не знаем. Дали са протестъри, какви са – не знаем. Но нека го наречем така – това е представителството на хората от центровете на големите градове. Това е балонът, който подкрепя тези хора. Тепърва ще си говорим как се развива той – дали расте или се топи. Но след като силово премазаха „Демократична България“, този път „Продължаваме промяната“ отнесоха големия бой и големия негатив. Освен това не съм и сигурен, че този съюз между ПП и ДБ ще продължи много дълго и дали това ще е свързано с ПП. Когато „Демократична България“ се отръска от всички негативи, които „Промяната“ им носят, ще може отново да говорим за това дали новият проект на въпросните градски хора има шанс да расте. В момента пътят е очеваден – само надолу.
Обвиненията срещу ГЕРБ, че искат да разединят или да претопят някого, не намират подкрепа в политическата фактология. Когато една партии имат добра организация и структури в страната, те нямат проблеми с това дали ГЕРБ им желае доброто или злото.
Ако направите една тайна социология в „Демократична България“ коя партия те най-много не понасят, това ще бъде „Продължаваме промяната“ в почти 100% от отговорите. Защото те са хората, които най-много страдат от ПП – и в политически план, и в кадрови план – вижте как бяха изхвърлени от листите. А и целият негатив, който носят Кирил и Асен.
Въпреки това обаче най-доброто, което може да се случи след изборите на 9 юни, е коалиционно правителство с ясно и конкретно споразумение.
Както казват социолозите от „Медиана“ - ПП може да са четвърта партия на изборите. Но това не е нещо ново, те бяха четвърти на местните избори. И няма да е никаква сензация, ако се случи пак.
Това, което е най-добре за България, за да си върнем отново предвидимата икономическа обстановка, за да си върнем лидерството на Балканите, е коалиционно правителство с 4-годишна програма, съставено от професионални и доказани политици, които знаят как се управлява и имат широка парламентарна подкрепа. Единственият начин това да се случи е коалиция между ГЕРБ и ППДБ и подкрепата на ДПС.
Бойко Борисов е най-подготвен за премиер, безспорно най-разпознаваемият и уважаван български политик в чужбина, българският политик с най-голям авторитет. Ако дадена партия е 4-та на парламентарни избори, няма никакво значение дали тя „позволява“ на някого да бъде премиер.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш