Повечето държави ни изпреварват по ръст на разходите за персонал

Най-близо до нас е Румъния, където един час работа струва на работодателите 11 евро

Най-високи надници дават в Люксембург

Разходите на бизнеса в България за един час труд на наетия персонал са средно 9,3 евро, а в Германия са 41,3 евро, обявиха от европейската статистическа служба Евростат. Тук влизат не само изплащаните заплати, а и социалните разходи за сметка на работодателя, както и всички останали допълнителни разходи за фирмите за персонала.

Оказва се, че разходите на бизнеса в Германия за наемане на хора са 4,4 пъти по-високи отколкото в България. Разходите на фирмите за труд в страната ни са най-ниските сред страните от ЕС. Голямата разлика в заплащането на труда в България и икономически по-развитите държави от Европейския съюз съществува от години, но това на е помогнало за съществен ръст на чуждите инвестиции в страната ни.

Във Франция разходите на бизнеса за един час труд на наетия персонал са 42,2 евро, показват данните на Евростат за 2023 г. Над 40 евро на час са разходите на фирмите за наемане на хора и в редица други страни от Европейския съюз - Белгия (47,1 евро), Нидерландия (43,3 евро), Австрия (40,9 евро) и Ирландия (40,2 евро). Но най-високите разходи за труд са в Люксембург - 53,9 евро на час. Това се обяснява с факта, че в района на Люксембург офиси имат едни от най-големите международни финансови компании, които дават високи заплати. Затова и много българи от финансовата сфера работят там. Средно за страните от ЕС наемането на човек струва на бизнеса 31,8 евро на час, което е 3,4 пъти повече отколкото в България.

Най-близо до нас по размер на разходите на компаниите за наемане на хора е Румъния. В северната ни съседка за един час работа фирмите харчат средно 11 евро. Това е с над 18% повече от разходите на бизнеса в България. На трето място по най-ниски разходи за труд е Унгария с 12,8 евро, което е с 37,6% повече от разходите на фирмите в България. Четвъртото място е за Латвия с 13,5 евро на час. Във всички останали страни от Европейския съюз разходите на компаниите за труд са значително по-високи. Например в Литва харчат 14,7 евро за час работа, в Хърватия цената на труда е 14,4 евро за час, в Полша е 14,5 евро, а в Малта 14,2 евро.

Разходите за труд в България от години са най-ниските в ЕС. Но по-лошота е, че страната ни изостава все повече спрямо икономически по-развитите страни. Разходите за труд в България през миналата година са нараснали с 14%, но това представлява увеличение само с 1,1 евро на час. В редица страни процентното увеличение на разходите за труд е по-голямо отколкото при нас. Например разходите на бизнеса за наемане на хора в Хърватия са нараснали с 14,2%, в Румъния с 16,1%, а в Унгария с близо 20 на сто. Така надниците в България изостават още повече спрямо тези страни.

Ако погледнем увеличението на разходите за наемане на работници не в проценти, а като абсолютна сума, се оказва че в почти всички страни от ЕС цената на труда нараства повече отколкото в България. Само в Швеция разходите за труд през миналата година са намалели с 1,3 евро на час, показват данните на Евростат. По-малко отколкото при нас е и увеличението на разходите за труд в Малта (+0,4 евро на час), Италия (+0,4 евро), Португалия (+0,9 евро) и Гърция (+1 евро). Точно колкото в България, тоест с 1,1 евро на час, са нараснали и разходите за труд в Дания и Кипър. Във всички останали страни от ЕС разходите за труд са нараснали повече отколкото при нас, с което разликата в заплащането вместо да намалява, се увеличава. Например разходите за труд в Германия са нараснали с 1,9 евро на час, в Унгария с 2,1 евро, в Словения с 2,4 евро, в Нидерландия с 2,8 евро, а в Белгия с 3,6 евро. В резултат страната ни изостава още повече по ниво на доходите спрямо по-голяма част от останалите страни от ЕС. Което показва, че тези държави икономически се развиват по-добре, отколкото България.

Французите изкарват 30 хил. евро

Живеем с 8400 евро на година

В Гърция взимат над 15 хил. евро

В Германия нетните годишни доходи на работещ човек след плащане на данъци и осигуровки са над четири пъти по-високи, отколкото в България.

Между страните от ЕС има огромна разлика не само между нивото на възнагражденията, а и по отношение на облагането на доходите и добавките, които изплащат на родителите, като помощ за отглеждане на деца. В България детски получават само семействата с изключително ниски доходи, но в редица страни от ЕС това не е така.

От Евростат изчисляват не само почасовите разходи на бизнеса за труд, но и нетните доходи на домакинствата - какви суми получават реално хората след като от заплатите им бъдат приспаднати данъци и социални осигуровки, а бъдат добавени семейните помощи за отглеждане на деца.

Средният годишен размер на нетните доходи на работещ човек, който няма деца, варира от 8412 евро в България до 47 640 евро в Люксембург, показват данни на Евростат за 2022 г. Най-близо до нас е Румъния, където нетните годишни доходи на работник без деца са средно 8947 евро. Във всички останали страни от ЕС нетните доходи са значително по-високи и надвишават 10 хил. евро. Например в Унгария са 10 755 евро, в Хърватия са 10 864 евро, а в Гърция са 15 335 евро. Във Франция нетните доходи на работещ човек без деца са над 30 хил. евро на година, а в Германия са 34 439 евро. В Германия нетните доходи на човек след плащане на данъци и осигуровки са над четири пъти по-високи отколкото в България.

България и Люксембург са страните от ЕС с най-ниски и най-високи средни нетни доходи и на семейство от двама работещи родители с две деца - съответно 17 744 евро на година и 104 771 евро, показват данните на Евростат.

Близо 35% е нивото на облагане в България

В 10 страни налозите върху доходите са по-ниски от нашите

Най-високи са данъците в Белгия

Нивото на облагане на доходите в България е близко до средното за страните от ЕС. В 10 държави данъчно-осигурителната тежест е по-ниска, отколкото у нас.

Налозите върху доходите в България въобще не се ниски спрямо останалите страни от ЕС, показват данните на Евростат. Данъкът върху доходите в страната ни е само 10 на сто, но като добавим и осигуровките се оказва, че нивото на данъчно-осигурителната тежест в страната е по-високо отколкото в редица страни от ЕС. Освен това в България няма необлагаеми доходи, за разлика от повечето други държави.

От Евростат са изчислили какъв е размерът на плащаните данъци и осигуровки от човек, който получава заплата в размер на две трети от средното ниво на възнагражденията в съответната страна. Средното ниво на данъчната тежест за страните от ЕС е 38,6 на сто, обявиха от Евростат. А в България данъчно-осигурителната тежест е 34,9%.

По-ниски от нашите са данъците и осигуровките в 10 държави от ЕС. Това са Дания, Естония, Ирландия, Гърция, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия и Полша. Най-ниско е нивото на облагане на доходите в Кипър (18,1%), Ирландия и Малта (и двете с 25,5%), и Нидерландия (27,9%). Най-високо е облагането на доходите в Белгия (46,5%), Германия (43,7%), Австрия (41,9%) и Унгария (41,2%).

Най-зле по този показател са в Латвия

Всеки пети взима малка заплата

В Швеция работещите бедни са малко

Всеки пети в България получава ниска заплата дори за стандарта на страната ни.

България не само е на последно място сред държавите от ЕС по ниво на заплащане, но и всеки пети взима ниска заплата спрямо нивото на възнагражденията в страната. Според дефиницията на Евростат хората с ниска заплата са служители, които изкарват по-малко от две трети от националните средни брутни почасови доходи.

Средно за страните от Европейския съюз 15,3% от работещите хора взимат ниски заплати, показват последните данни на Евростат. Същевременно 21,4% от хората в България са с ниски заплати, тоест получават под две трети от средното почасово възнаграждение за страната. Това означава, че има хора с много високи заплати, но голяма част от населението получава ниски надници дори за нашия стандарт.

По-зле по този показател са само в Латвия (23,5% от хората там имат ниски заплати), Литва (22,3%), Естония (22%) и Полша (21,9%). На другия край на класацията, където по-малко от 10% от наетите служители получават ниски заплати, са Дания (8,7%), Франция (8,6%), Италия (8,5%), Финландия (5%), Португалия (4%) и Швеция (3,6%). Оказва се, че в страни като Португалия и Швеция много малък дял от местното население получава ниски заплати спрямо нивото на заплащане в съответната страна. Това показва по-малка разлика между най-ниските и най-високите възнаграждения.

В Люксембург жените взимат повече

Има 13 на сто разлика между надниците на мъжете и жените

Най-голяма е разликата в Естония

Жените в България получават средно с 13% по-ниски заплати от мъжете, показват данни на Евростат.

Жените в България получават средно с 13 на сто по-ниски възнаграждения от мъжете, показват последните официални данни на Евростат. Тази разлика е близка до средното ниво за страните от ЕС - 12,7% разлика между заплащането на жените и мъжете.

Най-големите разлики в заплащането на жените и мъжете са установени в Естония (21,3%), Австрия (18,4%) и Чехия (17,9%), обявиха от Евростат. Най-малка разлика е установена в Люксембург (-0,7%) - отрицателният знак означава, че жените там са малко по-високо платени от мъжете. На следващите места по най-малка разлика във възнагражденията на жените и мъжете са Италия (4,3%), Румъния (4,5%) и Белгия (5%).

Различни фактори допринасят за тези различия в заплащането на половете, посочват от Евростат. Сред тях са например разлики в нивата на участие на пазара на труда, както и разлики между професиите и дейностите, които обикновено са доминирани от мъже или жени. Например в мините работят предимно мъже, а заплатите са високи. Докато в шивашката промишленост работят повече жени, а възнагражденията са ниски. Според Евростат има и други причини за разлика във възнагражденията, като например ниво на образование и обучение, както и пряка дискриминация.

Разликите в заплащането между половете отразяват и други неравенства, свързани с по-големите семейни отговорности на жените и свързаните с това трудности при съвместяването на работата с личния живот. Много жени работят на непълно работно време, което им позволява да останат на пазара на труда докато се справят със семейните задължения. Но това може да има отрицателно въздействие върху тяхното заплащане, кариерно развитие, перспективи за повишение и размер на пенсията, посочват от Евростат.