Консултациите за съставяне на правителство едва ли ще бъдат продуктивни

Шансове за кабинет на ИТН са съмнителни, освен ако ГЕРБ не ги подкрепи, за да им „гледа сеира“ 

Днес започва първото заседание на 46-ото Народно събрание: избира се ръководство, формират се парламентарни групи, след което между групите би трябвало да започнат консултации преди президентът да връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство на първата политическа сила „Има такъв народ“.
Би трябвало, но консултациите едва ли ще бъдат продуктивни. От „Всички срещу Бойко“ преди 11 юли, днес стремежът на всяка парламентарна партия или коалиция е да откъсне за себе си по-голям пай от баницата. Пазарлъците са започнали. Баницата – това е изпълнителната власт, сиреч правителството, което ще разпределя милиардите от Брюксел. Оттам и зависимостите. А глаголеха в предизборни послания, че трябва да се възстанови парламентът да е ръководещ, а изпълнителната власт – да изпълнява, както е по Конституция...

Но най-голяма несигурност идва от близо 60-те процента, за които избраният на 11 юли парламент е нелегитимен. Отказът им да участват в спектакъла „Парламентарни избори“ е действителният вот срещу системата. Системата, която убива, която отпрати два милиона в отвъдното и още над два милиона – да търсят насъщния в „тая пуста чужбина“. Протестите, продължили година, несъмнено дават пример, чрез който тия 60% добиват самочувствие за възможности, сила и готовност. Въпросът, следователно е, ще се надигнат ли?

Отчуждението от партиите е видно не само в изборните резултати. В мрежата все по-често се пускат текстове, като: „Когато забранява партиите със закон (1934 г.), за пет години страната възстановява икономиката и армията, българският лев става златен, а германците идват в България да търсят работа, бягайки от кризата...“

Днес обаче България няма нужда от подобни внушения, а от стабилно управление, което да започне разрешаването на крещящите противоречия и несправедливости, натрупани през т.нар. преход. Управление, основано на разума на демократичната ни Конституция, което да трасира пътя към демократична, правова и социална държава. В състояние ли са представителите на партиите в парламента да осмислят този разум, да постигнат консенсус, който да осигури квалифицирано мнозинство за съзидателна работа в интерес на нацията и възстановяване на държавността? Защото първа и неотложна задача е възстановяване непосредственото действие на Конституцията; а за да бъде това възстановяване ефективно и необратимо, към чл. 5, ал. 2 да се добави предложение второ, смисълът на което да е: „Действия на длъжностни лица или магистрати, които са в разрез с разпоредбите на Конституцията, се въздигат в престъпление срещу държавността“.

Такава поправка произтича от задълженията ни по Декларацията за основните принципи на справедливост за жертвите на престъпления и злоупотреба с власт, приета на Седмия конгрес на ООН за превенция на престъпността и третиране на правонарушители (Милано, 26 август-6 септември 1985 г.); и от пар. (A.8) на Анекса към Декларацията: „Извършителите или трети лица, отговорни за тяхното поведение (длъжностни лица в държавната и общинската администрация и/или магистрати), дължат справедлива реституция на жертвите, на семействата им и на техните низходящи. Такава реституция трябва да включва връщане на собственост или плащане за претърпената вреда или загуба, възстановяване на разходите, направени в резултат на виктимизацията, предоставянето на услуги и възстановяване на правата“.

На второ място, налице е крещяща необходимост от създаване на легитимна съдебна власт – аргумент от §4 във вр. с §3, ал.2 на ПЗР на КРБ. Не ре-форми, както се пънат някои, а съдебна власт в съдържателния смисъл, заповядан от Конституцията. Впрочем, всеки нормално мислещ, дори да няма правни познания, веднага ще установи противоречие между императивната разпоредба на чл. 117, ал. 2 за независимост на съдебната власт и последващия чл. 130, ал. 3, разписал част от членовете на Висшия съдебен съвет да се избират от партийните представители в НС. Как тогава съдебната власт да бъде независима?

При всеобщия упадък на националното правосъзнание обществото едва ли е в състояние да осмисли, че именно самоизфабрикувалата се, нелегитимна, порочна система на съдебната власт е главният инструмент, чрез който безнаказано се осъществяват деяния, засягащи държавни и обществени интереси и интересите на гражданите в такава висока степен, че подриват основите на държавността и личностната ценностна система. А въпросът опира до оцеляването на българската нация, на българската държавност.

Нека припомним, че съдебната власт е охраняваща власт. Нито една програма за възраждане на икономиката, здравеопазването, образованието, социалното дело, армията и т.н. не може да бъде осъществена докато не се възстанови непосредственото действие на КРБ, докато не се създаде легитимна охраняваща власт. Власт, която ефективно да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата – аргумент от чл.117, ал.1 от КРБ.

И така, какво да очакваме от 46-ото НС? Само ден след изборите отпадна съмнението, че „проектът Слави“ отдавна е готвен от външни фактори и родни олигарси. Освен „бръмбари“ и „калинки“, достоверността на безбройните им дипломи, които никой не може да провери, присъстват лица свързани с престъпната приватизация на „царското управление“. И ако се окаже, че Трифонов иска да присъедини ИТН към европейските либерали, чийто председател е Илхан Кючук от ДПС, язък му за „патриотичните“ песни, с които омайваше своите фенове. Шансове за „правителство“ на ИТН следователно, са повече от съмнителни. Освен ако ГЕРБ не ги подкрепи, за да им „гледа сеира“ преди да се сгромолясат след по-малко от година...

ГЕРБ несъмнено е в упадък. Освен обвиненията за „вопиющата корупция“, реализацията на „Турски поток“, в който интереси има Русия, е другият грях за снемане доверието на ББ (Биг Брадър) към ББ (Бойко Борисов). Третата политическа сила (БСП) също е съмнително да получи доверие, ако се стигне да възлагане на проучвателен мандат.

Въпросът, следователно, опира до избраните депутати – колко от тях притежават нужните морални и делови качества „във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“, както ще се закълнат в клетвата по чл. 76, ал.2; както и могат ли да загърбят партийните си интереси, да постигнат квалифицирано мнозинство; и правна грамотност, за да изринат натрупалият се в „Авгиевите обори“ на законодателството огромен законодателен боклук? Защото за трите десетилетия „преход“ се нароиха подобия на закони, чиято единствена цел е да нанасят вреда на законните интереси на гражданите и бизнеса; “закони”, които целят разрушаване на демократичната, правовата и социалната държава; “закони”, които не съдържат обективното право. “Закони”, за приемането на които депутатите не са имали легитимен мандат!

Завършвам с думите на Голда Меир, премиер на Израел (1969-1974), към еврейския народ: „Ако искате да изградите държава, в която ще се завърнат вашите синове и дъщери, в която да няма страх за бъдещето, просто направете две стъпки: Приравнете корупцията с държавна измяна, а корумпираните чиновници с предатели; и направете професията учител, лекар и военен най-уважавана и най-добре платена...“