Задържането на реколтата допринесе за поскъпването на хляба

Политиката за субсидиите допринесе за развитието на зърнените и маслодайните култури и за изоставането при плодовете и зеленчуците

Селското (заедно с рибното) стопанство представлява ключов сектор, тъй като осигурява храната за населението. В България традиционно отрасълът е добре развит поради относително благоприятните условия - климат, почви, води и т. н. Разбира се, производство в големи мащаби, което се изисква при стопанските дейности, няма как да се осъществява без необходимия капитал, технологии и т. н. В настоящата статия ще представя някои основни показатели, характеризиращи селското стопанство през 2021 и 2022 г.

Според данните на Националния статистически институт през 2022 г. продукцията на отрасъл “Селско стопанство” по текущи цени (растениевъдство, животновъдство и селскостопански услуги) достига почти 12,9 млрд. лв. като нараства с приблизително 2,1 млрд. лв. спрямо предходната година. Тук се включват и т. нар. неотделими неселскостопански второстепенни дейности (преработка на продукти в стопанствата, селски туризъм, занаяти и др.), но не се включват горското стопанство и рибовъдството. През 2021 г. отрасълът генерира 3,86% от брутната продукция в страната. Създадената от него брутна добавена стойност е 5,98 млрд. лв., което означава 4,25% от БДС за българската икономика. Освен това в него са заети средно 152,7 хил. годишни работни единици, като отбелязва спад с 6,8% спрямо предходната година. Годишните работни единици обхващат работниците на пълно работно време, но заедно с това сезонните работници, собствениците, изпълняващи управителни функции, партньорите, ангажирани с редовна дейност и т. н.

Ролята на селското стопанство за икономиката е и по линия на извършваното междинно потребление - тоест това са ресурсите от външни за отрасъла изпълнители, които се използват за производството. Основните елементи са семена и посадъчен материал, енергия и горива, торове и подобрители на почвата, препарати за растителна защита, ветеринарни разходи, фуражи, поддръжка на оборудване, съоръжения и сгради, използване на селскостопански услуги. По този начин всъщност селското стопанство осигурява потребление на стоките и услугите, предоставяни от други отрасли и през 2022 г. този принос е приблизително 6,9 млрд. лв. Така ефектът, измерен чрез пряката продукция, допълнителният бизнес за доставчиците и допълнителното потребление на заетите в селското стопанство и в доставчиците му, от дейността на отрасъла за българската икономика надвишава 20 млрд. лв.

Няколко са основните фактори, които способстват за развитието на отрасъла през последните години. Връщането на земеделските земи в реални граници, закриването на аграрно-промишлените комплекси и отливът на населението към градовете след демократичните промени се отразиха силно негативно на селското стопанство. Освен това пазарите на произвежданата продукция в страните от бившия Източен блок изведнъж се оказаха несигурни, когато местната продукция се озова в конкуренцията на производители от целия свят. Производството и износът спаднаха, а осигуряването на приемливо качество на продукцията се оказа сериозно предизвикателство.

Понижи се броят на отглежданите животни, площта на използваната земеделска земя, добивите от декар и т. н. Връщането на земята доведе до сериозно разпокъсване и увеличи трансакционните разходи при покупка и наемане. Ниските данъци от своя страна не стимулираха собствениците на земя да я използват ефективно, което доведе до немалко пустеещи и неподдържани парцели.

Постепенно обаче пазарните сили и държавните стимули започнаха да действат. Особено силен тласък на отрасъла даде членството на България в Европейския съюз. Основен инструмент на Съюза и много важен елемент от общия бюджет са именно селскостопанските субсидии. Развитието в сектора обаче беше започнало още преди приемането в ЕС, като започнаха да действат фондове за покупка и използване на земеделски земи, които успяха да постигнат целта си за окрупняване на парцели.

Членството в ЕС означава достъп за българските производители до един голям пазар, но заедно с това и позволява на всички производители от този пазар да предлагат продукцията си в страната. Така традиционни производства на плодове и зеленчуци, на месо, млечни произведения и т. н. до голяма степен вече са доста ограничени от голямата конкуренция и голям дял от местното потребление се задоволява чрез вносни продукти.

Местната политика относно субсидиите обаче също сериозно допринесе за развитието (при зърнените и маслодайните култури, например) и за изоставането при плодовете и зеленчуците. Раздаването на субсидии на декар имаше именно такъв ефект. Сходни са ефектите и при животновъдството, където най-големи са субсидиите на глава в говедовъдството за сметка на традиционните за страната свиневъдство и птицевъдство.

Освен природните условия правителството на четворната коалиция също допринесе за намаляването на производството през 2022 г. Заради избухването на войната в Украйна и повишената несигурност на пазарите на селскостопански продукти през пролетта на 2022 г. беше обявена програма за закупуване на пшеница и слънчоглед на стойност над 1 млрд. лв. Това стимулира местните производители да запазят продукцията си от предходната реколта вместо да я изнесат при повишени цени на международните пазари. Освен това някои административни изисквания бяха завишени, за да се повишат трансакционните разходи при износ.

В крайна сметка обаче правителството не изпълни обещаното и изведнъж складовете и базите се оказаха твърде пълни преди събирането на новата реколта. Вече неколкократно в моите статии съм акцентирал върху нуждата от увеличаване на капацитета на зърнобазите, които служат не само за съхранение, но и за селектиране и подобряване на качеството на продукцията. Несъответствието между търсене и предлагане на този пазар беше съществено през 2022 г., но тенденцията ще се запази и занапред. Ето защо е необходимо процедурите по изграждането на такива бази от частния сектор да бъдат облекчени, което трябва да бъде извършено от централната и от местните власти.

Принос за развитието на отрасъла имат и големите вериги за търговия на дребно с хранителни и други продукти. Те търсят по-големи обеми продукция с еднородно качество и освен това дават възможност за достъп на своите доставчици до пазари в други страни, където извършват дейност. Това се отнася най-вече до производителите на плодове, зеленчуци, месо, яйца и мляко

Какво се случи през 2022 г.?

Развитието през 2022 г. подобно на останалата част от икономиката беше силно повлияно от бързия растеж на цените. Средно за отрасъла те се повишиха с 30,5%. Растениевъдството продължава да допринася значително повече от животновъдството, като продукцията им през 2022 г. е съответно 9,6 млрд. лв. и 2,3 млрд. лв. В реално изражение обаче обемите намаляват съответно с 10,4% и 2,8%. Така общата продукция на отрасъла се сви с 8,6% в реално изражение на годишна база, за което допринесоха и по-неблагоприятните природни условия.

Производството на пшеница представлява 42,7% от общата продукция на отрасъла (41,1% през 2021 г.). През 2022 г. средната цена се повишава с 49,1% на годишна база, а обемът се свива с 16,9%. Задържането на реализацията на продукцията допринесе за повишаване на цената на вътрешния пазар, както и на цената на хляба. Само че в последствие се оказа, че значителен дял от продукцията не може да бъде реализирана. От друга страна намаляването на несигурността на международните пазари заради достъпа до украинско и руско зърно, както и отслабването на икономическата активност заради по-рестриктивната парична политика на големите централни банки доведоха до спад на борсовите цени на храните и суровините.

Втората по значимост селскостопанска култура е производството на слънчоглед. Относителният му дял през 2022 г. се повишава до 18,8% от общата продукция на отрасъла (при 18,3% през 2021 г.), като средната цена нараства с 15,4%, а производството - с 6,3%. По този начин производството на технически култури също отбелязва растеж. Делът на царевицата през 2022 г. е 10,9% от продукцията на отрасъла, като цените се повишават с 40,5%, а производството се свива с 26,3%.

Приносът на животновъдството е значително по-малък. Произведената продукция в подотрасъл “Селскостопански животни” през 2022 г. е на стойност 1,1 млрд. лв. (8,7% от общата за отрасъла). Средното равнище на цените в него се е повишило с 24,4%, а обемът є се е понижил със 7,1%. Подобна е ситуацията в подотрасъл “Продукти от животновъдството”, който обхваща производството на мляко, яйца, вълна и т. н. Продукцията по пазарни цени през разглежданата година е на стойност 1,2 млрд. лв. (9,6% от общата за отрасъла). Средното равнище на цените се увеличава с 21,6%, но обемът все пак нараства с 1,4%.

Интерес представляват и разходите на селскостопанските производители. Най-голям дял представляват разходите за горива и масла, които надвишават 2,4 млрд. лв. На второ място се нарежда изплащането на ренти, което е почти 2,2 млрд. лв. (то се отнася до земеделските производители). Според данните на НСИ средният размер на рентата за ниви се е повишил до 63 лв. на декар през 2022 г. при 52 лв. през предходната, докато наемите при постоянно затревените площи са се запазили при 26 лв. за декар. Разходите за торове са 1,3 млрд. лв., за фуражни добавки - също 1,3 млрд. лв., за възнаграждения и осигурителни вноски - 1,2 млрд. лв. Прави впечатление, че отрасълът явно не разчита особено на финансиране чрез кредити, тъй като платените разходи за лихви през 2022 г. са едва 83 млн. лв.

Това е възможно благодарение на значителните по размер субсидии, които се получават от производителите. През 2022 г. техният размер възлиза на приблизително 2,4 млрд. лв. (1,95 млрд. лв. през 2021 г.), което е еквивалентно на 39,9% от създадената от отрасъла брутна добавена стойност. Така въпреки по-високите разходи повишаването на цените и на субсидиите за сметка на държавния бюджет и на общия бюджет на ЕС води до увеличаване на нетния предприемачески доход до почти 3,9 млрд. лв. през 2022 г. (нарастване с 0,6 млрд. лв. на годишна база).