Нищо или почти нищо не зависи от Белия дом - той става все по-независим, разбирай заобикалян, неуважаван и прецакван, в очите на всички

За съжаление Вашингтон не може да управлява планетарните събития „изотзад“

Хаосът е пълен - Русия иска пак да е световна сила, Китай изчаква момента да стане №1

Наистина - САЩ са независими, защото вече нищо не зависи от тях. Перифразата на убийственото изречение на култовия преди четвърт век наш дует „Замунда Банана Бенд“ напълно подхожда за ситуацията, в която сега се намира смятащата се все още за първа световна сила велика държава. И ако наблюдателката на влиятелния парижки всекидневник „Льо Монд“ Силви Кауфман беше чувала за паметното изречение на Радо Бимбалов и Жоро Пеев, иронизиращо окаяното състояние на българите като нищо щеше да го лепне за заглавие на нейния последен коментар. В който „червената нишка“ е все по-ясно очертаващото се безсилие на Вашингтон да влияе на хода на световните събития, неговата изолация и налагащото се повсеместно мнение, че в световната политика вече нищо или почти нищо не зависи от Белия дом. Като така той става все по-независим, разбирай заобикалян, неуважаван и прецакван, в очите на всички.

Но тъй като пропитото със сарказъм изречение на Радо и Жоро изглежда не е стигнало до Сена, Силви Кауфман забива в челото на коментара си безмилостно конкретното: „Днес Съединените щати не водят играта дори „отзад“: те не водят, точка.“ Като парижката журналистка използва известния израз на Барак Обама от 2011 г. „Leading from behind“ - да водиш, да ръководиш из отзад, зад кулисите, казан по повод намесата на САЩ в разнебитването на Либия, свършено в основни линии от Великобритания и Франция. И после наблюдателката отсича в дълго подзаглавие, че „отсъствието на основен играч, способен да повлияе на събитията в Близкия Изток, илюстрира сегашната ситуация в света, където никоя сила вече не е в състояние да наложи ред.“ И това твърдение е илюстрирано с нещо, за което „Труд news“ писа преди повече от месец - започналите на 11 март едноседмични военноморски учения в Оманския залив на флотилиите на Иран, Китай и Русия. Като съвсем наблизо присъстват самолетоносачи, фрегати и други мощни военноморски съдове на САЩ и НАТО, които за съжаление не могат да спрат разгръщането на воля във водната шир на противниковите им сили и преди всичко на вече господстващия в региона Пекин. А камо ли да спрат атаките в Червено море срещу търговски кораби на подкрепяните от Техеран хуси, които продължават да всяват паника в района, сякаш необезпокоявани от никого, камо ли от някакви самолетоносачи. Нещо повече, съвсем наблизо, в Ивицата Газа снабденият от САЩ със съвременна бойна техника Израел нито се вслушва в призивите отвъд океана да спре незабавно завихрения геноцид срещу палестинците, нито пък смята да промени унищожителната си стратегия срещу повечето от съседите.

„В мащабите на Близкия изток този пример отразява състоянието на света през 2024 г. - той е свят, в който няколко велики сили се сблъскват, наблюдават се една друга, конкурират се, конфронтират или понякога си сътрудничат в зависимост от проблема, но вече никоя не успява да наложи волята си над другите, камо ли да въдвори ред.“ - подчертава Силви Кауфман. Според нея тази „върховна празнота“ е особено поразителна, ако бъде свързана именно с тези, които все още се смятат за водеща световна сила - Съединените щати. Ами ако в други моменти те са били основен играч в Близкия изток, сега само присъстват, макар и чрез решаващата военна и финансова подкрепа за Израел. Който обаче разиграва коня си както си иска и въобще не се вслушва в наставенията отвъд океана да спре опустошителната си война. Но проблемът с изолацията или загърбването на САЩ не е днешен, а е роден още от Барак Обама - най-напред със споменатото негово „да ръководиш изотзад“ в Либия, което е чиста проба свиване на бойните знамена. А после проблемът се разви след нежеланието му да използва американската мощ в Сирия, отказвайки Съединените щати да се съобразяват с „червената линия“, наложена от самия президент в случай, че Дамаск използва забранени химически оръжия, както стана. И идва ред на разпореденото от Джо Байдън катастрофално изтегляне на американските войски от Афганистан през август 2021 г., което беляза края на „Pax Americana“ или иначе казано на стабилния световен икономически и политически ред под диктовката на Вашингтон. В другата голяма международна криза в момента - войната на Русия в Украйна, според Силви Кауфман администрацията на Байдън подкрепя безрезервно Киев, когато републиканската опозиция u позволява да го направи, но изборът на изхода от войната е оставен на президента Володимир Зеленски. А той, въпреки че постоянно благодари на Вашингтон „от сърце“ за оказаната му помощ, сякаш много, много не се съобразява с инструкциите как да я използва, за какви цели и докъде да се разпростира в пристъпите си на военно величие. На Мюнхенската конференция по сигурността пък в средата на февруари американците бяха там, както всяка година многобройни, присъстваше и вицепрезидентката Камала Харис. Но единственият, който наистина се включи в дебата и беше чут, бе сенаторът републиканец и „тръмпист“ Дж. Д. Ванс, чието основно послание, отправено към обезпокоените европейци бе, че те трябва да се научат да се оправят без американците.

Но какво става с другите двама претенденти за световни играчи - Китай и Русия? Според рисувания от някои наблюдатели „колосален холивудския сценарий“ на голямата китайско-американска конфронтация, другият гигант на планетарната сцена Китай, би трябвало да се възползва от оттеглянето на САЩ, за да се наложи на нея. Но погълнат от проблемите покрай съживяването на икономиката си и изграждането на все по-централизирана вътрешна политическа сила, Пекин не изглежда склонен да бъде въвлечен в големите световни конфликти. И освен че участва в цитираните няколкодневни военноморски маневри в Оманския залив, Китай остава на доста „уважително разстояние“ от кризата в Близкия изток. Във войната в Украйна страната на мандарините прикрива своя руски съсед и приятел, може би защото борбата му срещу западния ред обслужва неговите интереси. А освен това, помагайки дискретно на Москва, Пекин я прави все по-зависима от него и сякаш въобще не се стреми да окаже някакво влияние върху хода на войната в Украйна. Най-вероятно защото Китай е по-зает да наблюдава Тайван или Филипините, които му създават трудности в Южнокитайско море - неговият приоритетен район за защита на стратегическите му интереси.

Накрая идва ред на някогашната велика сила на ХХ век Русия. Тя вече не е един от „двамата големи“ и трудно свиква с това положение. Ето защо според наблюдателката на „Льо Монд“ нейните мераци за лидерство днес носят хаос, дезинформация и дестабилизация. Като Русия се възползва от апатията на „двамата големи“ на XXI век на световната сцена, за да подкопае допълнително западния ред и знаейки, че Китай няма да се противопостави на налагания от нея хаос, щом това да не засяга неговите интереси. Като тази активност позволява на Кремъл да печели точки в Африка или другаде, но огромните усилия, изисквани от него покрай войната в Украйна, ограничават полето му на действие. И Русия даже изтегли от Сирия системата за противовъздушна отбрана и също не може да повлияе на динамиката на събитията в Близкия изток. Някои политически оракули приписват на Европа съдбата на бъдеща „геополитическа сила“, но за съжаление тя все още е много далеч от подобно извисяване. Колкото до нарастващата мощ на Индия, засега тя граби, понякога от Вашингтон, понякога от Москва или Пекин, като се възползва от всички възможности и описания „неполярен“ свят я устройва перфектно.

Но в края на краищата какво излиза - май не само САЩ, но всички са независими, защото вече нищо не зависи от тях, от нас? Но май ще е така само за момента, защото природата мрази вакуума.