Професор Валери Стефанов откри две експозиции в София

През годините художникът опитва да обхване и пресъздаде космоса като художествен образ

„В моите картини често включвам източни мотиви – особено лотоса“

Така символично той отдава почит към знайните и незнайни български майстори иконописци

Днес творците са запленени от идеите на съвременната глобализирана култура и много малко от тях вникват в дълбините на богатото ни художествено наследство

Творец, който търси в духовните ни корени визуалните кодове на християнската и тракийската култура

„Рисувал съм из цяла България. Чрез различни техники съм вградил образите на Исус Христос, Богородица, демони, дяволи, символи от тракийската митология и култура. Ще видите изографисани на дърво със смесена техника християнски идеологеми, но и езически фигури и ритуали. Изобразявал съм Страшния съд, Ада, Рая, Адам и Ева, чудовища, които свалят грешните души в преизподнята, Богинята-майка и оплождането ѝ от Аполон, подземието на Хадес, мита за Орфей и Евридика, пещерата Утроба. В моите картини често включвам източни мотиви – особено лотоса, защото той е символ на стремежа на човешката душа към усъвършенстване, към божественото“, това сподели в интервю за в. „Труд news“ изтъкнатият майстор Вълчан Петров по повод своята изложба на сакрална живопис, която бе открита в Музей-галерия „Анел“. Многобройните почитатели на неговото изкуство бяха посрещани от собственика на галерията Ангел Симеонов – поет, колекционер и меценат. Ценителите в столицата ще могат да разгледат експозицията до 11 май 2024 г.

Важно е да се отбележи, че освен творби на Вълчан Петров, по повод предстоящите Великденски празници в галерията бяха експонирани и православни икони от XIX и XX в., част от  личната колекция на Ангел Симеонов. Двете експозиции бяха открити от проф. д.ф.н. Валери Стефанов – председател на Съюза на колекционерите, и от изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева.

„В двете зали на Музей-галерия „Анел“ виждаме две изобразителни политики. Православната икона е инструмент за овладяване на една друга реалност. Там всичко е разписано от канона – особено как да е структуриран образът на дадения светия. Християнският човек е знаел как да чете Свещеното писание. Там не бихме могли да очакваме изненади. Докато Вълчан Петров притежава вътрешната свобода да се възползва от тези изображения, но прочетени встрани от каноничното. Той приема и надгражда целия културен фонд от образи и жестове, за да отправи своето послание. Неговите творби са предизвикателни и ни казват, че светът на въображението е не по-малко привлекателен“, разказа професор Стефанов.

„Изложбата „Преплетени времена“ представя 47 произведения на известния пловдивски художник Вълчан Петров. В творбите си той съчетава живопис, дърворезба, колаж, рисувана керамика и релеф. Интерпретира елементи и мотиви от тракийското и античното изкуство, от древната митология и религия, преплетени чрез неговото неоспоримо майсторство. Така символично той отдава почит към знайните и незнайни български майстори иконописци, златари, майстори на дърворезбата и каменната пластика, чието изкуство, по неговите думи, „очовечава Божествения образ и го свежда до икона, за да може човек по-лесно да общува с Бога“, добави Пламена Димитрова-Рачева.

Днес творците са запленени от идеите на съвременната глобализирана култура и много малко от тях вникват в дълбините на богатото ни художествено наследство, плод на българския творчески гений. В едно свое интервю художникът Вълчан Петров споделя, че „българинът в недрата си е езичник, но има копнеж в душата си – християнството“.

Изложбата „Преплетени времена“ предхожда юбилейната 80-годишнина на твореца, която се очаква през 2025 г. А сега, дни и седмици преди най-големите за Православното християнство празници за Възкресение Христово, художника представя своята сакрална живопис. В нея евангелските сцени, символи и образи се редуват като във визуално молитвено възпоменание от иконописанието, от което идва изворът на творческото му вдъхновение. Произведенията му преплитат времена на езичество и християнство, на митове и легенди с техните съвременни интерпретации.

Вълчан Петров е творец, който търси в духовните ни корени визуалните кодове на християнската и тракийската култура. Той се вслушва в шепота на времето. Неговата творческа философия е ясно построена върху идеята, че помирението между древните и живи религии е неизбежно, защото то изразява единството между земното и божественото, и че всички религии са път към общуване с Бога. В творбите си открива представите си за душата на Земята в космичен план и така отваря вратите за земното и неземното, за тленното и божественото, за живота и смъртта като едно ново начало за човешката душа. Пред нас са изображенията на Богинята-майка, образи от двата свята, земния и отвъдния, в „Горният и долният свят“, маската на Загрей-Себасий, кълнът на „Дървото на живота“. И още: ако се вгледаме, виждаме, че от двете страни на Богородица с младенеца стоят две жрици, а в символа на Земята – квадрат, е митът за „Отвличането на Европа“ от Зевс като бик, в ъглите на будистките „Златният и Синия Лотос“ стоят релефи с четиримата евангелисти. Всички символи и знаци цитират артефакти от нашата културна традиция.

В голяма част от произведенията си Вълчан Петров използва различни материали като текстил, керамични отливки, метал, но дървото е използвано като материал по уникален начин. Върху него той живописва и прави резба, някъде с барокови елементи, заради които известният ни интелектуалец и критик Владимир Свинтила го нарича „съвременният ни най-бароков художник“. Във формата на храм изрязва и пластично моделира дървото, прави дърворезба, в ажурите вгражда ковани от желязо елементи и артефакти. И в тези „земни и космични сгради“ на храмове се смесват митология на съзнанието, в която обитават сакралните образи на духовно присъствие, и митология на живота, в която присъстват знаковите личности.

Вълчан Петров ни разказва за тях с езика на своята пластична азбука, в която използва богатството на цветовете и символиката им. Големите му панорамни композиции изобилстват от интересни битови и оптически детайли, в които се преплитат истории от времената. Този конгломерат от протяжно разказани истории и събития в една композиция има своя светъл космически кръст, който координира пространството и времето. Художникът ни изправя пред една естетическа условност на картините си, за да ни убеди, че това е негов личен мит и художествена реалност. В нея той концептира като поет богатия си археологически и исторически арсенал от артефакти и образи с различни художествени средства и медии.

Развива композициите си по вертикала, като създава множество планове, някои, както е при иконите, в обратна перспектива, други са показани от „птичи поглед“ с множество предметни детайли и сцени. Създава една сложно напластена реалност, в която зад отделни мобилни елементи са скрити сакрални сцени и символи. Зрителят сам трябва да ги намери и открие, и с това да „участва“ в тайнството им. Образите в живописните му творби са ясни и четливи. Във всички измерения на композицията те запазват силата и звучността на багрите, допълнително усилена от взаимния контраст при съпоставката на цветовете. Тази автономна декоративност, която е подчинена на собствена логика и закони, създава вътрешната осветеност и хармония, характерни за сакралната живопис. В изкуството на Вълчан Петров по уникален начин се съчетават фолклорното пластично мислене, иконописта, определени тенденции от направлението „Родно изкуство“ през 20-те години на ХХ век и европейската модерна живопис.

Произведенията му са магични и нестандартни. Те са визуални епоси, изпълнени с мъдрост и финес, в които опияняващата красота на земното и величествената извисеност на небесното се преплитат.

Интелигентен и ерудиран, Вълчан Петров е едно от ярките явления в съвременната ни култура, открил собствен стил в създаването на национално изкуство, което може да излъчва духовни и морални послания. В чужбина, където многократно е представял творбите си, това е високо оценено като „върхово постижение на една небесна духовност, здраво сраснала се със земното“ – типична за източния мистицизъм“.

Художникът е реализирал над 40 изложби в България и чужбина – в Торонто, Барселона, Лондон, Париж, Солун, Букурещ, Братислава, Виена, Амстердам и др. Носител е на много престижни награди за изкуството си като „Специалната награда на град Пловдив“, Първа награда на националния конкурс „Философия на виното и живота“ на Галерия „Тодоров“, награда „Златното перо“ на галерия „Макта“, Специалната награда на град Пьохларн, Австрия. Удостоен е за „Почетен гражданин на град Пловдив“ през 2017 г. по повод 70-годишния му юбилей. Той е автор на над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един стенопис в Пескара, Италия. Негови работи са собственост на колекциите на Националната галерия, София, СГХГ и ХГ Пловдив. Още 16 градски и обществени галерии в България притежават негови творби. Шедьоври на Вълчан Петров са собственост на музеи и частни колекции в Мексико, Бразилия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Германия, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония и Швейцария.

За неговото изкуство Владимир Свинтила написа: „Поне трима художници от това поколение заслужават определението „гениални“. И това са Атанас Яранов, Димитър Казаков и Вълчан Петров. И при тримата една мощна идея минава през цялото им творчество и през целия им живот. И при тримата художественото своеобразие на формата ги поставя извън всички художествени движения и школи на времето...“

По повод юбилейната му изложба в ГХГ в Пловдив проф. Иван Маразов – изкуствовед и траколог, казва: „Образите и сюжетите в творбите на Вълчан Петров преплитат в удивителна хармония езически и християнски символи, европейска античност и световни пантеистични вярвания. През годините художникът опитва да обхване и пресъздаде космоса като художествен образ. Неговите творби са достойни за една митология. Търсенията на твореца през годините са довели до наследяване на основни кодове на културите по нашите земи и на света. Изкристализирал е образът на България, който представлява основа на едно модерно българско самосъзнание“.