Подуправителят на БНБ Петър Чобанов, ръководител на управление „Банково“, говори за инфлацията, държавния дълг и еврозоната при откриването на „Финансов форум 2024“. Тук публикуваме частта от изказването му, която се отнася за България:

„На национално ниво и особено с оглед на очакваното ни присъединяване към еврозоната, непосредственото предизвикателство е успешно навигиране на окончателното снижаване на инфлацията до средните за ЕС равнища посредством внимателно калибриране на фискалната политика в отговор на динамиката на основната инфлация. Освен това ефективният контрол на натиска върху заплатите и цените в България не трябва да бъде административен, а организиран въз основа на качествени данни, резултати и ефективен трипартитен диалог между основните участници.

При намаляваща инфлация българската икономика ще бъде по-добре подготвена да поеме ефектите от фискалното затягане, което поставя началото на вечната дискусия за фискална консолидация, предпазливост и дисциплина, за да се осигури бюджетен капацитет и фискално пространство в случай на бъдещи шокове. Необходима е нова формулировка на приоритетите на фискалните разходи, съчетана с проактивно управление на публичния дълг, което включва и огромния потенциал на емисиите от вътрешен дълг. Основният политически инструмент за подобрение с доказан ефект е поредица от добре проектирани и оптимално ръководени структурни реформи особено в социалната сфера, които биха повишили растежа на производителността и устойчивостта на дълга и в същото време биха ускорили икономическото сближаване с ЕС.

Не на последно място, очевидна е нуждата от ефективна многостранна и международна координация в сферата на частните инвестиции, екологосъобразен устойчив растеж и по отношение на политиките по изменението на климата като цяло. Тясното сътрудничество в области от общ интерес е от решаващо значение за прехода към възобновяема енергия и за изграждането на издръжлива и устойчива икономика. Тясното наднационално сътрудничество с ЕС и ОИСР също има потенциал да подобри представянето на България в сфери като здравеопазване, образование, изкуствен интелект и инвестиции. Това е пътят, по който можем да преодолеем хроничните пречки пред перспективите за растеж на националната икономика – международно сътрудничество в дух на взаимно уважение, силна фискална рамка, фокусиране върху фискалната дисциплина, гъвкав пазар на труда и реформирани механизми на мрежите за социална защита. Времето да действаме в унисон, хармония и съгласие – бизнес, академични среди, синдикални организации и правителство – е сега“.