На 47 години обикновено спортистите отдавна са ударили спирачките на състезателната дейност и разказват за великите си дела от едно време. Неумолимата природа си има безотказни начини да укроти дори духовете, заредени с най-много жажда за изява и постижения. Трудно е да се изкачиш на върха, още повече – да останеш на него малко повече, но е невъзможно да живееш на него.

Освен ако не си Петър Стойчев. Легендарният плувец на дълги разстояния сякаш не иска да „акостира“ за постоянно на твърдата земя, а вместо това се отправя към все по-дълбоки води. Сякаш в далечното минало остават постиженията му на състезателен спортист, а те са огромни. В продължение на 11 години доминира веригата Гран при в открити води – първата сериозна серия състезания за „екстремисти“, които са склонни да мерят сили извън басейните – в реки и езера, в заливи и морета, между екзотични риби и медузи, а понякога и крокодили, във води с различна температура или солен състав.

Дисциплината се появява и в олимпийската програма, но в кратния си вариант от 10 км, който не е силата на родопчанина и той записва „едва“ 6-о място на игрите в Пекин през 2008 г. Иначе има и участие в басейна в Атина през 2004 г. на 400 и 1500 метра свободен стил, но далеч от медалите. На световни първенства, където присъства и дистанцията от 25 кг, обаче печели злато – в Шанхай през 2011 г., има и още шест медала от световни първенства, както и пълен комплект от европейски. През 2007 г. поставя рекорд за най-бързо преплуване на Ламанша, а 3 години по-късно е избран за плувец номер едно в света в открити води и влиза в Залата на славата на ФИНА.

Приеман е за един от най-великите или дори най-великият плувец в открити води в историята. Всичко това е повече от достатъчно всеки да каже, че кариерата му е успешна. И да се оттегли. Стойчев го прави за кратко, когато е министър на младежта и спорта в едно от служебните правителства през 2013 г., но водните духове продължават да го зоват. Явно в старите приказки за моряците, които не могат да се примирят с живота на сушата има и истина – големият спортист продължава да търси нови подвизи и ги намира в набиращите все по-голяма популярност индивидуални изяви.

Така се стигна до участието в новите серии в ледени води, които водеха избрани смелчаци до Антарктида, в Северния ледовит океан или в езера из места като Сибир и Монголия. И отново е пред всички, както и по време на пика на състезателната си кариера. Получава куп оферти за плувания край Гренландия, в езерото Байкал, от остров Сахалин до Япония, но твърди, че е решил да ограничи участията си в подобни условия, тъй като с възрастта организмът се възстановява все по-трудно от екстремните натоварвания. А и на европейското първенство през февруари в Орадя (Румъния) зае 5-о и 6-о място в общото класиране, което са отлични постижения на такава възраст, но едва ли са постижения, които го вдъхновяват предвид успехите в кариерата му.

И ето, че е време за нова мисия. Дългосрочна, като плаване на далечно разстояние. Набиращата популярност верига „Седем океана“ има амбицията да настигне по разпознаваемост изкачването на 8-хилядници от алпинистите – включва преплуването на седем знакови протока между острови или континенти. Така плувецът, който е преодолял „на вода“ повече от веднъж обиколката на Екватора, се насочи към протока Кук между Южния и Северния остров на Нова Зеландия, както и към Гибралтар. Това го поставя в „съседния коридор“ с друг българин – Цанко Цанков, който нашумя в последните години с подобни единични плувни рекорди. Доста по-младият бургазлия също преплува протока Кук, при това с по-добро време, въпреки че сравнения на резултати от различни дни са некоректни – природните условия като ветрове, течения и температура на въздуха и водата, влияят твърде много на скоростта на плуване. Това явно събуди състезателния дух на стария шампион и след успешното преодоляване на дистанцията от Европа до Африка Стойчев обяви, че е станал първият българин, преплувал Гибралтарския проток с текстилен костюм, а Цанков побърза да покаже документ, че и неговото постижение от 2022 г., постигнато с неопрен, се смята за валидно от организаторите.

Сега и двамата се подготвят за най-дългия от седемте – 42 км между два от Хавайските острови. Цанков има зад гърба си и 32,3 км от остров Каталина до Калифорния, но легендата от Момчилград също има „три океана“ с рекордното плуване на Ламанша (първият му успешен опит всъщност е година по-рано, но лошите атмосферни условия не позволиха върхово постижение и Стойчев се върна на следващото лято, за да „поправи“ пропуска). По всичко изглежда, че поне един от тях, а може би и двамата, ще влязат сред плувците, минали през всичките седем маратона от списъка. До момента успелите са го направят са 27, около два пъти повече са тези, на които им остава по още един или два от маратоните. Кой ще е първият?

Изчаквал останалите заради договор

Подвизи като преплуването на Гибралтар не трябва да се оценяват като състезателни, заяви Петър Стойчев, като разкри подробности около експедицията. Те са по-скоро като делата на Херкулес – имат значение дами по себе си и не трябва да се сравняват с други подобни.

„Направих успешното преплуване на Гибралтарския проток заедно с още трима други плувци, желанието на участниците е толкова голямо, че се налага организаторите да сформират групи от четирима – разказа Стойчев. - Това не е състезание, трябва да се изчакваме, за да може да стартираме и финишираме заедно заради мерки за безопасност. Темпото, с което плуваха, беше по-ниско от това, което аз можех да държа. Договорът, който подписахме в самото начало, изискваше да ги изчаквам и да плуваме заедно.“