Анкетата за футболист на годината бе лишена от драматизъм и съспенс. Победителят бе ясен от месеци, защото нямаше конкуренция, а освен това българският футбол агонизира от липса на успехи и нови герои. Задава се обаче времето на Илия Груев. Националният отбор вече не е само Кирил Десподов и 10 други. Там е и новият любимец в „Лийдс“, крачещ уверено към Висшата лига на Англия. За втора поредна година той бе и подгласник за „Футболист на годината“.

В родината на футбола халфът трябваше да изчака търпеливо своя момент, след което го сграбчи с две ръце и не го пусна.

Груев продължава да печели симпатии със скромност, интелект и прецизни действия. Подаванията му в края на всеки двубой са с поне 90% успеваемост, а шпагатите, любим приом сред феновете на Острова, перфектни при обезоръжаването на съперника. Тих е извън терена, не предизвиква шум и в социалните мрежи. Той е перфектният войник за всеки треньор и логично се превърна в модел за подражание на германския специалист Даниел Фарке, който не спира да го дава за пример.

Много е рано да се говори за победител в следващата анкета, но изглежда, че този път статуетката на Десподов никак не е сигурна.

Груев е със статут на титуляр в „Лийдс“ от декември насам, а с всеки изминал двубой печели нови и нови симпатии. Доказателство за силния му статут на „Елън Роуд“ е материалът във фенксото списание на „белите“ "Square ball“, където го сравняват с бившия английски национал Дейвид Бати и обръщат внимание на силните ми страни, които го превръщат в неочаквания любимец.

Груев впечатли и с перфектен английски при трансфера си в „Лийдс“, въпреки че дълги години бе в Германия. И ако за някои това няма нищо общо с футбола, то примерите за провал на родни играчи зад граница заради езиковата бариера не са един и два.

Има светлина в българския футбол и тя идва от Илия Груев. Неговото време идва, а с това и надеждите за по-добри резултати на „трикольорите“.