Гостите на тазгодишната проява надминаха всички рекорди
Доста от приятелите ми се чудят каква е тая упоритост всяка година около националния ни празник Трети март да се вдигам и да отскачам до Скопие. Правя го от момента, в който дългите и предълги мандати като кореспондент на български медии край Вардар вече бяха приключили. Докато бях там, разбира се, от чисто професионално задължение отивах, най-малкото, за да се видя с приятели, но и да изпълня ангажимента си към медията, която в момента съм представлявал. Знаете как е - кой от местните политици е уважил поканата да дойде, с кого се е срещнал по време на приема, колко горе-долу са присъстващите, ами посланиците на кои държави са там, военните аташета, акредитирани в Скопие, с кого разговарят и така нататък. Рутинна работа, но без нея не може.
Та, на въпросите на приятелите, които се чудят защо всяка година около Трети март съм в Скопие на приема на българското посолство, от години отговарям едно и също: защото това е теренът, където всяка година по едно и също време се събират българите и приятелите на България от цялата държава, от всички нейни кътчета, за да почетат Трети март. И ако искам да ги видя събрани всички заедно, това е моментът и мястото. Иначе, ако искам да се срещна с тях поотделно, ще трябва да попътувам доста в различни посоки. Е, Северна Македония не е като САЩ или Русия с безкрайните им разстояния. На тази територия от 25 000 кв. км. спокойно можеш в един ден да отидеш от единия ъгъл при Крива паланка, да речем, до Охрид.
В литературата за дипломация и протокол пише, че приемите са важен инструмент на всяка една мисия за утвърждаване на политиката на страната, която е изпратила посланика си, в държавата домакин. Тази година обаче този „инструмент“ имаше и друг, личен смисъл. Това беше последният, който организираше посолството ни в Скопие от името на амбасадора Ангел Ангелов и неговата съпруга Биляна. Дори на една от проявите в Българския културно-информационен център, посветен на националния празник - дебатът за годишнината от рождението на Гоце Делчев, го чух да казва, че на 4 май отново ще полага венци и цветя пред гроба на героя в двора на църквата „Свети Спас“. За десети път - пет години по два пъти: на деня на рождението и после на гибелта на Гоце. Да не говорим за времето на първия му мандат като дипломат в Скопие, когато му се наложи да управлява мисията.
Мандатът на Ангел Ангелов приключва в края на юни, като вече се знае и кой ще го смени. Това е главният експерт от Министерство на външните работи Желязко Радуков. Размяната бе оповестена официално достатъчно рано, което, да си призная, не е честа дипломатическа практика. Но пък какво? Нека да се знае, че българската държава има дългосрочна политика спрямо Северна Македония, подготвя кадрите си отдалеч, а и дава знаци, че се съобразява с конкретната ситуация в съседната ни държава.
Когато Радуков тръгне за Скопие, за да заеме поста си, цялата вътрешнополитическа какофония край Вардар ще е отминала. Ще се знаят резултатите от президентските избори и кой от седмината кандидати ще е спечелил. Ще е преминал и редовният парламентарен вот на 8 май, та ще сме наясно и коя политическа сила е победила и има намерение да състави кабинет, кой ще бъде премиер, кои ще са коалиционните партньори, с които да управлява държавата през следващите четири години.
Ще има на масата и някои от специфичните въпроси, характерни за управленската практика в Северна Македония, като например, ще се съобразяват ли победителите, които и да са те, с наложената традиция най-силната партия на македонците да кани в изпълнителната власт най-влиятелната политическа сила от албанския блок. Защото и по този въпрос има различни становища сред политическите партии. А той никак не е маловажен, защото през годините неговата „употреба“ гарантираше вътрешната стабилност в обществото и намаляваше риска от нови конфликти, като онзи през пролетта и лятото на 2001 г.
Разбира се, познавайки местните нрави мога да предположа, че следизборната ситуация няма да бъде по-спокойна и по-трезва, повече лишена от излишни нерви и напрежение, отколкото тази, на която сме вече свидетели. Макар че, пак ще кажа, официалният старт на кампанията все още не е даден, което не пречи на партиите да я водят по всички правила на електоралното състезание. По-скоро без правила, с удари под пояса, с ярост и дори злост към противника и с характерната южна енергия. Човек остава с впечатлението, че краят на Северна Македония като суверенна и независима държава, родена с референдума на 8 септември 1991 г., ще бъде някъде там - около датите 24 април, когато е първият тур на президентския вот, и 8 май, когато пък са парламентарните избори. Да си призная, за мене като журналист всичко това би било крайно интересно, но за дипломата, който ще поеме българската мисия, вероятно би било предизвикателство, което ще трябва да приеме. Но той е наясно с местните политически и обществени нрави, характерна за които е страстната любов към защитата на държавата, толкова силна, че от прегръдките им може да я съсипят като едното нищо.
Е, мисля си, че посланик Ангел Ангелов се сбогува достойно с българите и приятелите на България в Северна Македония. Не говоря за представителите на местния „истъблишмент“, които винаги са били крайно предпазливи в това да бъдат виждани на прояви, организирани от България. Няма друга дипломатическа мисия на чужда държава в Скопие, освен българската, на чийто приеми институциите така старателно да дозират участието на свои представители. Те и сега бяха сложили на масата всичките си предизборни калкулации и изчисляваха ползите и вредите от присъствието си в залите на хотел „Александър палас“, където от години по утвърдена вече традиция посолството организира своя прием.
Прочетох гневното мнение на един млад български колега, историк, който задаваше въпроса защо тази проява се организира в частен обект, а не, както били направили от албанското посолство в София по подобен повод - наели залата на Националната ни опера и балет. Умно момче, отскоро е македонски зет и аз му се радвам на това, но нека ми покаже друг обект в Скопие, който би могъл да събере толкова хора, колкото идват на приемите на българското посолство. Да, в различните години те се организираха и в Дома на пратениците, и в Дома на Армията на Република Македония, които са държавна собственост. Но и в двата случая те отесняха. А сега, в тази конкретна политическа, обществена и медийна ситуация, когато България е обвинявана за всички злини на света, които е причинила на европейския път на Северна Македония, бе важно да се тестира доверието на обикновените граждани към страната ни.
На следващата сутрин - на 6 март, дипломатите ни сравняваха своите оценки за броя на гостите, присъствали предишната вечер. Бяха надминати всички рекорди, май. За деликатното ухо на западната дипломация това би звучало като нещо кощунствено, или като драстично нарушение на утвърдения с години дипломатически протокол и стандартите в дипломацията.
Може и така да е. Но става дума за Северна Македония и за България. А това означава много, колкото и да не им се иска на някои.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш