Петима са осъдени на доживотен затвор, но на горните инстанции бяха оневинени

От убийството на Луканов са минали почти 30 години

На 2 октомври 1996 г. в 9.20 ч пред дома му на столичната улица “Латинка” е застрелян Андрей Луканов - знаков политик на българския преход, министър-председател в две правителства през 1990 г. депутат. От кого и защо? И до днес нито една от версиите не е отречена или потвърдена. Делото “Луканов” е прекратено.

В книгата си “Смъртта на Бялата лисица” с подзаглавие “Убийството на Андрей Луканов и погребаните с него комунистически тайни” журналистката Анна Заркова предоставя събраната от нея през годините обширна информация по този мистериозен случай, записаното от нея и от други колеги-журналисти в интервюта, чутото в съдебните зали, споделено на 4 очи с партийни деятели, магистрати, полицаи и бивши затворници, с шефове на фалирали банки. “Всички герои в тази книга са истински личности, чиито имена, дела и думи са записани от мен и други журналисти. С изключение на един - неговата история е измислена, но в резултат на дълбоко проучване на реални събития, казва Заркова.

Петима бяха осъдени за убийството на Луканов на доживотен затвор, но на горните инстанции бяха оневинени. Едно нещо със сигурност към днешна дата е, че убиецът на Луканов и подбудителят са на свобода. Ако подбудителят е целял с Луканов да бъде погребана мръсна политическа тайна, значи той е постигнал безнаказано целта си и може би злорадства някъде около нас. Може би се смее на нашата надежда, че може да има правосъдие и справедливост, категорична е авторката.

“В книгата ще намерите един прототип на евентуалния убиец. Той е единственият герой в книгата с измислено име, описан е в резултат на много мои разговори и дълбоки проучвания. А когато отидох на мястото на убийството, всичко вече беше оградено и гледах през лентата как едни суетни политици позираха пред събралите се репортери, тъпчеха безобразно следите около местопрестъплението”, сподели Анна Заркова.

Заркова припомня, че Андрей Луканов е основният организатор на преврата от 10 ноември 1989 г., който сваля Тодор Живков и е най-влиятелният сред тези, които започнаха последвалата политическа промяна.

“Прозвището “Бялата лисица” го чух на тържество на вестник “Труд” от покойния президент Желю Желев. Но не смятам, че той го е измислил”, припомни Заркова. Тя пише, че Андрей Луканов е имал много прозвища - архитект на прехода, българският Бисмарк, бащата на демокрацията, бащата на мафията, човекът на Москва, агентът на ЦРУ, пазачът на комунистическите тайни, спонсорът на СДС.

“Смъртта на Бялата лисица” е документален разказ, но се чете като роман и убедително доказва, че много от въпросите, които си задаваме днес, имат отговори в близкото ни минало.