5 ч сутринта. Слънцето още не се е показало над езерния непалски град Покхара, но на местния стадион стотина момчета вече бягат по къси гащета и потници. След няколко обиколки се спират, за да направят бърза серия от коремни преси по двойки, а след това се строяват пред няколко лоста за набирания.

Местните младежи не спортуват за здраве, а инвестират в своето бъдеще. Всички те ще участват в годишния изпит, който британската армия организира в Покхара, за да попълни една от най-елитните си части - гурките. За около 200 свободни места кандидатстват близо 10 000 момчета. Залогът е голям - вземат ли те, получаваш добра заплата и кариера в британската армия, т.е. решаваш финансовите проблеми на родителите си и осигуряваш невероятно бъдеще за себе си - британски паспорт, добри университети за евентуалните ти деца и живот в подредена държава.

Служба на Короната

Вече 200 години британски офицери провеждат веднъж годишно конкурс за попълването на бригадата на гурките. Първоначално непалците планинци воювали срещу наемниците на Източноиндийската компания, която искала да разпростре властта си на север от Индия. Впечатлени от храбростта на малките хора от Анапурна и Хималаите и след като не успели да анексират непалското кралство, британските колонизатори решили да наемат безстрашните бойци. И ходът им се оказал изключително успешен - непалците се оказали не само добри воини, но и лоялни към новия си господар - Короната.

По време на Първата световна война 200 000 непалци се били във Франция, след това през 1919 г. участвали в Третата афганска война. По време на Втората световна война 23 000 от близо 250 000 гурки паднали в битки в Италия, Северна Африка, Близкия изток и Бурма.

След независимостта на Индия през 1947 г. гурките се разделили на две - половината останали в индийската армия, а другата половина - в британската. Днес Лондон използва елитните бойци в мироопазващи мисии в цял свят, а част от контингента е постоянно разположен в Сингапур, където изпълнява полицейски функции и охранява местното правителство.

Здрава гърбина

Изпитът за гурките не е никак лесен и повечето професионални войници по света не биха покрили нормативите, които трябва да държат непалските момчета. За отличен трябва да направиш 70 коремни преси за 2 минути, да пробягаш 800 м за 2 мин и 40 сек, 2000 м за 9 мин и 40 сек, но повечето кандидати се справят за много по-добре от изискванията. Рекордът за набирания през м.г. например бил цели 60 без почивка - почти невъзможен рекорд.

Бупендра Батала например, който нямал късмет на конкурса през миналата година, но се готви да се яви още веднъж това лято, прави като машина 115 преси за 2 минути. Истинското препятствие пред момчетата е т.нар. боен фитнес тест, или изкачването по 5-километров стръмен терен с 25 кг на гърба. Преди бамбуковият кош, наричан доко, е бил напълван с камъни, а сега слагат пясък за по-удобно. Нормативът е 38 минути.

„Трудно може да се справиш с времето, ако не бягаш през цялото време. В най-добрия случай може да вървиш, но с бързи и големи крачки“, обяснява ни Алан Гурунг, докато развежда репортера на „Труд“ по трасето. Когато нямаш товар на гърба, умереният наклон в началото дори не те кара да се задъхваш. Друго е обаче да мъкнеш на гърба си тежест, равна на почти половината от телесното ти тегло. Да, непалците са дребни на ръст и слаби, но твърде жилави и издръжливи.

Въпреки че баща му е бил офицер от индийската армия и го е тренирал от малък, Алан не е успял да си вземе изпита и сега ще пробва да учи в университет в САЩ. За него носенето на доко не е особено тежко, защото кошът е традиционната раница за неговата народност гурунг. Едно от войнстващите малцинства в Непал, гурунгите днес са едни от най-активните кандидати за британската армия. Те са планинци и са свикнали да ходят с километри на висока надморска височина. Нямат фамилни имена и затова в паспорта им след малкото име пише само „Гурунг“.

15 000 лири стартова заплата

Братовчедът на Алън успял да влезе в британската армия преди 5 години. Като новоназначен редник получава 15 000 лири годишно, но с нарастването на годините служба и званието може да получава и до 38 000 лири при подофицерските длъжности. По-амбициозните непалци успяват да се придвижат нагоре в йерархията и ако получат генералски лампази, ще получават по банковата си сметка 100 000 лири годишно. При средна заплата в Непал 300 долара тези суми са невероятни. Затова е разбираемо защо толкова много момчета се напъват да покрият нормативите.

Субаш Тапа тежи 61 кг - с цели 10 над минимално изискваните за изпита, но пак изглежда доста слаб за физическите натоварвания, на които се подлага. Въпреки това твърди, че усилията не му тежат. Най-трудни са му коремните преси, но се опитвал да е по-бърз. През миналата година го отхвърлили, защото майка му, която живее в Индия, не успяла да му изпрати навреме копие от акта си за раждане.
Освен физическите тестове има изпит по английски език и по математика.

Задачите обаче не са сложни, ако си внимавал в училище. Ето една примерна задача: Рам купил 20 кг ориз за 30 рупии килото и 25 кг за 24,6 рупии килото. Смесил ги и ги продал по 30 рупии за килограм. Колко е печалбата му в проценти? Проблемът е, че за 50 минути трябва да се решат 45 подобни задачи без калкулатор и понякога момчетата не издържат на напрежението.

Английският е по-труден, защото в държавните училища имат само по един час дневно. Затова се налага да ходят на частни уроци.

Тъй като подготовката за изпита е доста трудна, в Катманду и Покхара (където е лагерът за британските гурки) има десетки частни центрова за подготовка. Таксата в „Салют Горка“ например е около 300 долара за 6-месечен курс. „Близо 10-15% от младежите успяват“, казва директорът Рахул Пандей, който преди 10 години се пробвал, не успял, но използвал опита си, за да създаде успешен бизнес. При подаването на документите кандидатите трябва да изберат дали искат да служат в британската армия или в Сингапур. Нормативите за полицаите са малко по-занижени, но свободните места са близо 5 пъти по-малко - 246 спрямо 40 за 2015 г. Подобен център има и Винод Рай в Катманду - той е наел професионални спортисти и учители по английски, за да подготви добре момчетата си.

„Баща ми Джаман Синг Гурунг се присъединява към британската армия на 17 г., сега е пенсионер на 73 г. Благодарение на заплатата си успя да изучи мен, двете ми сестри и брат ми. Сега има апартаменти в Лондон и Хонконг“, казва Ганга Деви Гурунг, с която се срещаме на кафе в Катманду, където е секретар на една от асоциациите на малцинството Гурунг. Като малко момиченце в Хонконг тя се е срещнала с Маргарет Тачър и пази снимката си с нея на мобилния телефон. И днес политиците на Острова и кралското семейство често посещават гурките. Защото знаят, че това са най-безстрашните им воини.

Репортажът е осъществен с помощта на Европейската комисия и Minority Rights Group и БЕЗ съдействието на Британското военно министерство, което отказа достъп на „Труд“ до лагера на гурките.