Кой е верният отговор на въпроса: „Да приемем ли бежанци от Сирия?“

В края на септември, преди началото на срещата на вътрешните министри в Брюксел, министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви, че България ще подкрепи задължителните квоти за разпределянето на 120 000 бежанци в ЕС. „Този ангажимент - вика - трябва да бъде задължителен за държавите, защото иначе се обезсмисля неговото прилагане.” Това стана горе-долу по времето, когато словашкият премиер Роберт Фицо отсече: „Докато аз съм на поста министър-председател, задължителните квоти няма да бъдат изпълнени за територията на Словакия.” Хубаво, Роберт Фицо не ни е никакъв и няма какво да го слушаме.

Вземаме обаче една произволно избрана анкета, каквито напоследък все по-настоятелно се появяват из сайтовете. Въпросът е: „Да приемa ли България бежанци от Сирия?”

Отговорите: „Да” – 31,78%; „Не” – 68,22%.

Когато влъхвите от Брюксел запяха песента за квотите, в същия сайт анкетата вече гласеше: „Одобрявате ли задължителното квотно разселване на бежанци?”

„Да” - 17,27%; „Не” - 82,73%.

Разликата е толкова драстична, че дори и Румяна Бъчварова би трябвало да я забележи. Тя обаче не я забеляза.

Както не забелязва и една друга - по-обстоятелствена анкета:

„Да приемем толкова бежанци, колкото ние самите определим” - 21%. „Да приемем толкова бежанци, колкото ни определи квотата от ЕС” - 5%. „Не трябва да приемаме никакви бежанци” - 69%.

Та се пита в задачата: чий вицепремиер е госпожата? На бюрократите от ЕС, или все пак е вицепремиер на държавата България? И кого трябва да слуша - Жан-Клод Юнкер или един народ, чийто глас е станал причина управляваща да е партията, която пък я тури на този пост?

Не можеше ли да каже като Виктор Орбан, който заяви, че се вслушва в гласовете на осемдесет процента от унгарците? Явно не е можела. Защо тъй?

После гръмна оная история с „огелпването в превода”, когато не се разбра кой какво е казал по темата „България - гореща точка” и как го е казал. Това въобще не се разбра и бързо се замете, но затуй пък една анкета на „Труд” беше безпощадна. „Не, защото страната ще се напълни с мюсюлмани” - 56%, плюс още 38%, отговорили на въпроса с „Не, това трябва да е ангажимент на богатите държави”, та едно връз друго излиза, че 94 на сто от участвалите в анкетата 2055 нормални българи са против.

Ще каже някой, че това не са представителни анкети. Нима? И защо да не са? А ако наистина не са, то къде са представителните? Онези де, дето никой не знае кой, кога, как и с кого се допитва? Една от оторизираните агенции се появи в края на септември, за да оповести данни от... началото на месеца. Тоест от епохата преди квотите и горещите точки. Тия данни пак не бяха утешителни (63 на сто от разпитаните били против приемането на бежанци), но защо ги няма промените от след това? (Дано да съм ги пропуснал - докато пиша това, такова нещо не съм виждал.)

Та тъй, де... Исках да кажа, че общото внушение е, че тъй нареченият народ не ги разбира тия работи! Те са достъпни само за министерския ум. Това не е от вчера. Вече повече от четвърт век тонът е в стил „Избрали сте ни, тъй че ще решаваме вместо вас!” На народа му е позволено да се появява само веднъж на четири години. През всичкото останало време той играе ролята на оная Пенка, дето, като си пеела, кой ли ми ти я слушал.