17 508 острова, разхвърляни в океана, и всеки прилича на парче от рая, описан в книгите. 365 дни в годината слънце. И стотици хиляди декари оризови тераси, в които да се оглежда. Дъждът винаги е топъл, макар и нерядко бедствен. Над 100 действащи вулкана не пропускат сгоден случай да променят пейзажа на приютилия ги остров. Дъх на тютюн с карамфил, франджипани, магнолия, който те следва и в мравуняка от стотици хиляди мотори. Първият изправен човек - хомо еректус, е открит там. Думата “орангутан” на местния език значи буквално “човек от гората”.

И най-важното – там се раждат поне 240 милиона усмивки в секунда – точно колкото са местните обитатели. Ако усмивките можеха да се улавят и консервират за износ, благодарение на тези хора нямаше да остане намръщено кътче на планетата. Това е Индонезия. Страната, в която отнема минута да се влюбиш, но един живот едва ли стига, за да я обиколиш.

Индонезия е четвъртата по брой жители държава в света и 16-ата най-развита икономика.

Обикновено първата, а често и единствената асоциация с държавата е туристическата й визитка – остров Бали. Магическо място. За разлика от останалата част от Индонезия, където основната религия е ислямът, на острова с най-много храмове в света населението е хинду. В почти всеки традиционен дом има семеен храм. Церемониите на местните ще ви будят с нежни камбани и ароматни пръчици сутрин. Гледайте си в краката – земята е осеяна с кошнички с цветя и аромати – дарове за боговете. Ако имате късмет да сте там през март, не напускайте в Деня на тишината – Хари Ниепи, както правят повечето туристи – това е един от най-важните местни празници. В този ден нищо не работи, дори международното летище в столицата Денпасар е затворено. Хората си седят вкъщи със семействата, вечер лампите остават изключени. Предишната вечер обаче островът гори. Буквално. Местните правят огромни хартиени цветни фигури на чудовища, често високи над 3 метра - Огох-Огох. След обиколка на махалата три пъти под съпровода на ритуални ритми, чучелото, глътнало месеци работа, се изгаря на клада за пречистване.

Бали е щастие за любителите на сърфа – цялото западно крайбрежие е опасано от необятни плажове с пенливи вълни. За любителите на планината – само на час-два с кола или мотор във вътрешността на острова се извисява трихилядникът връх Агунг – действащ вулкан.

В западната част на най-населения остров – Ява, е и сърцето – градът-майка, както местните наричат столицата Джакарта. Мегаполис, по-внушителен от аналозите си в САЩ. Ако представата ви за тази част на света е спокойствие, плаж и тихи залези, Джакарта не е вашето място. Местните се шегуват, че градът се обикаля за 4 дни - два от тях прекарвате в трафик... Населението на самия град е около 10 млн. души, а на мегаполиса – 30 млн. души. Небостъргачи в ситито порят екваториалното небе, докато в подножието гледката е като на мравуняк – хиляди пасажери на мотори с каски се движат в добре организиран хаос. Шофирането не е за аматьори, но и превозът не е проблем – помахайте на моторист и ще ви закара срещу скромна сума – това са т.нар. “таксита” оджек.

Извън националните музеи и галерии, обичайни за всяка столица, в Големия Дуриан – така наричат още града на името на силно миризливия бодлив плод, има и нетрадиционен музей – на хвърчилото. Пускането на хвърчила, макар първата им родина да е Китай, е традиция в Индонезия. Кораби, дракони и опашати цветни комети се гонят с облаците по островните крайбрежия по залез.

Остров Ява е популярна дестинация за поклоннически пътувания – тук е най-големият будистки храм в света – Борободур. Заобиколен е от 4 действащи вулкана, а в молитвения комплекс има над 400 статуи на Буда и ръчно резбован релеф. Пак на Ява е един от най-внушителните хинду монументи в света – Прамбанан, в който има 224 храмове и светилища.

За дивата и митична Суматра или “края на света” – Ириян Джая и Раджа Емпат – най-далечните индонезийски парчета щастие – следващия път. Но където и в тази страна да попаднете – освен с извънземните гледки, фантастичната храна и досега с различен свят, няма да можете да се разделите с индонезийците. Гостоприемни, отворени към света и любопитни за всеки детайл от него и винаги усмихнати. Често бедни, но ведри и мъдри. Индонезийското “благодаря” значи буквално “приеми любов”. И докоснеш ли се веднъж до тези места – сам искаш да я раздадеш. Всичката любов, която имаш.