Конституционните промени няма да могат да се реализират без подкрепата на ДПС

БСП и „Атака“ самостоятелно не могат да спрат промените в основния закон

Предложението на правителството за промени в конституцията очертава подхода към съдебната реформа и границите на постижимото политическо съгласие. Основната част на предложението, която засяга разделянето на ВСС на две колегии, избирани пряко от съдиите, и от прокурорите и следователите, може да получи необходимата парламентарна подкрепа. Въпросът е в това как тази първа фаза ще определи по-нататъшния ход на процеса, определян като съдебна реформа.

Предложението за подобно вътрешно разделение във ВСС винаги се е поддържало от съдиите. Самото понятие „съдебна система” се свързва само със системата на съдилищата. Прокурорите и следователите също ще имат възможност да излъчват пряко свои представители във ВСС, но в по-малка пропорция спрямо представителите, избрани от Народното събрание. Спорът за това дали прокурорите и още повече следователите не би трябвало да бъдат свързани по-пряко с изпълнителната власт, няма да получи еднозначен отговор с предложението за конституционни промени. Поне засега няма политическа воля за толкова съществена реформа, която да промени самото съдържание на понятието съдебна власт.
Предложението за ограничаване на мандата на членовете на ВСС не се разширява и към преразглеждане на мандата на главния прокурор. Няма развитие по темата за намаляване на централизацията в рамките на прокуратурата. За сметка на това главният прокурор подкрепи идеите за промени в конституцията, включително и онези, свързани с разширяване на възможностите за парламентарен контрол. Председателят на ВКС също изрази принципна подкрепа за промените с уговорката за необходимостта те да бъдат направени внимателно, за да не поставят под съмнение независимостта на съдебната власт. Всъщност в рамките на съдебната власт не бяха огласени критични мнения или становища. С тях се ангажираха част от политическите партии.

Партиите от управляващата коалиция, в една или друга степен, вече са изразявали подкрепа за подобна промяна. Позицията на ГЕРБ и РБ бе консолидирана предварително, макар и с цената на отлагане на някои от предложенията на реформаторите. Въпреки че АБВ вече внесе проект за изменение в Закона за съдебната власт в същата насока, Георги Първанов заяви, че конституционната промяна може да забави съдебната реформа. АБВ ще продължи да търси разпознаваемост чрез изразяването на подобни резерви и особени мнения. Патриотичният фронт изрази подкрепа, но също ще се запази пространство за маневриране и изразяване на собствена позиция. Депутатите от БДЦ заявиха, че искат да се запознаят с конкретните предложения, но подкрепата им изглежда по-скоро вероятна.

ДПС също зае изчаквателна позиция. Конституционните промени няма да могат да се реализират без подкрепата на Движението. Първите изявления от страна на ДПС показват, че подкрепата за конституционните промени отново ще бъде предмет на допълнителни преговори. Стратегията на Движението в сегашното Народно събрание предполага влияние върху дневния ред чрез подкрепа, а не чрез противопоставяне спрямо управленските предложения. Във всеки случай подкрепата на ДПС може да бъде постигната.

БСП вече заяви, че няма да подкрепи конституционните промени. Аргументите на Миков бяха насочени срещу опасността от затваряне и изолиране на магистратските общности, но всъщност БСП продължава да се опасява от обезличаване на собствената си опозиционност. Първите реакции от страна на левицата показват че тя ще се опита да оглави по-широка кампания срещу предложенията на правителството. Подобна кампания по неизбежност включва и „Атака“. Тя забави позицията си, най-вероятно опитвайки се да я съгласува с цялостния профил на собствената си кампания, но противопоставянето срещу промените не подлежи на съмнение.

При подобно разпределение на политическата подкрепа, постигането на конституционно мнозинство ще зависи от няколкото гласа на независими народни представители и депутати от БДЦ. БСП и „Атака“ самостоятелно не могат да спрат промените в основния закон. Но тяхната съпротива ще повиши залога за привличане на независимите и колебаещи се гласове от другите парламентарни групи.

Кампанията срещу промените в конституцията ще следва познатия сценарий – срещу „овладяването на съдебната власт”, срещу европейските изисквания към България, с аргументи от злополучното решение на Конституционния съд и призиви за свикване на Велико народно събрание. Важно е до каква степен в тази поредна кампания БСП ще се доближи до „Атака“. Това би оформило радикален антиевропейски блок, който ще се опита да използва противопоставянето срещу реформите в съдебната власт като елемент от предизборната си кампания.

Пътят за консолидиране на конституционно мнозинство преминава през съпътстващи законодателни инициативи. Ако ГЕРБ и РБ успеят да постигнат по-широко съгласие за промени в процесуалните закони, чрез които да бъде разширен обхватът на съдебната реформа, това ще се отрази върху постигането на мнозинство за промени в конституцията. Сами по себе си, промените в основния закон няма да доведат до пряко и незабавно подобряване в работата на съдебната власт. Възможно е част от процеса на изработване на съгласие да включи и разширяване на темите, по които ще се търси промяна в конституцията. В този смисъл мнозинството ще трябва да аргументира предложенията си и в същото време да се опита да управлява ефективно очакванията, които конституционната промяна може да породи.

Все така съществен остава въпросът за това как сегашният състав на ВСС ще продължи да работи до приемането на конституционните промени и избор на нов състав на Съвета. Партийната пропаганда ще търси основания и подкрепа за противопоставяне срещу промените в дейността на Съвета. Подобна кампания ще бъде израз на много по-пряк опит за политически натиск върху съдебната власт, но ще бъде използвана от опозицията като средство за бламиране на предложението за конституционни промени.

С предложението си правителството всъщност заявява, че проблемите могат да бъдат решени чрез промяна в организацията и дейността на ръководството на съдебната власт. Подобна насока съответства на част от препоръките, отправяни периодично към България, но би могла да постигне устойчиви резултати, само ако бъде възприемана като фаза от развитието на цялостен процес на реформи.

Проблемите в съдебната власт могат да бъдат решавани успешно само ако хоризонтът на реформите е по-висок от минималните изисквания на Европейската комисия към България.