Интервю на ТАНЯ КАРАНОВА с професор Добрин Добрев, семиотик, литературовед и културолог, преподавател в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, по повод новата му книга “Изкуството. История на идеите”, която предизвика изключително внимание сред професионалните среди и широката публика.

Нашият гост

Добрин Добрев е роден през 1951 г. в Дряново. Специализира в Бърно, Прага, Москва и Варшава. Професор по обща и литературна семиотика. Доктор на филологическите науки. Преподавател по семиотика, стилове и направления в изкуството и литературна теория в Шуменския университет, чийто ректор е бил от 2002 до 2007 г. В периода 1997 – 2000 г. е лектор по български език, литература и култура във Виенския университет.

- Много дръзко начинание и много дръзко заглавие, как се решихте?

- Когато човек стигне моята възраст обикновено решава да обобщи опита и впечатленията, които е натрупал, и започва да прави това, което най-много обича. Почти всички лингвисти, университетски професори, които познавам, към края на живота си се посвещават на етимологията, тоест захващат с големите проблеми на развитието на човешкия език. Семиотиците пък - а аз общо взето съм специалист в тази област - са изкушени от изкуството. Като започнете от Барт и завършите с Умберто Еко, почти всички са имали подобни авантюри: Барт направи една много интересна книга “Езикът на модата”, Еко се занимава с красотата в изкуството.

Бих казал така: Когато теоретичната подготовка на семиотика се съчетае със страст към изкуството, човек стига до идеята да направи изследване, което да пречупи жизнения му опит и любовта му. А изкуството е моята голяма страст. Дори операта, която не ми е делнично необходима, е част от духовната ми храна като човешко същество.

За този труд допринесе и едно щастливо обстоятелство – неколкогодишният ми престой във Виена. Това е град, който е в състояние да превърне пристрастения към изкуството в обсебен. Всяка свободна минута си в галериите или по улиците, съхранили историята на архитектурата. Изучаваш фасадите, сравняваш маниеристична фасада с барокова, търсиш разликите... Един колекционира марки, друг – коли, а моята страст е изкуството. Няколко години трупах впечатления, размишления, трупах и смелост, а се случи така, че след като се завърнах от Виена, започнах да преподавам стилове и направления в изкуството на журналисти. И паралелно с преподавателската си практика започнах да пиша тази книга. Всъщност стана за 10 години. Трудно.

- Трудно? Получил се е изумително лек и стегнат текст, който е учебник за всеки.

- За да напишеш подобна книга, трябва наистина да изпитваш дълбока страст. Всяка минута от времето ти да е посветена на нея. Аз, разбира се, междувременно написах и други, но с никоя друга не съм оставал до малките часове на нощта. Това беше книгата, която ми доставяше удоволствие. Опитах се да я направя полезна за всеки кръг читатели – и запознати, и посветени, и тепърва пристъпващи към изкуството, които, дори само прелиствайки я, да се докоснат до неговите идеи, до философията им, до развитието им.

- Ще я издадете ли в чужбина?

- Издателят ми има такава идея. Но книгата е трудна и като полиграфия, за оформление и печат бяха нужни повече от 2 години.
Мисля, че би представлявала интерес за някои среди в чужбина – тези, които се занимават с философия на изкуството. Но тръгне ли за чуждоезичен пазар, трябва да допълня библиографията на латиница. Сега книгата е предназначена за българския читател и затова ми се стори стори в добър стил, понеже по-голяма част от трудовете са преведени на български, да цитирам само тях.
Иначе не смятам, че трябва да я доработвам. Мисля, че има един недостатък, можеше да бъде поставен по-силен акцент върху жените в изкуството. Те са представени, но ми се искаше да има и една специална статия. Но това пък е нож с две остриета, защото ако обособя жените, може да изглежда като сегрегация и да изведе изследването извън същностното му поле.

- Текстът е много систематизиран, всеки период е отбелязан със своите две или три оригинални идеи. Познавайки така добре развитието на идеите, можете ли да кажете кои ще отхвърлим утре и съзирате ли новите?

- Според мен вече сме напуснали полето на постмодерното изкуство. Деконструкцията вече не е последен писък. Забелязва се известен консерватизъм, интерес към класическото, търсене на стабилни устои, които да дадат опора на съвременния свят, който се разпада на множество самостоятелни културни светове.
Мисля, че сегашното излишество на информация и на изкуство, моделът на свръхпроизводство ще доведе до формирането на нов канон.
Усеща се една носталгия към универсалните ценности и ми се струва, че ще се появи едно ново просвещение, което ще моделира свой канон. Много от награждаваните днес творби издават тази нагласа, включително и засиленият интерес към маргиналните общности, но не в постмодерния смисъл на думата, а интерес към техните универсални ценности, които могат да осъществят диалог с останалите културни общности.
Сред видните интелектуалци на Запад например днес е изключително популярно учението на суфите, едно специфично философско движение на Изтока, което много напомня масонството. То се появи и като реакция срещу крайния религиозен екстремизъм.

- В края на книгата правите едно противопоставяне между нашия свят и западната цивилизация. Все още ли толкова много се различаваме?

- Слава богу, вече не съм толкова краен и не мисля, че ние сме диваците, а те -цивилизованите. Но имаме какво още да учим, най-малкото не сме се научили на колективизъм. Аз се възхищавам на общества като норвежкото, където чувството за взаимопомощ, за социална ангажираност е изключително. При нас като че ли е точно обратното - няма авторитети, няма човешка любов и това е според мен недостатък на обществото. Но за сметка на това пък ние българите сме весели хора.

- Без да осъзнаваме дори ние носим стари идеи. Култът към красотата тръгва още от Египет например.

- Това са универсални ценности. Според теоретиците на човешките нужди, ако мога така да нарека този клон от науката, човек има естетически потребности, тоест има нужда от общуване с естетически обекти. Не бих казал обаче, че те са само красиви. Естетическо може да е и грозното. Има културни периоди, стилистични теми, в които грозното е водещ компонент при представяне на идеите на изкуството. Разбира се, красивото, грациозното по-често ни доставят естетическа наслада, но в много случаи, грозното, което е необичайно, екзотично, може да ни достави естетическо удоволствие.

- Бретон казва, че изкуство се ражда, когато мисълта е освободена от контрола на разума. В този смисъл изкуството като по-първичен и емоционален метод на отразяване на света не е ли обречено за едно човечество, което определено се развива към рационалност?

- Има периоди в изкуството, когато разумът е водещ. При класицизма, просвещението, дори в ренесанса. Обратно - при автоматичното писмо, при автоматичната рисунка на сюрреализма наблюдаваме съвършено различна стратегия за правене на изкуство. Но мисля, че дори и на несъзнавано ниво, както твори сюрреалистът, разумът се намесва. Само че тогава работи не “Аз”-ът, а “То”, ако използваме Фройд. “То” по особен начин конструира творческия импулс, усилва го и, без творецът да е наясно какво точно прави, създава великолепни произведения на изкуството. Много от сюрреалистите успяват да създадат толкова концептуални картини, че в някои случаи те са много по-разумни от картини, мислени с месеци.

- Бихте ли посочили някои водещи художници днес?

- Като българин естествено ще кажа Кристо. Според мен той е ключов концептуалист в изкуството на съвременния свят. Той е по-скоро философ в изкуството отколкото художник. Но е изградил философията си на изключително високо ниво.
А личните ми пристрастия са свързани с Виена и там има двама – Климт и Хундервасер. Къщата “Хундервасерхаус” е революция в изкуството с това смешение на стилове, с това вкарване на отпадъците в една сграда.

- А кой е любимият ви период?

- Много харесвам православното изкуство. В него ярко присъства политиката: политиката на императора, на самодържеца, на пантократора, и разбира се заради чисто културната ни традиция. Същевременно имам слабост към началото на модернизма, символизма, сецесиона, неомитологизма, тоест ония модерни направления, които са обърнати назад към традициите на Египет, на Византия, Гърция.

- Кои са митовете на съвременното общество?

- Основният мит е, че силната личност може да промени обществото, което според мен е грешка. Днес не е времето на Зевс, днес е времето на Прометей.
- Не само в България - и по света се върви в посока, която много скоро ще стане ясно, че е грешна. Навсякъде се търси силната личност. Наблюдавам как и на Запад, и на Изток управляващите, диктуващите стила на обществените отношения, се опитват да бъдат силни. Критикуват Обама, че бил слаб президент. Аз не смятам, че той е слаб президент, той просто е друг президент.

- Не силата ще реши проблемите на света. А кое?

- Интелектът, разумът, диалогът, любовта между хората. Бих казал едно ново променено християнство на XXI век. Или един нов ислям като суфийския, както будизмът беше водещ за децата на цветята. Насилието, твърдото диктуване тласкат в лоша посока света.