Германия категорично против изземването на руски активи

Европейските служби били информирани

Призракът на войната преследва Берлин

Американските спецслужби не са открили доказателства за участието на руското ръководство в смъртта на Алексей Навални, пише “Уолстрийт джърнъл”, позовавайки се на осведомени източници.

Според вестника Централното разузнавателно управление на САЩ, Службата на директора на националното разузнаване и разузнавателният отдел на Държавния департамент са стигнали до заключението, че руският президент Владимир Путин “не е наредил убийството на Навални”. Съединените щати са предали съответната информация на европейските партньорски разузнавателни агенции, отбелязва изданието.

По-рано, на пресконференция в предизборния си щаб, Путин каза пред репортери, че малко преди смъртта на Навални в затвора му е било предложено да го размени “за някои хора, които са в затвори в западни страни”. Както заяви руският президент, той се съгласил, без дори да изслуша изречението на събеседника. Единственото условие, което Путин каза, че е поставил, е Навални да не се връща в Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не уточни срещу кого е можело да бъде разменен Навални.

В друга статия “Уолстрийт джърнъл” пише, че Берлин се е превърнал в един от най-яростните противници на исканията за конфискация на замразените активи на Кремъл.

Германия се опасява, че изземването на тези средства, оценени на повече от 300 млрд. долара, може да създаде прецедент и да предизвика подновяване на съдебните процеси срещу страната за престъпления от Втората световна война, отбелязва изданието.

Исканията за допълнителни репарации от Втората световна война преследва Германия от десетилетия, понякога обтягайки отношенията с нейните съседи. След Втората световна война Берлин плаща репарации на съюзническите сили и на тогавашния Съветски съюз за агресивната война на Германия. От 1952 г. насам Германия е предоставила повече от 90 милиарда долара на оцелелите от Холокоста, изчисляват различни еврейски организации.

През последните години има подновени призиви за допълнителни репарации. Полша е поискала 1,3 трилиона долара компенсации от Берлин от 2022 г. насам, а Гърция над 300 млрд. долара от 2019 г. насам.

Съдилищата в Италия също присъдиха реституционни плащания на семейства на жертви от войната. След това някои италиански съдилища се опитаха да конфискуват германски държавни активи, особено недвижими имоти в Италия, собственост на германски училища и културни, исторически и археологически институции.

Берлин твърди, че международното право забранява на частни лица да съдят държави в чужди съдилища и че държавните активи са защитени от конфискация. Но властите в Берлин заявяват, че нарушаването на този принцип в случая с Русия би подкопало дългогодишната позиция на Германия, посочва “Уолстрийт джърнъл”.