15 юли 2010 г. Бившият министър-председател, ръководил правителството на тройната коалиция, стана обвиняем. След неколкомесечно очакване лишеният от депутатски имунитет лидер на БСП Сергей Станишев бе привикан с двамата си адвокати в Националната следствена служба, за да бъде подведен под отговорност.

Десетки журналисти, оператори и фоторепортери чакаха излизането на бившия премиер от сградата. Всички знаеха, че делото срещу него не е за безстопанственост, злоупотреби с еврофондове или корупция - престъпления и скандали, белязали мандата на тройната коалиция.

Станишев прие обвинението с усмивка. На излизане от сградата той помаха на журналистите да дойдат, за да им каже с няколко думи, че няма от какво да се притеснява.

Бившият премиер трябва да отговаря за това, че като шеф на изпълнителната власт е загубил седем секретни документа - три, изготвени от ДАНС, два - от МВР, и два - от министъра на отбраната и от НАТО. Документите са му били предадени от секретното деловодство на Министерския съвет. Оттогава обаче следите им се изгубили. След повдигането на обвинение на соцлидера не бе наложена никаква мярка за неотклонение. Причината: престъплението, за което бе подведен под отговорност, се наказва със затвор до 2 години или пробация. Тоест, не е тежко по смисъла на закона. Освен това той има чисто съдебно минало и може да бъде наказан и административно - като плати глоба.

Подозрението, че Станишев е погазил закона за работа със секретни документи, дойде най-напред от премиера Бойко Борисов. Само месец след встъпването му в длъжност лидерът на ГЕРБ сезира прокуратурата за липсата на 11 доклада от ДАНС, които са били предадени на предшественика му, но после не били върнати обратно в секретното деловодство на Министерския съвет, където задължително трябва да се съхраняват.

Няколко месеца по-късно - в началото на ноември 2009 г. главният прокурор Борис Велчев поиска от парламента да свали депутатския имунитет на Станишев. Лидерът на най-голямата опозиционна партия сам се отказа от защитата срещу съдебно преследване.

До юли м. г. през месец-два от Софийска градска прокуратура (СГП) утвърдително отговаряха на непрестанните питания от медиите кога ще бъде обвинен бившият премиер. Магистратите уверяваха, че обвинение ще има до Великден, после около 24 май, до края на юни и т. н. Все пак, макар и по-късно, Станишев бе подведен под отговорност.

Да, но година след шумно повдигнатото обвинение все още няма обвинителен акт, внесен в съда. Наблюдаващият делото прокурор от СГП Емил Галипонов нямал вина за забавянето, казаха негови колеги. От началото на годината се чакала административна процедура по обявяването за изгубен на един от седемте документа, който е част от обвинението. От прокуратурата обясниха, че за да бъде спазен Законът за класифицираната информация, всеки документ, който не е намерен, а съдържа такава информация, трябва задължително да бъде обявен за изчезнал, като се опише и при какви обстоятелства. С тази процедура по закон е ангажирана Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).

Според прокуратурата процедурата трябвало да приключи още в средата на март. Но чак преди няколко дни заключението е било изготвено. Дали обаче при изясняване на обстоятелствата покрай изчезването на документа е посочена някаква вина на Станишев - не е ясно.

“Няма да коментираме какво е становището на ДКСИ по отношение на този документ”, лаконично обясни Маргарита Немска, говорител на СГП. Тя обаче уточни, че тежката процедура вече е минала за всичките 7 доклада. Заключенията на ДКСИ се пазят в строга тайна.

Все пак от обвинението са категорични, че делото не е провалено. С други думи, дори и да се окажело, че резултатът от процедурата по последния седми документ е в полза на Станишев, това нямало да е пречка той да седне на подсъдимата скамейка. Можело да не отговаря за седем загубени секретни доклада, а например за един или за два. Или три.

Разследването трябва да установи какво е движението на документите от канцеларията на Министерския съвет до премиерския кабинет и евентуалната посока, по която са поели оттам. Прокурор Немска подчерта, че по думите на колегата й Галипонов разследването е “пред финал”, но повече можело да се каже може би след седмица-две.

“Нелепо е да има въобще такова дело. Просто е абсурдно”, бе краткият коментар на адвокат Васил Василев, един от защитниците на Станишев.

Дали е нелепо или не - съдът навярно ще отсъди някой ден. Разбира се, ако изобщо обвинителният акт стигне до него. Въпреки това обаче соцлидерът вече година и половина е със свален имунитет. През това време му се роди и дъщеричка. Твърде вероятно е когато делото срещу татко й приключи, малката Дария вече да е в първи клас.

Но какво да се прави - такава е съдебната система в България. Няма лошо, ако политиците, които ни управляват, усещат отвреме-навреме несъвършенствата й на свой собствен гръб.

Владимира ГЕОРГИЕВА

Бившият премиер:Очаквам предизборно раздвижване по случая

“Очаквам заради предстоящите избори наесен да има движение по случая”, коментира бившият премиер и лидер на БСП Сергей Станишев. Той се пошегува, че за вота може да се очакват зрелища и навярно има указания в този дух от премиера Бойко Борисов. “Бих се отнесъл много сериозно към прокуратурата, ако бяха предприети действия срещу министъра на финансите Симеон Дянков, който изнесе информация от закрито заседание на МС. Както и срещу депутатите от мнозинството, които включиха тази класифицирана информация в публичен доклад, с което застрашиха националната сигурност (бел. ред. - става дума за информацията за намерение за депозиране на 1 млрд. лв от фискалния резерв в търговски банки)”, добави Станишев.

Обаждането от вестника го завари в Атина на заседание на съвета на Социалистическия интернационал. То е по повод последиците от световната финансова криза, Арабската пролет и ситуацията в Близкия изток. Станишев, който е шеф на комитета за Югоизточна Европа на Социнтерна, отговори на “Труд” между срещите си с делегацията на Сърбия и с управляващата гръцка партия ПАСОК.

Красина КРЪСТЕВА

Вече няма спирачка за “вечните обвиняеми” (По настояване на Маргарита Попова)

Седем години в закона имаше лек срещу тупането на топката от прокуратурата и роенето на “вечни обвиняеми”.

През 2003 г. в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бе записано, че ако е изтекла 1 г. от повдигането на обвинение (и 2 г., ако е за тежко престъпление), обвиняемият сам може да поиска делото му да се гледа в съда. Ако прокурорът не го внесе, делото се прекратява. Това бе преповторено и в Глава 26 на новия НПК от 2006 г. И неслучайно - повдигането на обвинение означава, че срещу човека вече са събрани солидни доказателства за престъпление.

През март 2010 г. по настояване на правосъдния министър Маргарита Попова Глава 26 бе отменена - спъвала прокурорската работа. Наскоро министър Попова отчете като голям успех премахването на този “корупционен” текст. Христо Бисеров (ДПС) предлага Глава 26 да се възстанови.

Елена ЕНЧЕВА

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола