Утре грандамата на Сатирата Стоянка Мутафова има рожден ден, който отдавна “празнува” по един и същи начин - откъсва се от света или играе на сцената. Вечерта ще я видят на пловдивска сцена в спектакъла “Мама, веселата вдовица”.

Тези дни телефонът в дома на Мутафова звъни непрекъснато. Тя обаче се сеща за него около 0 ч, за да поприказва с приятелките си. Малко преди полунощ в понеделник актрисата се съгласи и на разговор с “Труд”.

Междувременно 89-годишната фурия се готви за премиера. През април ще я видим в “И най-мъдрият си е малко прост” от Островски.

- Наближи ли рожденият ви ден, спирате да си вдигате телефона. Защо се криете, г-жо Мутафова!

- Цял ден звънеше, но ме мързеше да стана. В такива дни обикновено се затварям, изчезвам от света. Крия се, защото не ги обичам много тези парлами. Като бях дете, ми беше приятно. Майка ми правеше хубави рождени дни вкъщи, канеше гостенчета, имаше хубави торти. Тогава момиченцата се събираха на чай.

- Сега ще имате ли торта?

- А, ще има! Точно тази вечер имам представление в Пловдив - “Мама, веселата вдовица” по Мортимър и Кук.

- Колко представления месечно ви се събират?

- Сега по празниците нямах много представления. Аз се отучих да празнувам. Защото от години все съм била заета в театъра и в останалото време съм гледала да се затворя вкъщи, да се откъсна от хората.

- Няма ли да почерпите вашия приятел Георги Калоянчев?

- Да, с Калоянчев се черпим винаги. На 13 януари той имаше рожден ден и аз му занесох нещо. Сега и те ще дойдат сигурно- двамата с жена му Валя са единствените хора, с които дружа, по комшийски. Те са на четвъртия етаж, аз съм на втория и като имам зор - тичам горе при тях. Например крушка да ми завъртят в банята. Ходя и когато ми е зле. Валя умее да успокоява хората. Като изляза на сцената, получавам особена сила, каквато в живота нямам, поради ред обстоятелства. Няма ги вече онези хора, с които се събирах навремето, с които се разбирах. Моята майка почина на 97 г. и накрая остана само с една приятелка. Сега и на мен ми липсва средата, приятелите, с които се разбирахме само с един поглед.

- Кой ви липсва най-много?

- Страшно ми липсва Невена Коканова - никой не я познаваше така, както аз. Беше много интересен човек, с чувство за хумор. С нея толкова много сме се смели... Между нас имаше голяма възрастова разлика, един ден й казах: "Невено, ами аз мога да ти бъда майка, каква е тази дружба между нас? Ние сме като че ли в един ден родени!" А тя отвръща: "Ами една и съща кръвна група сме, затова." Липсва ми и Жана Стоянович, бяхме неразделни. Сега само по телефона се чуваме, имаме дълги нощни разговори. Някъде към 3 ч заспиваме. Обичам много и Богдана Карадочева. Напоследък много не се виждаме, нали стана баба... Като отида в тях, първата й работа е да ми измери кръвното, апаратът й стои на масата.

- По празниците сега сте ходили в Лондон - на разходка ли бяхте?

- Не, по работа бях, имах представление!

- Ако някой ви подари пътешествие някъде по света, без да играете, ще тръгнете ли?

- Да, с удоволствие. Пътува ми се с параход, голям, презокеански. Ще си стоя на палубата вечерно време, загърната с едно карирано одеяло. На тези години обаче кой ще ми прави такъв подарък...

- А какъв подарък искате за рождения ден?

- Не знам. Някога най-много получавах книги. Четях много. Но нали пострадах на сцената, очите ми са доста зле и за съжаление вече 20 г. не мога да чета. В началото го преживях тежко. Преди това не можех да заспя без книга. Навремето баща ми имаше много богата библиотека, имахме например "Ад" на Данте с илюстрации на Доре, но нашата къща я срутиха бомбите по време на Втората световна война. И почти всичко отиде. Когато тръгнах да се женя в Прага, подарих на библиотеката на Народния театър много рядка книга на английски за костюмите в английския театър. Подарих и една японска книга с копринена хартия за театър "Но" с разкошни илюстрации. Като дете, щом се разболеех, винаги исках от майка ми да ми я даде да я разглеждам. След години реших просто да отида да ги видя, стана ми мъчно и мило за тях. Но и двете липсваха от библиотеката на театъра, усвоил ги е някой ценител.

- Като не четете сега, с какво заспивате?

- С хапче за сън и със записи на детски приказки. От време на време си чета с лупа "Пипи Дългото чорапче". И аз бях голям чешит като малка...

- Пораснахте ли за 89 години?

- Не, няма и да порасна. Дъщеря ми вика: "Ти ще си останеш дете цял живот." Ама и тя е същата. Външно виждам, че на нищо не приличам, но не се чувствам старица.

- Как намирате енергия все още да кръстосвате сцената?

- Именно на сцената получавам енергия. Вкъщи съм малко мързелива, не съм домакиня, шляйкам се насам-натам.

- Дъщеря ви ли разтребва?

- Да разтребва! Ооо, никога. Аз се грижа за къщата. Иначе викаме да ни чистят. Лошото е, че имаме много добитък вкъщи - 2 котки и едно куче.

- Гледате ли телевизионните комици?

- Ооо, заради очите не ми дават да гледам телевизия, успявам да видя нещо на 2-3 педи от екрана.

- Има ли сред днешните комици наследници на вашата школа?

- А, сред тях има много талантливи... Главно мъже. То и пиесите като погледнеш - повечето роли са мъжки. Има между тях един, когото много обичам - Христо Гърбов. Но днес изискванията на публиката не са кой знае колко големи.

- Лесно ли е да ви разсмеят?

- Никак! Особено с комедия, Божеее! Но иначе много се смеем, като се съберем приятелки. В живота или се смея много, много, или съм страшно мрачна. Човек на крайностите съм.

- Виждате ли смешното в клоунадите на днешните политици?

- За политика не искам да говоря.

- Да поговорим ли за политиката в културата? В момента тече реформа, театрите се финансират вече на друг принцип.

- На някои им е жал за това, че много театри по провинцията няма да могат да си изкарат масрафа. Поначало смятам, че не беше добро решение да се открият навремето толкова много театри в нашата малка страна. Сега се чудят какво да ги правят. Това количество не е мерило за висока култура.

- Всяка година НАТФИЗ бълва кадри, които остават без работа.

- Смятам, че е грешно всяка година да има НАТФИЗ. Нека да приемат студенти през година. Публиката май вече взе да не достига.

- Ще има ли полза културата, ако повече политици ходят на театър - Вежди Рашидов поведе премиера на поход в театъра.

- Така ли? В Сатирата идвал ли е? Това е добре. След 1989-а твърде малко политици са идвали на театър. А Тодор Живков много ходеше. Идваше често в Сатирата, това му беше любимият театър, не изпускаше премиера при нас.

- Вие бяхте любимци на властта тогава.

- Не мога да отрека, галени бяхме. Всяка година ни викаха във "Врана", когато управниците посрещаха Нова година. Бяхме една група - Калоянчев, Парцалев, аз... Веднъж ме бяха направили на циганка - Айше, с един гол корем, трябваше да хвърлям гюбеци, пък ме беше срам... Парцалев беше мечкадар. И аз трябваше да гледам на ръка на всички по предварително написан сценарий. Казаха ми да не импровизирам. Смутих се много, когато хванах ръката на Тодор Живков, започнах да треперя. Но успях да кажа: "Тодоре, Тодоре, много 'одиш, бе." Защото му предстояло някакво пътуване. Най-много се кискаше Цола Драгойчева - кир-кир-кир-кир... Бяха 10-ина реда големци, от най-горе. След кризите управниците престанаха да се занимават с нас.

- Сега държавата се тресе от скандали около подслушванията, смятате ли, че преди 10 ноември сте била подслушвана?

- Не вярвам. Но подслушвания винаги е имало, не само сега. Аз съм далеч от политиката, но новините ги следя.Напоследък нямам толкова време за това - ходя по банки, гледам да си осигуря детето. Защото е много страшно да си стар и беден. Никога не съм очаквала, че ще дойде ден, в който ще кажа подобни думи. Откъде да имам? Аз не крада. Нашите хонорари никога не са били големи, огромни.

- Кога сте се чувствала по-свободна, г-жо Мутафова - преди 1989 г. или сега?

- Аз винаги съм се чувствала свободна, мен никой не ме е притеснявал. Но по-добре се чувствах тогава, защото имахме много хубави и сериозни постановки. Е, действително робувахме и на партийни условия, които малко спъваха нещата. Сега пък всичко, като се отвори, стана разпусната работа. Всеки може да приказва каквото си иска. Какво могат да ти направят, никой няма да ти обърне внимание даже! Но слободията не е свобода. Докато дойде обаче време да се оправят нещата, мен няма да ме има. Аз най-много още един сезон ще продължа да играя. Репетирам нов спектакъл - "И най-мъдрият си е малко прост". Преди години бях в централната роля - Мамаева, пък сега няма как, имам малка - Манеса, която гадае, лъже... Още една роля да изиграя и хайде "гуд бай" (от английски - довиждане).

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Почитател
02.02.2011 15:08:45
0
0

Како Стоянке ,тази година коги ще е ,пак ме разсмиваш ???!!!! Без тебе няма да е смешно,въпреки че всички станайми за смях бе холан.И ти като Лилито -нямахте насмявани нямахте напявани ...

Калики Балки
02.02.2011 18:49:44
0
0

Честит Рожден Ден г-жо Стихийно бедствие !!! Пожелавам Ви много,много здраве , щастие и любов народна !!!

milka
03.02.2011 04:09:16
0
0

на великата Мутафова с много любов

Александьр
03.02.2011 17:04:29
0
0

Г-жо Мутафова-честит Рожден ден и най-вече да имате здраве и сили в изобилие и да продьлжите в сьщия този безспирен дух да ни разсмивате още години наред-когато има талант вьзраста не е от значение...

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола