Държавата зарязва Шипка

... защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

От 23 юли МВР няма да охранява паметника на “покрития с бели кости и кървав мъх” връх Шипка. Уведомително писмо за това получил Данчо Данчев, директор на Националния парк-музей “Шипка - Бузлуджа”. Предизвестието било изпратено от областната дирекция на полицията в Стара Загора.

“С постановление №4 на МС от 19 януари т. г. “Шипка” е изключен от списъка със стратегически обекти, които се охраняват от МВР. Но става дума не само за “Шипка”, а и за Националния исторически музей и някои други паметници на културата. Само че “Шипка” не е в града, а е комплекс, разположен на 26 км площ”, допълни Данчев.

Наистина, правителственото постановление отрежда безплатна полицейска охрана само на 16 стратегически обекта, сред които язовири, АЕЦ, някои гари и летища, БНТ, БНР, БТА, президентството, парламента и Министерския съвет. Това означава, че ако МВР продължи да пази Шипка, някой ще трябва да плати за това.

“Министерството на културата (МК) трябва да реши съвместно с МВР проблема за охраната. Не зная колко ще струва тя, но трябва да се намери. Ако не се спогодят с МВР, може да се наемат частни охранителни фирми. “ Шипка” няма да остане без охрана”, категоричен е Данчев. “На този етап не сме свалили охраната на “Шипка”. Очакваме решение на МК”, лаконично заявиха от ОДМВР Стара Загора.

“Написали сме писмо до министър Цветан Цветанов с молба да остави до края на годината охраната на паметника “Шипка”, на НИМ, на двореца в Балчик, тъй като Министерството на културата няма пари за това. А догодина ще искаме в бюджета да се отделят средства. Настоявам за това, защото МВР е единственото министерство, чийто бюджет не е пипнат”, коментира вчера министърът на културата Вежди Рашидов. Заместникът му Тодор Чобанов изрази увереност, че музейният комплекс “Шипка” няма да остане без охрана: “Това е невъзможен сценарий!”.

Досега паметникът светиня, бойното поле и околностите са били охранявани от девет полицаи. На 26 февруари 2006 г. четирима мъже бяха задържани за кражбата на ламаринени листове от мемориала “Вечният огън” на върха. Местните жители подозират, че ако мемориалът остане без охрана, ще бъде разграбен за нула време, както стана с Бузлуджа.

Как се пазят такива обекти по света? Айфеловата кула, която е собственост на кметството на Париж, например се стопанисва от специално създадена организация с мажоритарно общинско участие. Тя превежда средства в бюджета на кметството, от който се отделят пари за полицейско и пожарникарско присъствие. Кулата, за разлика от Шипка, събира такси от посетителите (13,10 евро за възрастни за изкачване до върха). Мемориалът на Линкълн във Вашингтон, който познаваме от доларовите банкноти, се охранява от Националната паркова служба на САЩ, която е бюро към вътрешното министерство.

12 000 лева на месец би струвала охраната на паметника “Шипка”, ако бъде поета от частна фирма, показа проверка на “Труд”.

Крадливи ръце около върха светиня

Паметникът на свободата на връх Шипка е построен по идея, дадена през 1920 г. от ветерани опълченци. Средствата са събрани с доброволни дарения от целия народ. Той е открит тържествено през 1934 г.

Кулата, висока 31,5 м, е знак на вечната памет за няколко важни и драматични сражения около Шипченския проход през 1877 г. и особено напрегнатите боеве от 9-11 август. Именно тяхната дивна слава обезсмъртява Вазов в “Опълченците на Шипка”.

Женска фигура символизира победата над турските войски. В мраморен саркофаг в кулата почиват костите на герои от Шипченската епопея. Представени са и други реликви.

От близо 20 г. тази българска светиня е обект на престъпни посегателства. Техни извършители са не толкова вандали, колкото крадци на скрап, примитивни хора, без някакви чувства за принадлежност към България и българското.

Най-наглото такова престъпление беше през 1994 г. - кражбата на оригинално 220-килограмово бронзово оръдие, използвано в епичните боеве на върха. При това го крадоха... два пъти. Първия път бе намерено и върнато в склада на храм-паметника. Вторият опит погуби реликвата завинаги. Пак по онова време бяха изказани и опасения за съдбата на огромния бронзов лъв, дело на скулптора Александър Андреев.

Съкровището на НИМ е безценно - един ритон е оценен на 1,5 млн. лв.

Съкровищата, които се съхраняват в Националния исторически музей (един от най-големите в Европа, създаден през 1973 г.), са неоценими. Това са над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив. Само един сребърен ритон с позлата от Маломирово (от тракийската гробница, открита през 2005 г.) е оценен от застрахователите на 1,5 млн. лв. За златния венец на тракийския принц от Маломирово те дават 2,5 млн. лв. С тези примери и.д. директор на НИМ д-р Цветана Кьосева илюстрира невъзможността да отговори на въпроса колко струват общо експонатите в музея. По груби изчисления охраната, ако се даде на частна фирма, ще е около 150-160 хил. годишно. Сумата е тежка за НИМ, но едва ли държавата ще спести много от нея.

Всеки българин знае за прочутото Панагюрско златно съкровище ( 9 златни съда с тегло над 6 кг). В музея се съхраняват още Рогозенското съкровище, части от Боровското, експонатите от Варненския халколитен некропол, които се смятат за най-старото обработено злато, открито в Европа. Режанското съкровище, което беше дадено на Пернишкия музей, след кражба там отново е в НИМ.

Тук са още тронът на цар Борис III, най-старите български гербове, документация на първите ни държавници след Освобождението, икони, печати, лични вещи, картини...

Как може да се оцени националната памет, която се съхранява тук?

Дворецът в Балчик е истинска перла

Дворецът в Балчик е една от архитектурните перли на българското Черноморие. Днес бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария е държавен културен институт, паметник на културата и място за провеждането на артистични събития. Там е уникалната Ботаническата градина, създадена през 1955 г. на територията на парка. Днес на обща площ от 65 дка са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Тук се отглеждат около 2000 вида растения с невероятно разнообразие от цветове и форми. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако.

Преди години железни врати скандализираха гостите на двореца - за да бъде предпазена от крадци и вандали, кактусовата градина бе обградена с мрежи.

Дворецът е разположен на територия от 360 дка. Самият главен градинар на руския император Николай II - швейцарецът Жул Жани, е автор на парковото пространство на двореца.

В комплекса си дават среща десетки ориенталски, тракийски, римски и християнски символи, украсили пищните колонади, арките, чешмите и венецианските мостчета. Всички те съжителстват в хармония сред пищната растителност от стотици редки дървесни видове - кедър, сребърен дъб, който е вечнозелен, гинко билоба, бонбонено дърво и други растения, които са екзотична рядкост за нашите места.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти