Спечелил съм 4 пъти Шампионска лига, но ми броят... три.

Каза го в ексклузивно интервю пред "Труд" и предаването "Код Спорт" един от най-великите нападатели в съвременния футбол - Самуел Ето'о. Безпощадният голмайстор стана мегазвезда в „Барселона“, а сега в зенита си играе за „Анталияспор“.

Какъв е казусът с титлите му в Шампионска лига? През 2000 година той се води един от забравените играчи на "Реал" (Мадрид) и няма нищо общо с победния финал срещу „Валенсия“. Шест години по-късно обаче вдигна Купата с „Барселона“. През 2009-а триумфира отново, и то с гол за каталунския гранд срещу „Манчестър Юнайтед“. А след още 12 месеца успя да стигне върха и с „Интер“. Така Ето'о стана един от четиримата футболисти, спечелили най-ценния клубен трофей с два различни отбора в последователни години - заедно с Марсел Десаи, Пауло Соуса и Жерар Пике.

Какъв голмайстор само! В 145 мача за „Барса“ камерунецът вкара 108 пъти. В “Анжи“ му дадоха по 20 милиона евро за два сезона. А той се отблагодари с 25 гола в 53 мача! Малцина са имали честа да победят Бразилия. Самуел го направи като капитан на Камерун в турнира за Купата на конфедерациите. Тогава, през 2003 година в Париж, той вкара гола за 1:0 и изхвърли "селесао" от турнира.

Днес Ето'о, олимпийски шампион от Сидни 2000, се радва на слънцето в Анталия. Не мисли за край на кариерата си. Хората му се радват, заплатата му е огромна.

- "Анталияспор" ли е последната ви европейска авантюра?

- В живота ми никога не съм знаел какво ще се случи. Най-важното е да продължавам да съм добре физически, да съм здрав и да се наслаждавам. И докато мога, да се радвам на света. А също така да карам и другите да се радват на това, което правя. Затова и ще продължавам да се опитвам да постигам нови успехи.

- Вкарвате гол в почти всеки мач. Какво е отношението на феновете?

- Имам шанса да играя в един от най-добрите отбори в Турция. Независимо от факта, че наскоро се върнахме в първа дивизия, имаме страхотна публика. Много горди с отбора си хора, които обичат силно клуба и играчите. И ще ви кажа честно - аз опитвам да им се отблагодаря с всяко мое действие за доверието. А това ме държи в кондиция. Мотивира ме за всяка тренировка и във всеки мач.

- Бихте ли сравнили турските фенове с другите, пред които сте играли?

- Несравними са.

- Преди 20 години "Реал" (Мадрид) ви доведе в Европа. Мечтаехте ли да играете с белия екип? Съдбата явно не пожела да бъдете заедно и станахте легенда на „Барселона“.

- Така е. Животът е такъв и трябва да приемаме нещата, които съдбата ни изпраща. Случват се събития, които не можем да си обясним. Раждаме се на едно място, но после живеем на друго. Женим се за жени, които не са от нашия град или държава. В моя живот съм имал и много трудности, но знам че въпреки всичко съм щастлив. Да, щастие е, че намерих един велик клуб като „Барселона“, който ми даде шанса да се докажа. Да разкрия своя потенциал и това, което нося в себе си. Имах късмета и да имам също прекрасни съотборници, които много са ми помагали.

- И все пак не съжалявате ли за "Реал"?

- Не. „Реал" ми даде възможността да дойда в Европа и след това се случиха много неща. Когато бях по-млад, се питах: “Дали не можех да триумфирам и там?“ Но сега вече всичко, което изживях в „Барса“, не го давам за нищо на света.

- Първият ви голям трофей е с „Майорка“. Какво стана в този финал?

- Голям мач срещу "Рекреативо" в в Аликанте.

- Какво е да се спечели трофей с клуб като „Майорка“?

- Беше невероятно. Една седмица с наистина много силни емоции. Беше ми много тежко заради трагедията, която ме сполетя - да загубя моя по-голям брат и съотборник в националния отбор Марк-Вивиен Фое. Съобщиха ми лошата вест точно в началото на последната тренировка преди мача. Много ми беше тежко, но имах мисия да помогна на моите съотборници, а и да направя щастливо цялото население на един остров. И така преди мача събрах съотборниците ми. Спомням си какво им казах, все едно че беше вчера. Обявих им, че финалите не трябва да се играят, а да се печелят! Послушаха ме и беше много, много хубаво.

- Вярно ли е, че сте плащали екскурзиите на някои от феновете за мачовете?

- Да. Освен това също така платих приготвянето на една паеля, ястие от нашата традиционална кухня, за 25 000 души. Направих го, защото за мен най-важно е да споделям щастието си с хората и да ги правя щастливи. А когато хората около мен са щастливи, и аз съм щастлив.

- Кой е любимият ви трофей - Шампионската лига, олимпийските игри?

- Любимият ми трофей е първата купа на Африка в Нигерия, която спечелих с националния на Камерун. Бях много млад, не бях даже и титуляр. Наложих се обаче и дори се превърнах в основно действащо лице. Спечелването на купата точно срещу Нигерия - основния съперник на Камерун в Африка, беше нещо наистина голямо за момче като мен.

- Спечелихте три пъти Шампионската лига. Кой финал най-много цените?

- Четири пъти, но ми броят три. Така че приемам.

- И все пак кой е №1?

- Всички финали бяха различни и пълни с емоции. Има мачове, които се повтарят, но никога не си приличат. Финалите са нещо уникално. Единствен мач. Всичко изчезва и изглежда, че светът спира пред този двубой и животът започва отново едва след последния съдийски сигнал. Стигнах до тези финали и ги спечелих! Благодаря на Господ, на съотборниците ми и на прекрасните публики, които са ни подкрепяли.

- Африканските отбори произвеждат изключителни таланти. Защо не успяват да постигнат нещо по-значимо на световни първенства?

- Аз мисля, че ще дойде часът на африканските отбори. Участието на финали е въпрос на планиране и организация. Не е като да станеш сутринта и да си кажеш: "Ще стана световен шампион." Взема се решение, че например има нужда от 8, 10 или 14 години, за да се подготвим за световен финал. На първо място трябва да се намерят нужните хора. Когато ти имаш, следващата крачка е да подготвиш играчите. Това изглежда дълъг период, но във футбола реално си е кратко време. Всичко е въпрос на организация. Например Испания. Те дълго време подготвяха успеха си. Много критики отнесоха. Защо имат едно от най-добрите първенства, а националите им не могат нищо да спечелят. Но те просто се подготвяха и изграждаха своя стил и начин на игра. И ето днес в целия свят всички отбори искат да играят както повечето от испанските тимове. Например като „Барса“. И защо? Заради философията на игра, която се налага. За създаването на такава философия трябва време. За „Барса“ например трябваше много време. Минаха почти десет години, без да спечелят нещо значително. Похарчиха стотици милиони, за да вземат най-добрите играчи в света. Но това, което в момента „Барса“ има, е една супермарка като „Кока-Кола“. Целият свят познава тази марка. И днес почеркът на игра на „Барса“ е марка, която светът харесва и иска. Така че ние африканците, трябва да следваме опита на „Барселона“ и на испанския национален отбор. Да растем, да мечтаем и да се надяваме, че в бъдещето ще спечелим мондиал. Аз, разбира се, най-много си мечтая моята страна Камерун да бъде този отбор. Или пък ако ние не успеем, да е друга страна от Африка. Но начинът това да стане, по моето скромно мнение, трябва да е този.

- Вие и Дидие Дрогба сте символите на Африка в последните 20 години.

- Има и много други, с които съм приятел. Джордж Уеа - единственият носител на „Златна топка“ от Африка. Яя Туре, който е един от най-добрите полузащитници за всички времена. Има много още. Може би не са 100, но двайсетина сигурно. Всички от Африка! Когато сме заедно, винаги има много радост и добри чувства.

- Кой е най-паметният ви гол и най-добрият мач?

- Най-добрият ми гол е в мача Бразилия - Камерун в турнира за Купата на конфедерациите на "Стад Дьо Франс" в 83-тата минута. Това е най-добрият ми гол. Най-хубавият мач също е Бразилия - Камерун. Спечелихме с 1:0.

- Къде се чувствахте у дома - Барселона, Милано, Лондон? Или може би Анталия?

- В Майорка.

- Защо?

- Защото беше първото място, където бях приет и ми бе даден шанс.

- Работили сте със страхотни треньори. Кой е най-добрият?

- По отношение на футбола без никакво съмнение са двама. Първо - Луис Арагонес. Дано Господ се грижи добре за него, където е сега. И Пеп Гуардиола. А вече само като характер е Луис Арагонес е безспорен. Той бе за мен като баща. И не само за мен, а и за съотборниците, и за мнозина от цялото поколение играчи в Испания, които започнаха да печелят с националния. И това не е само защото бе един от най-добрите треньори в света, но и защото беше прекрасен човек.

- Жозе Моуриньо се усъмни в годините ви. Как го приехте - като обида или шега?

- Това не бе никаква шега. Никаква шега! Той сгреши. Всички грешим, но той ме засегна, като сгреши на доста чувствителна за мен тема. Мина много време оттогава и... вече съм му простил.

- Кой е най-добрият, с когото сте играли?

- Иниеста.

- Няма ли да се обиди Лео Меси?

- Меси е най-добрият на всички времена. Но играчът, който прави футбола по-лесен и кара всички да играят по-добре, е друго нещо. За мен има само трима такива играчи - Шави, Яя Туре и Иниеста. Когато до теб е даже един от тези трима играчи, всеки играе над възможностите си.

- Съгласен ли сте, че "Златната топка" трябва да е само за Роналдо и Меси?

- Много си е честно. Те са двамата най-добри в света момента и в последните години. Нормално е.

- Отидохте късно в Англия. Съжалявате ли? Много хора твърдят, че Висшата лига е най-атрактивното.

- Не, най-атрактивното първенство е испанското.

- Никога не сте имали българин за съотборник. Но кои българи познавате и какво знаете за нашата държава?

- Като ми казвате така - познавам само големия Христо. Един от петимата, а може би дори и тримата най-добри играчи на всички времена.

- Помните ли негови голове и бихте ли разказали случка с него?

- Спомням си, разбира се. Хората все говорят за характера му и не знам си там какво. Когато пристигнах в Барселона, си спомням, че първият човек, който дойде при мен и ми помогна, беше Христо. Даваше ми съвети, говореше ми за чувството да си част от „Барса“. Преди всеки мач предния ден или непосредствено преди срещата идваше да говорим. Той споделяше опита си, даваше ми съвети. Това ми помагаше много, защото „Барселона“ има стотици милиони фенове. А всеки мач е пред поне 80 000 души. И тогава хората казваха, че Ето'о върна в „Барса“ характера на Христо. Но те не знаеха, че точно Христо Стоичков беше човекът, който ми помагаше и напътстваше.

- На 20 май Христо ще празнува 50-ия си юбилей.

- Ще бъда на този мач!

- Знаете ли кои други ще бъдат?

- Изобщо не знам. Аз ще присъствам заради Христо и защото това е неговият мач. Даже и никой друг да не дойде, аз ще бъда там.

- Ще ви кажем някои имена - Марадона, Баджо, Ромарио, Матеус, Ръш...

- Най-добрите.

- Имате ли някой идол сред тях?

- Всички те са ми повлияли по един или друг начин. Когато бях дете, съм ги гледал как играят. По-късно съм се срещал с тях и сме си говорили на различни събития, което е късмет, какъвто повечето деца и най-вече тези от Африка нямат. Да седнеш до тях, да говориш... Да говориш с Христо Стоичков - един от най-големите в света - по телефона, и той да бъде твой приятел е наистина голяма чест.

- На финала на Шампионската лига през 2009 година играхте срещу още един българин - Димитър Бербатов. Помните ли го?

- Да, от "Манчестър Юнайтед", разбира се. Той е наистина много техничен. Блести с техника, каквато имат само най-добрите в света.

- Играхте за кратко в супербогатия руски „Анжи“. Доколко са важни парите във футбола?

- Много са важни. Без пари колкото и добри идеи да имаш, няма как да ги осъществиш. И в „Анжи“ мистър Сюлейман Керимов беше най-добрият президент, когото някога съм имал. Той ни даде възможност да работим спокойно и да градим един красив проект. Жалко, че бе застигнат от тежка болест. Ако проектът му бе продължил напред, този отбор щеше да играе в Шампионска лига и да се бори за участие във финал.

- В България се борим с проблем, който го има и в целия свят - расизъм. Вие сте се сблъсквали и какво мислите?

- За мен това е въпрос на липса на възпитание. Медиите, звездите на футбола и киноактьорите трябва да информираме хората. Много често става въпрос за незнание, за липса на информация. Хората не са наясно какво точно правят или просто имитират други. Тогава трябва ние да кажем "Не!". Да обясним, че това не е хубаво, че всички хора сме равни.

- Обиждате ли се?

- Когато бях по-млад, се обиждах. Сега вече, ако се случи нещо подобно и мога да разговарям с човека, се обръщам към него и като побъбрим, той често сменя мнението си. Давам си сметка, че по-често хората не го правят, за да те обидят, а за да те разкоцентрират.

- Бил ли сте жертва на расизъм в Турция?

- Никога. Никога и съм много благодарен на този прекрасен народ.

- Какво ще правите след края на кариерата си?

- Ще продължа да играя, докато имам сили. След това ще преценявам.

- Вярно ли е, че мобилните телефони са ваше хоби и имате собствена компания.

- Да, така е. Имам компания за мобилни телефони.

- Как решихте да я направите?

- Просто бизнес като всеки друг.

- Бихте ли се върнали да живеете в Камерун?

Камерун е една от най-прекрасните страни. Там съм се родил и това е родината ми, която ми е дала всичко. Там се чувствам най-сигурен и най-щастлив. Винаги с радост отивам, въпреки че почти не мога да спя там, защото всички искат да ме видят. Но това е страна, където всеки би живял с щастие. Имаме късмет, че не е студено - като стане 28 градуса, бабите и дядовците казват, че е студено. Топло е... Понякога вали. Много добра кухня имаме. Също и планини, и плажове. Много миролюбив народ сме. Много обичаме хората. Имаме малки проблеми с една група в северната част на страната, но се водят преговори, за да се оправи всичко.




РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола