Мира РАДЕВА за смелостта да живееш, както искаш, пред Валентина Петкова

Kоя е тази жена, която като тийнейджърка е плувала два часа навътре в морето? Коя е тази жена, която след 22-годишен брак събра смелост да се разведе? След което да се пребори за новата си любов. Това е Мира, която преди време смени фамилията на бившия си съпруг Янова с бащиното си презиме Радева. На повечето хора е известна като шеф на социологическата агенция МБМД.

- Мира, ти си жена, която е имала и има всичко - професионална кариера, печеливш бизнес, деца и семейство, а напоследък и нова любов. Разбра ли на какво си струва да си посветиш живота?

- Когато бях млада, възприемах живота като низ от задачки,които трябва да свърша. Вероятно защото съм плод на родителски амбиции, най-вече на тези на баща ми. Той все ми повтаряше, че за една жена най-важното е да има професия, да е икономически независима, да е взела хляба в ръцете си. Не е толкова важно семейството и децата, нито дали е хубава. Баща ми дори ни забраняваше с майка ми да си говорим за рокли и гримове. Възпитаваше ме като момче.

- Това не е ли създало у теб комплекси?

- Донякъде да. Не съм се мислела за хубава, а съм искала. Тайната ми мечта от онези години беше да ме признаят като жена. Нямах увереност към външния си вид и се отказах да кандидатствам във ВИТИЗ. И въпреки че имам артистична кариера от 4- до 16-годишна възраст, реших, че не искам публична професия. Когато излезе “Бит и душевност” на Иван Хаджийски, баща ми, който по професия беше електротехник, но по душа литератор, ми я препоръча. Прочетох я и реших, че трябва да стана философ, социолог или нещо такова. Кандидатствах с огромна амбиция и влязох още първата година. Тогава да те приемат в Софийския университет беше голям успех. Преживях го като най-важния момент в живота си.

- Като студентка ли се омъжи?

- Аз имам два брака. Първия път се омъжих още в първи курс за моя състудент Русан Русинов, сега професор в университета. Тогава пак настана драма. Бяхме се запознали преди седмица и набързо решихме да се оженим. Баща ми го преживя тежко и все повтаряше: “Край, свърши се с ученето и кариерата ти.”

- Ти толкова лесно ли взимаш важни решения?

- Ами аз съм спонтанен човек, пък и толкова ми е бил акълът. Майка ми беше ме възпитала, че трябва да съм омъжена, за да правя секс. Русан беше първият мъж в живота ми. А и като дойдох от Варна в София, бях много самотна. Любопитното е, че свекърва ми Катя Витанова в началото не ме искаше - първи курс студенти, аз някаква глупава провинциалистка. Впоследствие обаче двете се сближихме. Катя се превърна в мой духовен водач. Тя беше преводачка и работеше в сп. “Пламък”. Чрез нея се докоснах до литератори, за които само бях мечтала. И когато се разведох със сина й след седем години, с нея бяхме близки приятелки. От този брак нямам деца.

- Кога се преобърна животът ти и как стигна до сегашната си позиция?

- На 27 години завърших дисертацията и по време на аспирантурата си започнах да работя по международни проекти с Франция и Унгария благодарение на научния ми ръководител Стефан Дончев. През 1986 г.бях в Париж, за да уча чужди езици. Това, което липсва днес на младите хора, са чуждите езици. Аз написах дисертацията си на немски. След това участвах в българо-френски проекти и научих френски. На 30 г. започнах да уча английски. Знам и руски. Всеки чужд език ти отваря един нов свят.

- Като че ли контактите ти с Франция са големият ти късмет?

- Точно така стана. Когато направихме НЦИОМ през 1989 г., бяхме подложени на огромен натиск. Тогава Андрей Райчев препоръча всички, които имаме връзки с чужбина да поканим експерти, за да видят нашите методи и да се утвърдим. Обадих се във Франция и оттам изпратиха Анри Ре от Центъра за изучаване на френския политически живот. Впоследствие с него станахме големи приятели и днес имаме чисто духовна кармична връзка. Той уреди да отидем с Боряна Димитрова (шеф на “Алфа рисърч”, б. р.)през 1990-1992 г. във Франция. Дъщеря ми беше бебе и аз я оставих на майка ми. Това е един от греховете ми, но мен така ме учеха - първо кариерата. А и Мишо, вторият ми съпруг, настояваше да замина.

- Мишо къде го срещна?

- Той беше началник на 600 души в завода за дизелови двигатели във Варна. Запознахме се покрай дисертацията ми, там правех изследователската си работа. Баща ми, който много харесваше Мишо, почина едва на 57 г. Загубих го, когато бях на 28 г. и до днес тази рана не е зараснала. Той открадна от съвместния ни живот. Беше голям пушач - по три кутии на ден, и аз затова мразя цигарите. Убедена съм, че родителят е длъжен да бъде здрав, щастлив и красив не заради себе си, а за да е подкрепа на децата си. Това е наша отговорност. През 1991 г. Анри Ре ми уреди стаж във френска социологическа агенция, за да видя как се случват нещата. И като се върнах тук, с мъжа ми стигнахме до извода, че можем да започнем дейност в тази посока. Заедно с Петър Живков, с когото сме и досега, и с Боряна Димитрова, която впоследствие създаде своята агенция “Алфа рисърч”, създадохме МБМД.

- Според мнозина зад МБМД стоят много пари и влиятелни хора?

- Някаква митология обраства около публичните фигури. Изключително ми беше смешно, когато МБМД беше на 10 г. и при нас дойде да работи едно момче, студент английска филология. Той ми каза: “Знаеш ли какво говорят студентите за теб? Че си била любовница на шефа на рекламния отдел на БНТ.” Аз много се смях, защото въпросният човек беше значително по-млад от мен. Изведнъж получих признание като жена, но в сферата на клюките... Иначе си обяснявам нашия успех с това, че хората ни повярваха. А и аз имам умение да разказвам и да ги запаля с ентусиазъм.

- Забогатя ли от този бизнес?

- Нито съм богата, нито съм бедна. Живея сравнително добре. Храня си децата и още 20-ина души в офиса, плюс 200-300 анкетьори в страната. Доволна съм от това, което печеля, не искам повече. Парите не са единственото мерило за успеха. Нямам нужда нито от “Порше”, нито от огромен грозен джип. Карам БМВ единичка, купено на лизинг. Мога да си го позволя. Доскоро карах “Пежо”, но моят любим ми каза, че това не е кола за мен.

- Освен за колата ти за какво друго се грижи любимият ти мъж?

- Държа да усещам мъжа до себе си да е стопроцентово мой. Не става дума дали бих простила изневяра, а за спойката между двама души. За мен е важно да знаеш, че ти си центърът за този човек. Една връзка има смисъл, когато двамата партньори са много вътре в нея и са дълбоко удовлетворени. Когато започне да се усеща неудовлетвореност, връзката престава да съществува. По повод раздялата ми с Мишо синът ми ме попита: “Аз не можах да разбера кой на кого първи изневери?” Казах му, че няма такова нещо като изневяра, защото в този живот най-важното е да си верен на самия себе си. Ако живееш във връзка, която те смазва като човек, правиш най-голямото предателство, защото не си това, което искаш да си. Връзката ми с Мишо е била много противоречива. От 22 години заедно само през първите 7-8 нямаше компромиси. В следващите 14 имаше много моменти, в които съм преглъщала, преглъщала.

- Не е ли много трудно да сложиш точка на дълъг савместен живот?

- Много е трудно, особено когато си направил серия от компромиси. Проблемът е, че нашето поколение ни учеха, че бракът се крепи на компромиса. Искам правилно да бъда разбрана, Мишо не ми е изневерявал нито веднъж за тия 22 г.

- Не бъди толкова сигурна.

- Той го твърди, а и аз имам чувството, че е така. Дори да е имал забежка, не съм го разбрала. За да се почувстваш сам и предаден, не е нужно мъжът ти да отиде при друга жена. През тези 14 години аз не чувствах, че имам партньор до себе си. Но преглъщах заради децата, заради дома... Трябва голяма промяна, за да излезеш от този кръг.

- При теб каква беше промяната?

- В главата си имах идея, че искам да остарея с този човек. Представях си нашата есен с бели коси и как в един момент душите ни отиват някъде. Даже когато ме е ревнувал, съм му казвала: защо се безпокоиш, ще остарея с теб. Това беше митологията на нашата връзка. Обаче в един момент се ужасих. Първо от това, че не искам да остарея. После разбрах, че няма да сме тази идилична картина, а досадни свадливи грозни старци, които ще си отмъщават един на друг, че са заедно. Тази картина ме ужаси и взех по-категорично решение.

- Днес те виждам толкова окрилена и щастлива. От любовта ли е?

- Да. Смятам се за погалена от Бога. Какво по-хубаво от това изведнъж да получиш такъв подарък от съдбата - някой да се оглежда в очите ти и да ти казва, че ти си за него най-хубавата и той иска да изживее живота си с теб. И не просто да го казва, а всеки ден да ти показва колко държи на теб, както и че е зад гърба ти. Хубавото е, че със сегашната ми любов имаме еднакви ценности. Защото големият вододел с Мишо дойде по тази линия. Нашата връзка не удържа на промяната на епохата. Оказа се, че ние харесваме, обичаме и се водим от различни неща. Парите мен не могат да ме мотивират. Когато МБМД стана на 3-4 г., разбрах, че трябва да се спася от стреса и арогантността на отвратителната материалност на средата, в която живеем. Тогава започнахме с Катето Бончева да ходим по планините и това продължи 10 години. На 35 г. се научих да карам ски. Планината ми даде всичко - свободата и любовта. Преродих се, когато през 2004 г. отидох в Непал.

- Вярно ли е, че сегашният ти мъж, с когото сте се срещнали в планината, не е знаел коя си? Както и че не се интересува от политика и социология?

- Тъй като години беше живял в чужбина, той не знаеше нищо за мен. А това, че се занимава със съвсем други неща, е прекрасно. В строителния бизнес е и ако не беше той, никога нямаше да се заема с ремонта на къщата ни в Бургас. Сега кръстосваме между София и морето, за да я завършим.

- Децата ти, които вече са големи - на 21 и 17 години, как реагираха?

- Когато реших да променя живота си, това ми донесе много болка и сълзи. Имаше момент, когато дъщеря ми каза: “За какво ти беше всичко това, виж колко си нещастна.” Отговорих й: “По-добре да ме заболи.” Само тогава можеш да усетиш сладостта на любовта, радостта и успеха. Тогава усещаш, че си жив. Най-страшно е нищо да не чувстваш.

- Не се ли опасяваш от нови разочарования?

- Това е друг предразсъдък. Аз нямам страх от разочарования. Може би е въпрос на самочувствие, че ще оцелея. След развода ме срещаха жени на улицата и ми казваха: “Ох, миличка, какви неприятности ти се случиха.” Не им отговарях нищо, но после си мислех за предразсъдъка, че разводът е нещо лошо. Според мен разводът е начало на нов живот - нов шанс, нова възможност да откриеш себе си и света.

- Да се върнем на въпроса за най-важното, на което си струва да се посветиш?

- Животът е пълноценен и хубав, когато има за какво да мечтаеш и да се бориш. Не могат да го осмислят нито парите, нито семейството, дори да го имаш от 40 години, нито къща, нито кола, нито децата дори. Единствено важно е желанието да си полезен на някого - на децата и близките си. Както и всекидневното удолетворение, че си направил нещо добро в търсене на смисъла, който всеки ден ни убягва. Днес е едно, утре друго. Смисълът е в предизвикателството. Само като види бариера, човек скача. Ако няма бариера - отива в блатото.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Pasha
02.07.2010 20:39:12
0
0

Страхотна жена е и много искрена, голям професионалист, много я харесвам, но лъже за любовта си.Не може да каже , че е нещастна, защото такива работи не се казват за да не се врат журналистите в живота й , както впрочем и на друга известна личност, която не иска да се месят в личният му живот.Тя,милата само се залъгва и мисли , че ще получи щастие в личният си живот, но бърка.Тя харесва дълбоко в себе си и е влюбена в един известен журналист, който го дават всяка делнична вечер на екран в една от националните телевизии, но не знае дали този човек ще отвърне на чевствата й и затова се лъже с други.Аз й пожелавам , да намери истинския, този които да не я спира от нищо, да й дава свобода, да обича заради самата нея, защото винаги е използвана, както сега от този строител.

Атанас
03.07.2010 10:24:13
0
0

Най-смешно е, когато срари глупаци, се правят на млади глупаци!!

Dimitrova
03.07.2010 12:25:48
0
0

Няма нищо по-хубаво от това да се чувстваш млад на която и да е възраст.Дай Боже на всеки му, а социоложката изглежда прекрасно, прилича малко на една известна актриса М.Пфайфър.

Тодорова
04.07.2010 09:48:50
0
0

Хубава е.Наистина за такава жена като нея по-добре ще е да бъде с журналист,защото е умна , а не да бъде с някакъв си прост строител, който я използва.

Аугусто П.
04.07.2010 21:11:59
0
0

А бе да прави каквото ще. Не ме интересува че се е разгонила като кучка на дърти години - мислела за собственото си щастие. А защо не мислиш за щастието на тези, които си създала. Тебе ти е мъчно че си загубила баща си на 28 г., а мислиш ли каква болка причиняваш не детето си, което е на 17 г. и което лишаваш и от баща и от майка при живи родители ? Недотепляк такъв.

Таня
12.10.2011 01:18:27
0
0

Как така все в бизнесмени се влюбват???..!!!..Защо ли мен някой не ме харесахей така.....

tsetso
01.12.2011 10:58:06
0
0

Налага се извода,че зад всяка една успяла/материално/ жена стои едно прекарано семейство,заради което уж е бил целия зор!А според мен лакомията /и компромисите/идват от преяждането -въобще новозабогателите не успяват да си сложат спирачки в това да искат още и още и още...И оти ручахме жабетета?

Eliza
19.04.2013 14:41:47
0
0

Ей колко злобен народ...дай му само да бълва негативни коментари, да се подиграва, да съди другите!!! Вие сте тесногърди и ограничени същества, които просто не могат да излязат от глупавият балкански манталитет и клишетата що се отнася до любовта. Истината е че човек може да се влюби и да обича истински на всяка възраст...това че мъжът е по- млад не означава че връзката не е пълноценна.Важното е хората да се чувстват щастливи един с друг в крайна сметка!!!

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола